На 19 септември земетресение с магнитуд 7,6 разтърсва тихоокеанското крайбрежие на Мексико в 11:05 ч. местно време. Пет минути по-късно и на 2400 км изследовател от Националния парк “Долината на смъртта” в Калифорния забелязва нещо странно.
Амбре Шодойн, природонаучен техник, се взира надолу във варовиковата пещера, известна като “Дяволската дупка”, когато обикновено спокойният вход на пустинния водоносен хоризонт започва да бушува и да се завихря, съобщава National Geographic. „Това е голямо земетресение, където и да е“, се чува да казва Шодойн на заснетото от нея видео.

Съвсем скоро гласът й и гласовете на другите около нея са заглушени от разбиването и отдръпването на вълните.

По-късно Службата на националните паркове на САЩ (NPS) съобщава, че в 11.35 ч. те са достигали височина над метър. Когато земетресение разбуни езеро или частично затворено водно тяло, това е известно като сейш (seiche – диалектна дума от френскоговорящата зона на Швейцария). Но когато това се случи в суха среда като Националния парк “Долината на смъртта”, е известно като „пустинно цунами“.
Въпреки че не са толкова огромни като океанските цунами, тези вълни са много по-големи от това, което обикновено се вижда в тази частично наводнена пещера в Мексико. „„Дяволската дупка” е прозорец към този огромен водоносен хоризонт и необичаен индикатор за сеизмична активност по света“, гласи обяснение на уеб сайта на NPS. „Големи земетресения чак до Япония, Индонезия и Чили са карали водата в “Дяволската дупка” да „плиска“ като вода във вана.“

Преди тези предизвикани от земетресение вълни са достигали височина до 2 метра.

В тази екстремна обстановка водата може да извлече водорасли и едноклетъчни диатомеи от осветената от слънцето плитчина на дупката. Това може да бъде сериозен проблем за изолираната популация на вид лъчеперка от семейство Циринодонтиди(Pupfish), които търсят храна и хвърлят хайвер в тази плитчина повече от 10 000 години. Днес рибата The Devils Hole pupfish (Cyprinodon diabolis) е критично застрашена, въпреки че броят им наскоро показва признаци на възстановяване.

Преди девет години в “Дяволската дупка” е имало едва 75 индивида,

през март тази година официалният им брой е 175. Все още не е ясна причината за страданията на лъчеперката от “Дяволската дупка”. Не всяко пустинно цунами е смъртоносно събитие за тях, но със сигурност е рисков фактор предвид ограничените хранителни вещества, налични в местообитанието, достигащо 152 м дълбочина. Вълните в “Дяволската дупка” всъщност могат и да помагат на екосистемата, тъй като те изчистват шелфа от гниеща органична материя, която с времето може да изчерпи кислорода във водоносния хоризонт. „Един вид това рестартира системата“, казва Кевин Уилсън, воден еколог от NPS.

Но ако тези вълни са твърде мощни, те могат да отмият твърде много.

За щастие след земетресението в Мексико не са открити мъртви рибки, но не е ясно колко водорасли са отнесли вълните или колко яйца са били премазани от вълнението.
Във всеки случай, този феномен е добро напомняне, че бедствие в една част на света може сериозно да повлияе на уязвима екосистема или вид, който се намира на хиляди километри разстояние, пише Science Alert.