На 19 септември земетресение с магнитуд 7,6 разтърсва тихоокеанското крайбрежие на Мексико в 11:05 ч. местно време.
Пет минути по-късно и на 2400 км изследовател от Националния парк “Долината на смъртта” в Калифорния забелязва нещо странно.
Амбре Шодойн, природонаучен техник, се взира надолу във варовиковата пещера, известна като “Дяволската дупка”, когато обикновено спокойният вход на пустинния водоносен хоризонт започва да бушува и да се завихря, съобщава National Geographic.
„Това е голямо земетресение, където и да е“, се чува да казва Шодойн на заснетото от нея видео.
Съвсем скоро гласът й и гласовете на другите около нея са заглушени от разбиването и отдръпването на вълните.
По-късно Службата на националните паркове на САЩ (NPS) съобщава, че в 11.35 ч. те са достигали височина над метър. Когато земетресение разбуни езеро или частично затворено водно тяло, това е известно като сейш (seiche – диалектна дума от френскоговорящата зона на Швейцария). Но когато това се случи в суха среда като Националния парк “Долината на смъртта”, е известно като „пустинно цунами“.
Въпреки че не са толкова огромни като океанските цунами, тези вълни са много по-големи от това, което обикновено се вижда в тази частично наводнена пещера в Мексико.
„„Дяволската дупка” е прозорец към този огромен водоносен хоризонт и необичаен индикатор за сеизмична активност по света“, гласи обяснение на уеб сайта на NPS.
„Големи земетресения чак до Япония, Индонезия и Чили са карали водата в “Дяволската дупка” да „плиска“ като вода във вана.“
Вълните в “Дяволската дупка” всъщност могат и да помагат на екосистемата, тъй като те изчистват шелфа от гниеща органична материя, която с времето може да изчерпи кислорода във водоносния хоризонт.
„Един вид това рестартира системата“, казва Кевин Уилсън, воден еколог от NPS.
Преди тези предизвикани от земетресение вълни са достигали височина до 2 метра.
В тази екстремна обстановка водата може да извлече водорасли и едноклетъчни диатомеи от осветената от слънцето плитчина на дупката. Това може да бъде сериозен проблем за изолираната популация на вид лъчеперка от семейство Циринодонтиди(Pupfish), които търсят храна и хвърлят хайвер в тази плитчина повече от 10 000 години. Днес рибата The Devils Hole pupfish (Cyprinodon diabolis) е критично застрашена, въпреки че броят им наскоро показва признаци на възстановяване.Преди девет години в “Дяволската дупка” е имало едва 75 индивида,
през март тази година официалният им брой е 175. Все още не е ясна причината за страданията на лъчеперката от “Дяволската дупка”. Не всяко пустинно цунами е смъртоносно събитие за тях, но със сигурност е рисков фактор предвид ограничените хранителни вещества, налични в местообитанието, достигащо 152 м дълбочина.Но ако тези вълни са твърде мощни, те могат да отмият твърде много.
За щастие след земетресението в Мексико не са открити мъртви рибки, но не е ясно колко водорасли са отнесли вълните или колко яйца са били премазани от вълнението.
Във всеки случай, този феномен е добро напомняне, че бедствие в една част на света може сериозно да повлияе на уязвима екосистема или вид, който се намира на хиляди километри разстояние, пише Science Alert.