сн. ABC News
За първи път от 1989 г. кмет на Ню Йорк стана член на Демократическата партия. Бил де Блазио е идеалист с леви идеи и е женен за лесбийка. Трудно е новоизбраният градоначалник на Голямата ябълка да бъде упрекнат в нещо - не е заемал високи чиновнически постове, нито е бил въвличан в политически скандали. Затова по време на избирателната кампания неговите съперници сочат с пръст само юношеските му симпатии към марксизма и лявата идея. Те обаче са му по наследство.
Де Блазио се ражда в Манхатън, Ню Йорк, на 8 май 1961 г. в интелигентно семейство, но детството му е доста трудно. По време на Втората световна война родителите му са заподозрени в симпатии към комунистите, защото обичат да ходят на концерти на музиканти от СССР. Преследването от страна на властите покосява съпрузите, двамата започват да пият. Бащата напуска семейството, когато Бил е на 7 г., а година по-късно се развежда със съпругата си. Майка му се занимава с публицистика, а баща му участва като моряк във войната, включително в Битката за Окинава - едно от най-кръвопролитните сражения на Тихоокеанския фронт. Когато разбира, че е неизлечимо болен от рак на белите дробове, се самоубива през 1979 г.
Младостта на Бил е типична за американските момчета през 60-те и 70-те години - активно участва в протести срещу международната политика на САЩ, помага на страните от Третия свят. Бил се записва в най-добрите университети в града. В Нюйоркския учи политиката на страните от Латинска Америка, а в Колумбийския - международни отношения. Любовта му към латиноамериканците се съхранява за цял живот. Дори изкарва медения си месец в Куба въпреки държавната забрана американски туристи да посещават Острова на свободата. Малко след като завършва Колумбийския университет, през 1988 г. той заминава в Никарагуа да раздава храна и лекарства по време на гражданската война, като специално подчертава, че е на страната на сандинистите - привържениците на Аугусто Сесар Сандино, които твърдяха още, че са и комунисти. Тогава те подкрепяха СССР и Куба, а САЩ бяха на страната на действащото правителство. Сандинистите обаче побеждават.
В края на 80-те години Де Блазио става доброволен координатор на избирателната кампания на кандидата за кмет на Ню Йорк - демократа Дейвид Динкинс. Когато Динкинс става първият в историята тъмнокож градоначалник на Голямата ябълка, Бил работи в кметството като помощник. В избирателния щаб пък се труди Шърлейн Макрей, която пише речите на бъдещия кмет. В колежа тя членува в групата на радикалните феминистки лесбийки Combahee River Collective и до срещата си с Бил мисли за себе си като за точно такава жена. ,,Това, че съм лесбийка, никога не е било под съмнение. Това бе част от мен", обяснява първата лейди на Ню Йорк. В онези години тя е гласът на всички тъмнокожи лесбийки в града, а още през 1979 г. публично обявява хомосексуалността си, като написва есето ,,Аз съм лесбийка" за местно списание. Бил обаче не знае тогава за това. ,,Влезе в стаята с африканските си дрехи и с пиърсинг на носа, чух хорово пеене", разказва той за първата си среща с Шърлейн, която е 6 г. по-възрастна от него.
Първо я кани на обяд, после на вечеря, а след това тя му показва есето си. Той се шашва, но не се издава и спокойно приема факта, че тя е лесбийка. ,,Не позволявай това да застане между нас", казва му тя. Двамата вече са женени от 19 г. и имат две деца - син Данте и дъщеря Чиара. Шърлейн, която твърди, че не обича етикетите, отказва да се определи като бисексуална. Съпругата на Де Блазио обаче твърди, че все още е привлекателна за жените. ,,Омъжена и моногамна съм, но не съм мъртва, нито Бил", казва тя в интервю наскоро. ,,Знам, че съпругът ми ме обича страстно и винаги ще ме подкрепя", добавя лесбийката.
В края на 90-те години Бил Клинтън назначава Де Блазио в министерството на жилищното строителство и градското развитие. През 2000 г. бъдещият кмет пък помага на Хилари Клинтън да се пребори за сенатското място от щата Ню Йорк, като оглавява избирателната й кампания. Де Блазио обаче отказва да се премести във Вашингтон. Вместо това се кандидатира и е избран в градския съвет на Ню Йорк, като става шеф на комитета по общото благосъстояние. Там той започва активно да защитава старите хора, правата на транссексуалните и хомосексуалните двойки, на националните малцинства, особено на латиносите. За последните той печели правото да получават безплатен преводач за общуване с чиновниците. И си спечелва обичта на всички малцинства в града, което се оказва съдбовно при победата му за кмет.
Бил де Блазио всъщност е роден под името Уорън Вилхелм-младши и два пъти досега сменя името си. Родителите на майка му Мария (моминското й име е Де Блазио) са италиански имигранти от градчето Сант'Агата де Готи, което се намира на около 50 км североизточно от Неапол. Там все още живеят братовчеди на градоначалника. Баща му Уорън Вилхелм пък е американец от немски произход. През 1983 г. младежът сменя името си на Уорън де Блазио-Вилхелм. Когато през 1990 г. се появява на обществена сцена, той вече е прочут с името Бил де Блазио. Обяснява, че в личния му живот го наричали ,,Бил" или ,,Били" и затова си го избрал. При изборите за градски съветник съдът открива, че има несъответствие в имената му и той е принуден да запише сегашния окончателен вариант.
Няма нищо странно в това да си израснал в щата Масачузетс и да си фен на бейзболния ,,Бостън ред сокс". Когато обаче си кмет на Ню Йорк и подкрепящ най-омразния съперник на местния ,,Янкис", това вече е съвсем друго. Бил де Блазио е заклет привърженик на ,,Ред сокс" и никога не го е криел. В Бостън приеха избирането му за кмет на Голямата ябълка с огромно задоволство - градът вече си има "свой" човек в тила на врага. ,,В Ню Йорк живеят 8,3 млн. души и може би половината от тях не се интересуват от бейзбол. 50% от тези, които следят този спорт, пък вероятно са фенове на ,,Ню Йорк метс" (градския съперник на ,,Ню Йорк янкис") или на друг отбор. Кого подкрепя Де Блазио, не бе голям въпрос по време на кампанията му. Но може ли да си представите какво щеше да се случи, ако фен на ,,Янкис" бе станал кмет на Бостън?", ехидно отбеляза в. ,,Бостън глоуб". Самият Де Блазио признава, че не пропуска мач на ,,Ред сокс" по телевизията. В разгара на предизборната му кампания неговият любим отбор спечели титлата за осми път в историята си и за трети през последните 10 години.
Цветан Илков
