Сн. „Дейли мейл“
Екип на BG VOICE
Мохамед Али, най-великият боксьор за всички времена, вече ще се боксира на небето. Легендата издъхна на 74 години. Гигантът с ръкавиците бе приет в болница с тежка кашлица и издъхна миналия петък вечерта във Финикс, Аризона, заобиколен от най-близките си. Респираторните проблеми на митичния шампион са били влошени от болестта на Паркинсон, с която той се бореше в продължение на 32 години. Али ще бъде погребан в родния си Луисвил, Кентъки. Милиони изпаднаха в покруса от неприятната новина, а някои от най-изявените световни лидери, звезди от шоубизнеса и спортисти изразиха своите съболезнования. Едва ли има на планетата друг човек, който да предизвиква толкова силни емоции в напълно различни една от друга прослойки така, както той го правеше през целия си живот.
Момче, родено в скромен квартал в Луисвил, за когото нямаше и да чуем, ако не беше едно... откраднато колело. Точно така започва неговата приказка. Когато е на 12 г., скъпоценният му велосипед е отмъкнат. Ядосаният Касиус Клей, както е рожденото му име, се оплаква на полицай и се заканва да набие злосторника. Униформеният, който се оказва, че е и треньор по бокс, отговаря на малчугана, че първо трябва да се научи да се бие. Както гласи популярното клише - останалото е история. През 1960 г. Али печели златен медал на игрите в Рим. След това става професионалист и започва да ниже победа след победа.
Докато през 1964 г. не получава шанса да осъществи мечтата на живота си. 22-годишният нахакан младок се изправя срещу световния шампион в тежка категория Сони Листън. Считаният за аутсайдер Мохамед помита пода с Голямата мечка и грабва короната му.
Следват още плеяда от победи над други легенди - Флойд Патерсън, Джордж Чувало, Хенри Купър. През 1967 г. следва най-тъмният момент в бляскавата кариера на Али. Най-великият боксьор в историята отказва да постъпи в армията и да участва във войната във Виетнам. „Защо искат да ме пращат на 10,000 мили от дома ми и да стрелям по хора, докато така наречените негри в Луисвил са третирани като кучета и нямат никакви човешки права", оправдава се световният шампион. Титлата му е отнета, а той е изритан от професионалния спорт. Али губи почти четири от най-добрите години в кариерата си, но и това не го спира.
В края на 1970 г. той се завръща и е неудържим. Али успява да превърне професионалния спорт в това, което е днес - шоубизнес за милиарди. Неговата напереност, хитрите нападки и забавни лафове, с които се подиграва на опонентите си, го превръщат в глобален феномен, надскачащ всякакви граници. Както е казал Исак Нютон преди близо 350 години: „Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти." Днешните звезди са стъпили именно на тези на Мохамед Али. Но не в това се крие величието на Али, а във факта, че той не се страхуваше да се бори за своите идеи, независимо срещу кого се изправя. Има ли друг спортист, който да се опълчи срещу правителството на САЩ, да се обяви срещу война, да откаже да служи в армията, да се застъпи за най-потисканата и потъпквана прослойка в обществото и да бъде победител? Не, и няма и да има.
Ето това е Мохамед Али. Може и да не е първият спортист милиардер като Майкъл Джордан и да няма 112 млн. последователи във фейсбук като Кристиано Роналдо, но Али е много повече от всеки спортист в историята. Единствено той имаше силата да промени обществените настроения с едно изречение, да говори за военни кризи по време на пресконференциите си преди мачове, да обединява и да разделя цели прослойки и да бъде обичан от всички. Това той постигна без армия от пиари, агенти, съветници, социални мрежи и мултимилионни договори със световни компании.
