Гаранции, че фундаменталните интереси на България няма да бъдат нарушавани и прекратяване на практиката на потъпкване на правата на хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония – това са основни искания на София към Скопие, залегнали в декларация на МВнР ден,  след като нашата страна спря бившата югорепублика по пътя ѝ към членство в ЕС. В съобщението се припомнят някои от ангажиментите, по които очакваме действия от македонска страна – ясно различаване на географската Северна Македония от държавата Република Северна Македония, снемане на малцинствените претенции; реабилитация на жертвите на югославския комунизъм; адаптиране на учебните програми и премахването на официалните надписи, насаждащи омраза. „В продължение на двустранния диалог, министърът на външните работи Светлан Стоев изпрати днес писмо до своя колега министър Буяр Османи, в което се изразява очакване за изпълнение на поетите ангажименти от страна на Република Северна Македония, както и готовността на българската страна за намиране на трайни и устойчиви решения“, пишат от Външно.

Прочетете пълния текст на позицията по-долу: България бе принудена да отложи своята подкрепа за началото на преговорите за членство в ЕС на Република Северна Македония на провелото се на 22 юни 2021 г. заседание на Съвет „Общи въпроси“. На същото заседание България даде положителна оценка за постиженията на Република Албания в процеса на реформи и каза своето „да“ за приемане на преговорната й рамка. Позицията на страната ни по европейската перспектива на нашия близък съсед Република Северна Македония е последователна и ясна. Тя отговаря на убеждението ни, че политиката на разширяване на ЕС следва да се основава на изпълнението на Копенхагенските критерии за членство в Съюза и принципите на собствените заслуги. Българската страна продължава да държи на надеждни гаранции, че наши фундаментални интереси няма да бъдат нарушавани. Трябва да се прекрати практиката на потъпкване на правата на хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония. Държим на необратимост в цялостното и ефективно изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Подкрепата за разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани остава приоритет на българската външна политика и наш неизменен ангажимент. В тази връзка сме твърдо решени да продължим диалога с Република Северна Македония и сме фокусирани върху намирането на прагматични, устойчиви и взаимно приемливи решения на предизвикателствата, които са наследени от миналото. По време на срещите на премиера Зоран Заев на 17 юни 2021 г. в София с президента Румен Радев и министър-председателя Стефан Янев, както и в разговорите между министрите на външните работи Светлан Стоев и Буяр Османи, от страна на Република Северна Македония беше изразена готовност за изпълнение на следните ангажименти: -           В най-кратки срокове Скопие да потвърди пред ООН, в съответствие с чл. 11 ал. 3 от Договора за добросъседство, че краткото и дългото име на страната се отнасят само до политическия субект „Република Северна Македония“, а не до географския регион „Северна Македония“, част от който се намира в суверенните граници на България. След изпращането на тази Вербална нота България веднага ще спре да настоява за употреба единствено на дългото име „Република Северна Македония“ в ЕС и международните организации; -           Република Северна Македония окончателно да снеме малцинствените си претенции към България, потвърждавайки че няма исторически, етнически и други основания да търси малцинствен статут за която и да е група хора, които не са нейни граждани, на територията на Република България. Това би било в съответствие с клаузата за ненамеса във вътрешните работи на България, залегнала в чл. 11 ал. 5 от Договора от 2017 г.; -           Република Северна Македония да задейства процес на реабилитация на жертвите на югославския комунизъм, репресирани на нейна територия заради българското им самосъзнание. Този исторически жест от страна на Република Северна Македония би отразил на практика общия ни европейски цивилизационен избор; -           Република Северна Македония да адаптира с България съдържанието на учебните си програми с цел обективно отразяване на общата ни история, залегнала като централен елемент в Преамбюла и чл. 8 ал. 3 на Договора за добросъседство, както и с оглед премахването на учебно съдържание, насаждащо омраза към България (чл. 11 ал. 6); -           Идентифициране съвместно с България и премахване на табели и надписи на територията на Република Северна Македония, насаждащи омраза срещу България и българите. София препотвърждава желанието си да продължи с проучвателните консултации и всички необходими други форми на двустранни преговори със Скопие. Подхождаме конструктивно и добронамерено, но очакваме Република Северна Македония да пристъпи към практическо изпълнение на поетите на високо ниво ангажименти. Тяхното точно и без отлагане изпълнение ще бъде тест за искреност и добра воля. Това ще ни позволи да се придвижим в действително положителна посока. В продължение на двустранния диалог, министърът на външните работи Светлан Стоев изпрати днес писмо до своя колега министър Буяр Османи, в което се изразява очакване за изпълнение на поетите ангажименти от страна на Република Северна Македония, както и готовността на българската страна за намиране на трайни и устойчиви решения. Независимо от предизвикателствата, Република България и Република Северна Македония следва да развиват пълноценни, искрени, предсказуеми и основани на Договора за добросъседство, отношения във всички области. Нашата страна е дала безброй доказателства за своята готовност за това. Ефективното изпълнение на Договора следва да залегне сред присъединителните критерии в Преговорната рамка за Република Северна Македония. Това е вътрешен за ЕС процес. В същото време, демонстрираният от Република Северна Македония открит подход по тази тема, вкл. утвърждаването в Преговорната рамка на критериите за добросъседство, следва да бъде приветстван. Българската страна изразява готовност за конструктивен диалог и по време на предстоящото Словенско председателство, както и при следващите председателства на Съвета на ЕС, с цел постигане на реални и устойчиви резултати в процеса на разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани, което несъмнено би било от полза за целия регион и неговото европейско бъдеще.