Работещите на пълен работен ден, които получават минимална заплата, не могат да си позволят дори жилище с една спалня под наем в който и да е щат в САЩ, без да харчат повече от препоръчителните 30 процента от доходите си, показва доклад на Националната коалиция за жилища с ниски доходи (NLIHC).
Годишният доклад на групата „Извън обсег“ сравнява минималните заплати и жилищните разходи в щатите, столичните райони и окръзите в цялата страна.
Резултатите от тази година показват, че почасовата заплата, необходима за „скромен“ наем на апартамент с две спални през 2022 г., е повече от два пъти над федералната минимална заплата от $7.25 на час във всеки отделен щат.
В национален мащаб човек трябва да печели $25.82 на час, за да плати за скромен дом с две спални под наем, без да харчи повече от 30 процента от доходите си за жилище. За наем на жилище с една спалня сумата е изчислена на $21.25.
Дори когато местните минимални заплати са по-високи от средното за страната, това все още не е достатъчно. „Никакви местни минимални заплати не са достатъчни, за да си позволите жилище под наем с една спалня при справедлив пазарен наем при работа на 40-часова работна седмица“, заявява групата.
От 50-те щата
Арканзас има най-ниския почасов доход,
необходим за наем на жилище с две спални – 14.89 долара, показва докладът, но минималната заплата в щата е 11 долара. На Хаваите пък се изисква най-висок доход от наемателите. Работещите там трябва да печелят по $40.63 на час, за да си позволят двустаен апартамент в щата Алоха, където минималната заплата беше увеличена на 12 долара на 1 октомври.
Дори като се вземат предвид райони, които имат по-високи от федералните минимални заплати, средностатистическият работещ на минимална заплата ще трябва да регистрира 96-часова работна седмица в продължение на 52 седмици годишно, за да си позволи апартамент с две спални под наем, показва още докладът, който отбелязва, че това е еквивалентно на работа на около две и половина работни места на пълен работен ден.
За огромното мнозинство от хора дори споделянето на двоен доход с партньор с минимална заплата също не би покрило наема на двустайно жилище в техния щат.
Това е мрачна перспектива, подобна на предишните доклади на групата, които също показаха отрезвяващи различия между доходите и цените на наемите.
Авторите на доклада твърдят, че причината са лошите политически решения, както и пандемията от коронавирус, която само е усложнила проблема.
„Жилището е основна човешка нужда, но
милиони хора в Америка не могат да си позволят безопасен и стабилен дом“
заяви президентът и главен изпълнителен директор на NLIHC Даян Йентел в предишно съобщение за пресата. „Липсата на жилища на достъпни цени за хората с най-ниски доходи е едно от най-неотложните и разрешими предизвикателства на нашата страна, по време и след COVID-19. Липсва ни само политическа воля да финансираме решенията в необходимия мащаб.
Време е Конгресът да действа. Минималната работна заплата не се справя с инфлацията. През 1968 г. федералната минимална заплата е била еквивалентна на $13.16 спрямо цените за 2022 г. – почти 6 долара по-висока от днешната действителна федерална минимална заплата. Минималните заплати не са в крак и с темпа на растеж на производителността. Ако беше така, отбелязва докладът, той щеше да е над $22 на час през 2021 г.“