|
Шест битки го превърнаха в мит Най-великите мачове в бокса за миналия век носят едно име - Али. Легендата бе част от най-паметните битки в този спорт. Първият миг в кариерата му е, когато детронира световния шампион Сони Листън в средата на 1965 г. след нокаут в седмия рунд. Мохамед, който е пълен аутсайдер, за да затвори устата на критиците си, повтаря упражнението половин година по-късно, когато сваля легендата още в първия рунд. След това 23-годишният устат младок се разправя с Флойд Патерсън. Най-големите си мачове обаче той изиграва след тригодишното си наказание. Шампионът, пратен в изгнание, се завръща с два подгряващи успеха и на 8 март 1971 г. се изправя пред най-голямото изпитание в кариерата си - Джо Фрейзър. Димящия Джо е единственият човек, който успява да победи Али в пика на кариерата му. Най-великият, както е прякорът на Мохамед, успява да си отмъсти за поражението не един, а два пъти. Първият е на 28 януари 1974 г., когато печели по точки, а в края на 1975 г. побеждава с технически нокаут в мача, наречен „Трилъра в Манила". След края на предпоследния рунд и двамата боксьори са на прага на смъртта, като легендата гласи, че Али е бил готов да се откаже. За негово щастие треньорът на Фрейзър хвърля кърпата по-рано, с което епичната трилогия завършва в полза на родения в Луисвил боксьор. Другият звезден скалп в списъка на Мохамед е считаният за човека с най-силен удар в историята на този спорт Джордж Формън. В края на 1974 г. Али, вече преминал зенита на кариерата си, отново е считан за аутсайдер срещу 25-годишния здравеняк, но обръща всякаква логика с главата надолу. Легендата се обляга на въжетата, оставяйки непобедения до този момент Формън да размахва огромните си ръце. Али блокира ударите, докато противникът му не капва от умора и немислимото се случва в осмия рунд - гигантът е проснат. Това е единственото поражение с нокаут в кариерата на Формън, който се бие до 48-годишна възраст. Четяхме книгата му на поредица във в. „Старт", спомня си Мишо Таков Треньорът на българските национали Михаил Таков бе сред личностите, изразили тъгата си след смъртта на боксовата легенда. „Той е сред най-великите в тежка категория. Трикратен световен шампион - губеше титлите и после пак ги печелеше. Бях впечатлен от движението му с крака, играта с предна ръка. Спомням си, че в България излизаше неговата книга на части през 80-те във вестник „Старт". Обяви се против войната във Виетнам и си навлече гнева на правителството", коментира впечатленията си от легендата родният треньор, който е сред малцината българи, имали шанса да се докоснат до величието. „Срещал съм го няколко пъти. За последно на световното в Чикаго през 2007 г. Беше ми странно да видя такъв човек, известен с острия си език и бойкия си характер, да изглежда така заради паркинсона." Таков също разкри, че в кариерата на величието има и българска връзка. На игрите в Рим през 1960 г. Любомир Парчев е сред съдиите на един от мачовете на Али по пътя към златото. По същото време най-успешният роден профи боксьор Кубрат Пулев отдаде почитта си към починалия. „На 74-годишна възраст, след 32 години битка с болестта паркинсон, Мохамед Али пое към Вечността. Символ на бокса, пример и вдъхновение! Поклон пред паметта на една от най-великите личности в историята на спорта за всички времена. Почивай в мир, Али! Твоята диря остава завинаги!", написа Кобрата в социалните мрежи. Част от мен умря, проплака Формън „Той е сред най-великите човешки същества, които съм срещал", бяха първите думи на един от най-големите съперници на Али Джордж Формън. „Той ме наби в джунглата. Никога не сме имали каквито и да е спорове до момента, в който се изправихме на ринга. Удрях го с всичка сила, а той ми отвърна: "Само това ли можеш, Джордж." Каква вечер! Али, Фрейзър и аз сме един човек - ние живяхме един от друг. Голяма част от мен почина заедно с него", каза още другата легенда в бокса. „Господ прибра своя шампион", лаконичен бе Майк Тайсън. „Почивай в мир, ти си най-великият. Човек с вяра, достойнство. Ще продължим да направим света по-добро място", не скри мъката и Владимир Кличко. „Почивай в мир. Истинска легенда, която надскочи спорта и се превърна в шампион за всички", заяви Оскар де ла Оя. „Загубихме истински великан. Боксът спечели от таланта на Али, но не толкова, колкото човечеството спечели от неговата хуманност. Нашите сърца и молитви са към семейството му", допълни Мани Пакиао. Обама: Гледам негова снимка за вдъхновение „Мохамед Али бе най-великият. Точка!", така започва официалното изявление, което дойде от Белия дом, подписано от Барак и Мишел Обама. „В Овалния кабинет държа чифт ръкавици, които бяха негови. Стоят точно под легендарната снимка, на която се е надвесил над проснатия Сони Листън. Ще го запомня като човек, който се бори за нас, както Мандела и Кинг. Изправи се, когато беше трудно; говореше, когато другите не смееха", продължават президентът и съпругата му. Предшественикът му Бил Клинтън също изяви общо съболезнование заедно с половинката си Хилъри: „Още от момента, в който стана олимпийски шампион през 1960 г., феновете бяха свидетели на комбинация от красота, изтънченост, скорост и сила, каквато никога повече няма да видим. Видяхме го как израства от нахакан младеж до истински мъж, който е състрадателен към тези в нужда и вдъхновяващ за младите." „Истински велик шампион и невероятен човек. Ще липсва на всички", написа Доналд Тръмп, въпреки че Али му се ядоса заради нападките към мюсюлманите. „Али не беше просто боксова легенда, а боец за човешки права и истински великан на нашето време", отсече новият кмет на Лондон Садик Хан. Визитка Рождено име: Касиус Марселъс Клей Рождена дата: 17.01.1942 г. Категория: тежка Ръст: 191 см Разтег: 198 см Мачове: 61 Победи: 56 С нокаут: 37 Загуби: 5 Успехите: Олимпийски шампион за 1960 г. лека-тежка категория, Световен шампион за професионалисти: 25.02.1964 г.-28.04.1967 г. (титлите му са възстановени през 1970 г.), 30.10.1974 г.-15.02.1978 г. и 15.09.1978 г.-02.10.1980 г. |
