През 2011 г. на „Тахрир" протестиращи замеряха стария режим с обувки. Сега организирани демонстранти славят новия
Мария Петкова
Когато излиза на улицата да протестира през 2011 г., Ахмед иска да види промяна в Египет. Макар по това време да не се интересувал много от политика, смятал, че трябва да се сложи край на корупцията и олигархическия контрол върху държавата. С революцията отношението му става по-различно. „Чувствах голяма отговорност да следя политиката, тъй като участвах в движението за промяна и не можеше да остана невеж", разказва 30-годишният инженер. Той взема участие в почти всички протести след 18-дневната революция, тъй като смята, че това е бил единственият начин да се настоява за промяна.
На първите избори след свалянето на режима на Хосни Мубрак гласува за независимия кандидат и либерал Амро ал Шобки, защото бил съгласен с позицията му по различни политически въпроси, и за листата на партията „Свобода и справедливост" на "Мюсюлманското братство", тъй като му изглеждала най-подготвена от всички останали.
За събитията от 30 юни - 3 юли 2013 г., когато египетската армия свали президента Мохамед Морси и „Мюсюлманското братство" от власт след масови протести, Ахмед казва, че са били естественият край за една политическа формация, която искала да обсеби управлението. Отстраняването им обаче е трябвало да стане по демократичен път, чрез референдум или избори, а не със сила, смята той.
Днес Ахмед не иска нито да гласува, нито да протестира. Той е част от голяма група египтяни, взели участие в събитията от 2011 г., които през последните две години напуснаха политическото пространство било заради лично разочарование от провала на демократичните процеси или заради ефективността на репресиите на новия режим.
В дните около петата годишнина от египетската революция на 25 януари нейният дух, изглежда, е напуснал площад „Тахрир" в Кайро. В навечерието на знаковата дата полицейското присъствие бе, меко казано, засилено; множество полицаи подсигуряваха целия периметър на площада, а полицейски коли с мъже, въоръжени с автомати, обикаляха из околните улици. В близките квартали, където живеят мнозина активисти и политически будни младежи, полицията в продължение на повече от седмица преди знаковата дата нахлуваше в апартаменти без разрешение за обиск, преглеждаше лични телефони и компютри и отвеждаше „заподозрени". На неколкостотин метра от площада продължават да стоят заключени вратите на две културни средища, галерията „Таунхаус" и издателската къща „Мерит", които бяха затворени от местните власти преди няколко седмици по неясни причини.
„Тахрир" посрещна годишнината от знаковата дата под зоркия поглед на полицията, която през 2011 г. беше победена и изгонена от хилядите протестиращи точно на този площад. Сега ролите се размениха и управляващите постигнаха целта си - на площада в Кайро за пръв път от пет години на 25 януари не се случи нищо притеснително за тях. Бяха се събрали само около стотина души, на които полицаи раздаваха пликчета с подаръци - химикалки и стикери с надпис „Полицията е в служба на хората". Смесена с голяма група униформени, скромната тълпа скандираше лозунги в подкрепа на президента Абдел Фатах ал Сиси и развяваше египетски знамена.
Петнадесет дни по-рано, на 10 януари, само на няколко крачки от площада новият парламент на Египет проведе първото си заседание и веднага се зае с разглеждането на над 300 закона, издадени с декрет от президента Сиси и временното правителство преди него. Според конституцията от 2014 г. всички закони, издадени от изпълнителната власт в отсъствието на законодателната, трябва да бъдат разгледани в срок от 15 дни след формирането на нов парламент. Сред одобрените бе и законът за борба с тероризма въпреки протестите срещу него от страна на правозащитни организации. Той предпазва силите за сигурност от съдебна отговорност при употребата на сила и позволява налагането на огромни глоби на журналисти, които разпространяват информация за терористични атаки, противоречаща на официалната. Един от депутатите, гласувал в подкрепа на закона, е 35-годишният Ибрахим Абд ал Уахаб от партията „Свободни египтяни". „Мнението на мнозинството - и това е и моето мнение - е, че ние сме в период на сериозна опасност от тероризъм, дали вътрешна или външна, казва Абд ал Уахаб. - Аз съм убеден във важността на правата на човека, но не виждам как мога да настоявам за тяхното прилагане. Мнозинството счита за лукс да се настоява за това."
Абд ал Уахаб е бил активен участник в протестите от януари-февруари 2011 г. Казва, че вярва в концепцията за човешките права, свободите и свободния пазар. Влиза в политиката, убеден, че трябва да вземе участие в строителството на новия режим." Става член на „Свободните египтяни", привлечен от либералните ѝ идеи и от лидера ѝ, известния милиардер Нагиб Сауирис. През 2012 г., на 31 години, става един от 15-те депутати на партията в първия демократично избран парламент след свалянето на Мубарак. Казва, че този пръв парламент бил обсебен от „Мюсюлманското братство", чиито последователи наричали „Свободните египтяни" неверници и кръстоносци. Лидерът Сауирис е християнин, но самият Абд ал Уахаб е мюсюлманин, както и много други членове на партията. Поради тази причина и редица други той бил активен в протестите срещу правителството на братята и споделя, че бил много щастлив, когато разпуснали тогавашния парламент.
„Свободните египтяни" печелят последните избори, проведени през октомври и ноември 2015 г., но те се оказват доста различни от тези през 2011-2012 г. „През 2011 г. речта на улицата беше революционна. Трябваше да говорим на хората за осъществяването на целите на революцията, за признаването на заслугите на „мъчениците" и т.н. А на тези избори трябваше да говорим за сигурност, за стабилност, за решенията на икономическите проблеми, които мъчат хората всеки ден", споделя Абд ал Уахаб. И за разлика от 2011-2012 г. сега е липсвала една сериозна група гласоподаватели - младите хора. „Младежи почти нямаше, въпреки че аз точно тях исках да привлека. Казваха, че няма нищо да се промени, ако аз съм или не съм депутат, и режимът ще продължи да си съществува", разказва той.
„В момента нещата са много по-зле отпреди революцията - от гледна точка на правата на човека и на политическата и икономическата ситуация като цяло", заявява Шериф Мохи ал Дин, който отговаря за човешките права и антитероризма в правозащитната организация „Египетска инициатива за лични права". Според него режимът не се е поучил от протестите от 2011 г. и вместо да се фокусира върху сериозни реформи, укрепва полицейската държава. Именно полицейското насилие е една от причините за избухването на революцията през 2011 г., припомня Мохи ал Дин.
След кървавото разчистване на протестните палаткови лагери на "Мюсюлманското братство" през август 2013 г. организацията беше обявена за терористична групировка и започна преследване на членовете й и масови арести на нейни поддръжници. Тогава заради обществената истерия се появиха и случаите с арести на обикновени граждани, набедени пред полицията, че са членове на братството, от свои съседи, колеги, роднини или познати в резултат на битови конфликти. От началото на тази кампания зачестиха и терористичните актове в Египет. В северната част на Синайския полуостров, където имаше размирици и атаки срещу военни части още по времето на президента на братството Мохамед Морси, ситуацията рязко се влоши и армията обяви извънредно положение, като ограничи достъпа на журналисти до района. В останалата част на страната цел на терористичните актове са предимно силите за сигурност и правосъдните институции.
Мнозина са убедени, че статуквото не може да се запази дълго и не е изключена нова вълна от протести и нестабилност. Да, първата вълна приключи, но историческият процес на промяна е все още в началото си. Засега обаче на „Тахрир" всичко е спокойно.
