Росен Плевнелиев и Румен Радев демонстрираха, че ще намерят общ език. Тази демонстрация трая около час
Диян Божидаров
Уникалните политически ситуации в България взеха да зачестяват. Намираме се в такава. На Росен Плевнелиев очевидно не му се назначават министри, на Румен Радев не му се замесва. Така попаднахме в ситуация, в която никой не ще властта, сал един Бойко от немай-къде остана да служи на народа - и ще има да му служи поне два месеца и половина след като подаде оставка и тя бе приета от НС.
Ако някой някъде в политическото задкулисие се е разбрал нищо да не се пипа из коридорите и кушетките на властта до 22 януари, когато встъпва Радев, то тази работа следва да получи адмирации - ние мислим, че се карат, те пък взели, че се единили. Но публичните действия показват друго. Казва ни се, че задкулисие няма, важни били интересите на държавата, а ако има партизански страсти, то ги проявявал опонентът. Но истината е, че всеки от земесените в настоящия и бъдещ властови пасианс показва малко или много партизанлък. Следва да се признае, че доста от целенасочено вкараните партизански тези сполучиха - обществото взе да мисли неща, които въобще не са такива.
Да започнем най-напред с Росен Плевнелиев. През цялото време той твърдеше, че ще направи всичко възможно да се стигне до кабинет в настоящия парламент, ще следва стриктно конституцията и няма да избяга от отговорностите си. Случи се всичко, но без последното - Плевнелиев целенасочено тупа бавно топката, за да не поеме отговорност да назначава правителство. Цели 16 дни изминаха в консултации с партиите, преди да връчи той първия мандат - на ГЕРБ. А прeз 2014 г. имахме общо 12 дни от оставката на редовното правителство до назначаването на Близнашки (24 юли - 5 август). За 12 дни тогава бе извървян пълният цикъл от консултации и мандати, а сега 16 дни коства само връчването на първия! Три седмици продължи процедурата през 2013 г., сега пребройте колко станаха. Може да предположим, че протакането бе цел не само на Плевнелиев, но и на ГЕРБ, иначе нямаше близката до сърцето на Бойко СДС (Лукарски и Румен Христов бяха най-енергичните) да се излага в тъкменето на кабинет... 8 дни се мотаха тези хора, Борисов им осигуряваше алиби с „Ще ги подкрепим, няма, ще ги подкрепим, няма"... Така бе изпълнена главната задача - да дойде Коледа, моловете да се напълнят, вино да се лее; Плевнелиев да стане насред тая празничност и да каже: „Ми то, драги сънародници, 20 работни дни, 2 служебни правителства... Ставаме за смях!" Такава бе целта, така и се случи.
Дали дебелият замисъл бе Борисов да остане още на власт, или пък Плевнелиев просто не искаше да сяда върху таралеж в края на мандата, двете заедно или четвърто - значение няма. Играта бе да се изтика ситуацията до празниците. И тук влезе в сила най-силната опорна точка, най-големият партизанлък: „Така и така Радев ще прави кабинет..." Тя бе задействана още първия ден. "Две служебни правителства, две служебни правителства....", зазвучеше като рефрен. Алоооо!?... Кой кога е казал, че трябва да са две? Пък ако го каже, задължително ли е?
Румен Радев естествено може да направи свой кабинет. Обаче може и да не направи - стига да завари такъв. Ако бе встъпил при налично служебно правителство, при министри на Плевнелиев, той е в правото си нищо да не прави или да преназначи завареното. Сега няма такава възможност - трябва да махне Борисов, изисква се негов кабинет. Но ако имаше такъв на Плевнелиев, щеше да му е доста трудно чисто политически да обясни защо за краткото време до вота сменя министри. Радев можеше още повече да бъде притиснат, ако ГЕРБ, приятелите им и БСП наистина искаха ранна дата на изборите - примерно в първата неделя на март (ЦИК щеше да се озори, но е напълно възможно при разпускане на НС на 22-23 януари). Тогава не Плевнелиев, а Радев щеше да е в конфузната ситуация да се обяснява защо кадрува за "някакви 20 работни дни". За всичко това обаче бе нужно Плевнелиев да назначи правителство. Бе нужно и партиите, както казахме по-горе, да искат вот рано, а не края на март - началото на април. Твърдят, че го желаят, ама вие гледайте небето, като ви говорят... Малко партизанлък и от БСП - рече партията оня ден, че настоява за "избори веднага, на 26 март". Да, ама 26 март не е „избори веднага". Изборите веднага следва да са до 20 март (Радев встъпва на 22 януари, при моментално разпускане на НС трябва да са не по-късно от 60 дни, т.е. 20 март при късия февруари). Накратко - никой не желае избори веднага, офертите към Радев очевидно са да забави разтурването на НС. Като добавим ясното нежелание на ГЕРБ и Плевнелиев сега да има служебно правителство, получихме ситуацията, каквато е днес. Мътна вода и дребна риба е цялата работа, а „Два кабинета, 20 дни..." са плитки опорни точки. Впрочем, както стана ясно, без цирка с мандатите служебно правителство на Плевнелиев можехме да имаме още на 1 декември. Тогава аргументът „20 дни" даже за фейсбук нямаше да става.
Като извадено от селска вечеринка бе и „предложението" на Плевнелиев към Радев „да посочи министри сега, веднага му ги назначавам". Ами ако му предложи Делян Пеевски, Георги Гергов или Димитър Пенев? Но истината е, че и Радев показва некооперативност, направо дървена недиалогичност. Логично е да не се натоварва с отговорности преди 22 януари, не ще да ходи на Консултативния съвет за национална сигурност - окей. Но можеше извън формалния регламент да покаже отношение, да инициира диалог. Има доста принципни неща за изясняване като процедура - редно ли е например един току-що встъпил президент да разпуска парламент и да насрочва избори, без лично да е извъртял мандатната рулетка... Въобще пък не бе прав Радев да казва (солидаризайки се за пореден път с БСП), че Плевнелиев нарушава конституцията, отказвайки да прави кабинет. Не, с цялото си политиканстване сегашният държавен глава не погазва основния закон. Няма конституционен срок за съставяне на служебно правителство, т.е. не е длъжен да го прави.
Ако Радев не търси популизъм, следва да е по-изряден в тезите си. Пък и... леко е забавна цялата работа около него. Не е президент, не е встъпил, няма да реди министри, не ще да ходи на КСНС, а пък тича по тв студиата, за да прави президентско изявление.
„Това е, което имаме като ситуация", можем да обобщим по цветанцветановски. Двама президенти, двама генерали, много партизани и една мандра... Ще се вдигне ли мъглата? Молете се напролет все пак да има някакво парламентарно мнозинство, че есен дните са още по-къси и мрачни.
