Световната здравна организация (СЗО) потвърди 780 случая на маймунска шарка в 27 държави по света. Те са регистрирани в страни, където заболяването обичайно не се е разпространявало. Последните данни не включват случаите в африканските страни, където вирусът се счита за ендемичен. Както потвърдените, така и предполагаемите случаи на маймунска шарка се увеличават в международен план. Много от тях са с неизвестен произход, което означава, че вирусът, който го причинява, вероятно се разпространява под „радара“ на здравните власти. Учените започват да изразяват опасения относно възможността за нова епидемия, тъй като броят на случаите им расте всеки ден. Следва обобщение на това, което знаем досега, базирано основно на New Scientist:
Какво представлява това заболяване?
Това е сравнително рядко заболяване, причинено от вирус (Poxvirus), който принадлежи към същото семейство като вируса на едра шарка. Болестта обикновено се разпространява сред маймуните в Централна и Западна Африка, но периодично „прескача“ при хората, като досега е причинявала малки огнища. За първи път е открит при лабораторни маймуни през 1958 г. Първият случай на инфекция при хора е регистриран в Република Конго през 1970 г.
са свързани с друг известен случай
но също и други без никаква (поне известна) корелация. Агенцията за сигурност на Обединеното кралство (UKHSA) сега изчислява, че вирусът се разпространява от човек на човек в страни с потвърдени случаи. Според Световната здравна организация болестта може да се предава чрез вдишване на заразени частици и при контакт с кожни обриви или заразени с вируси материали. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) се смята, че предаването от човек на човек се осъществява главно чрез големи частици, които не пътуват далеч, така че трябва да се изисква продължителен близък контакт лице в лице, за да се заразите. Счита се, че вирусът не се разпространява лесно сред хората и според UKHSA рискът от
заразяване на населението „остава нисък“
Болестта може да се разпространи и чрез контакт с дрехи, кърпи, чаршафи или други предмети на заразен човек. Не се счита за болест, предавана по полов път, но може да се предаде по-лесно чрез полов контакт през кожата. Може да се предаде и от заразено животно на човек, ако човек бъде ухапан от него или докосне неговата кръв, телесни течности, обриви и др., или ако яде лошо сварено месо от такова животно. Симптомите включват треска, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, втрисане и изтощение. Може да се появи и обрив, първо по лицето, а след това и по други части на тялото, включително гениталиите. Първоначално обривът прилича на варицела. Заболяването обикновено е леко и повечето пациенти се възстановяват в рамките
на няколко седмици без лечение
Антивирусното лекарство tecovirimat (Tpoxx) е одобрено в САЩ и Европа срещу това заболяване и ваксина при животни. Лекарството значително намалява вероятността от смърт. Съществува и ваксината Jynneos (известна още като Imvanex и Imvamune), също одобрена в САЩ и Европа, която предотвратява инфекцията при възрастни.
По-стар щам на вируса или е нов?
Остава неизвестно дали може настоящата епидемия да бъде причинена от нов щам на вируса. Въпреки това, фактът, че толкова много случаи са открити в различни страни, показва, че това е по-заразен щам от други в миналото. Въпреки че има възможност просто случайни събития, като наличието на суперпредаватели, може да са помогнали на по-стар щам на вируса да се разпространи по-широко. Твърде рано е да се направи окончателно заключение. Генетичният анализ на повече проби от случаи ще разкрие дали става дума за различен щам.
Учен: Заразата е тръгнала от партита с хомосексуалисти в Европа
Висш съветник на Световната здравна организация описа безпрецедентното разпространение на маймунска шарка в развитите страни като „случайно събитие“, което може да се обясни с рисковото сексуално поведение при две неотдавнашни масови събития в Европа. В интервю д-р Дейвид Хейман, който е оглавявал отдела за спешни случаи на СЗО, заявява, че водещата теория, обясняваща разпространението на болестта, е предаването по полов път сред гейове и бисексуални мъже на две рейв партита, проведени в Испания и Белгия. „Знаем, че маймунската шарка може да се разпространи, когато има близък контакт с лезиите на някой, който е заразен. Изглежда, че сексуалният контакт вече определя това предаване“, каза Хейман. Този факт бележи значително отклонение от типичния модел на разпространение на болестта в Централна и Западна Африка, където хората са заразяват предимно от животни като диви гризачи и примати, а огнищата не се разпространяват извън ареала.