На 7 юли е християнският празник Голяма света Неделя. Гръцката светица Кириакия (в превод на български Неделя) е родена в Мала Азия през III в. От малка се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие за „небесния жених”. Много знатни младежи искали да я вземат за съпруга, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа. Заради вярата си девойката била хвърлена в тъмница, измъчвана и горена с огън. Но ставало чудо и раните й зараствали. На 7 юли 289 г. войниците на император Диоклетиан я посекли с меч. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство Търново, а св. Евтимий, патриарх Търновски, написал „Похвала на светата великомъченица Неделя”. Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя. В тези райони и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината” или че е „майка на неделния ден от седмицата”. На празника не трябва да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили. За Голяма Неделя стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата. Нещастни и болни хора наричат за светицата курбан с надеждата, че ще бъдат изцелени и избавени от страданията. В южните планински селища в деня на празника на св. Неделя се правят курбани край оброци, църкви, параклиси, посветени на светицата. Устройват се общоселски събори, нареждат се богати празнични трапези, около тях се извиват кръшни хора, на които се залавят ергени и моми. На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата. Има обичай болни хора да преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя” и да им върне здравето.
