Големият български режисьор Александър Морфов развълнува хиляди с емоционално интервю навръх Националния празник на България. В него той говори за мечтата си за Родината, за лумпените и дерибеите, които я предаватq и се просълзи при спомените за хъшовете. „България е държавата на живите мъртви, констатира той. – Лумпените и бандитите я превърнаха в бедна, недемократична и страдаща държава. Бих искал да я освободя от всички онези, които вече 30 години лъжат, мамят, нагло управляват и продължават да дерибействат – без свян и срам. Мечтая за България на Ботев и Левски, България на хъшовете, която преминаваше през различни състояния – на възторг и надежда, а не след дълго – отново убита, омерзена и унищожена“, беше категоричен Морфов. „Мечтите, бляновете, ентусиазмът, революционното вдъхновение свършват на третата чаша в кръчмата, докато говорим как ще преминем Дунава, за да освободим България. След което

се прибираме кротки

и тихи, за да си легнем на топло и да се молим никой да не ни е чул. Объркан народ сме на кръстопът – създаден от различни етноси. Кой ли не е минал от тук, кой ли не е оставил нещо от себе си? Това е злощастната ни съдба – нашата история непрекъснато да бъде подлагана на изпитания“, твърди Морфов. Той нарече българите стената, която пази Запада от инвазията на Изтока. „Затова сме събрали в себе си толкова много жлъч и мъка, мечти и надежди, че един ден няма да бъдем стена, а ще влезем в другата общност”, смята той. “Придобивали сме свободата за между 5 и 10 минути. Но никой не може да ни отнеме личната свобода. Мога да избягам в Балкана, мога да се скрия на тавана в кооперацията ми, мога да работя в други страни – за да запазя свободата, за да не бъда слуга на никого. Да не упражняват върху теб собствените си стремежи и безочия – това е свободата. Така че в този момент може да съм омерзен, но съм свободен. Но вече се изморих от вечното си желание нещо да променя. Сам нищо не можеш да промениш”, сподели още режисьорът. Според него българите никога няма да се обединят. „Уроците на историята са много показателни. Нима през 1990-а не се събраха един милион души на митинг, а само след две години в парламента не се изпокараха и не се изподраха? Разделиха се на хиляда фракции и всичко онова, което проповядваха като великата идея на демокрацията, се разпадна – за да разпределят и разграбят държавата. След това се появиха едни други спасители, които само след няколко месеца също се сбиха и изподраха в разграбването на онова, което все още беше останало. До ден днешен продължават да грабят от България. Нямат спиране – октопод, който никога не се насища“, категоричен е Морфов. Според него да си хъш, означава да таиш надеждата, че

един ден ще минеш Дунава

за да освободиш България. „Май вече не съм хъш. Май вече се изморих да се надявам, че един ден ще минем Дунава, за да освободим България от игото на алчността, цинизма и бруталността”, споделя още режисьорът. „На ден в тази държава десетки умират от болести. Лошото е, че на ден в тази държава умират и хиляди надежди. Човекът без надежда е почти мъртъв. Работи, за да изкара мизерна заплата, с която да изхрани семейството си. Превръща се в жертва на хиляди измамници, докато събере пари, за да купи подарък на детето си за Коледа. Какъв е този човек? Полужив! Вече нямам надежди за държавата! Черноглед съм, но то идва от положението на хората, които нямат много сили да се борят. Много ще ми възразят: има честни милионери, има млади проспериращи... Но аз не говоря за тях – те са 4 до 6 процента. Мъката ми е за останалите 94 процента, които нямат устойчивост, за да се борят с арогантността и прийомите на цялата мафия, която ни управлява. Те са обикновени хора, които не могат да успеят на Запад – те са със среден коефициент на интелигентност от средно семейство от средна провинция със средни деца и със средни доходи. Как живеят те?“, попита Морфов.