Той трябва да е млад и да е забавен. Способен да изразява политическата си позиция, но да не политизира церемонията. Да не е втръснал на уважаемия зрител, но да има повече от две заглавия като статист във филмографията си. Страхотно би било, ако има и фен база, способна да събори миниван в опит да се докопа до селфи с него. Не на последно място трябва да е уважавана фигура в средите. Така биха изглеждали критериите на Американската филмова академия за водещ на наградите „Оскар“, ако някой представител на институцията можеше да излезе пред публика и да изговори честно защо, да му се не види, все още не се знае кой ще изнесе церемонията на гърба си. Кевин Харт беше странно решение. Без да навлизаме в подробности около мнението му за хомосексуалистите, което поне по негови думи вече не изповядва, актьорът тепърва набира популярност, и то със заглавия, които Академията така и не е признавала. Приятни комедии – така можем да определим голяма част от филмите в CV-то на Харт. Но в „приятни филми“ участват редица актьори. Та с какво Кевин Харт спечели Академията? И то до такава степен, че тя демонстрира изключително безсилие, след като в продължение на месец той игра на „иди ми, дойди ми“, докато (поне засега) окончателно се оттегли от поста на водещ. В това време Академията настоява на инат: „Много бихме се радвали да работим с него. Кевин Харт трябва да води наградите „Оскар“. Отговорът, съвсем логично, се крие в рейтинга.

Академията продължава да ближе рани

след рекордно ниския брой зрители, включили се да гледат пищната церемония миналата година. Изглежда лампичката, светнала над главите на мислителите в института, е „родила“ идеята за привличане на младата аудитория. С този таргет Харт наистина е добър вариант за водещ, предвид факта, че по-голямата част от феновете му са от възрастовата категория до 25 години. Проблемът е, че на Академията й отне доста време, за да се спре именно на комика, без да очаква подобен негативен отзвук сред любителите на седмото изкуство. И сега трябва да действа бързо, за да поправи стореното дотук.

В средите отдавна се шушука, че да си водещ на „Оскарите“ е неблагодарна работа – получаваш скромните 15 000 долара хонорар, а отгоре на всичко имаш чувството, че все ще се намери някой, който да наеме частен детектив и да ти припомни, че през 1987 година си откраднал бонбон от магазина. Неслучайно Крис Рок наскоро категорично заяви, че не би се върнал като водещ. Джими Кимел, който изстрада инцидента La La Land – „Лунна светлина“, също уважително отклони подобни намеци (уважително, защото все пак работи за ABC, които излъчват церемонията). Елън Дедженеръс, която лобира Харт да се върне на позицията, също не изяви желание да се качи на сцената в „Долби тиътър“, въпреки че има 2-годишен успешен опит. И така е твърде вероятно да имаме

„Оскари“ без водещ

на 24 февруари. Но не това ще е най-големият проблем пред церемонията тази година. Всичко започна през 2016 г., когато Академията се врече във всичко свято, че ще преосмисли отношението си към „белите оскари“. Даде заявка, че ще прецизира начина, по който подбира имащите право на вот свои членове. Първоначалната идея беше техният брой да бъде сведен до минимум, като се затегнат критериите, на които те трябва да отговарят. Разбира се, имаше и клауза, според която трябваше да се увеличи броят на цветнокожите в редиците на Академията. Реалността обаче се оказа доста по-различна. Към днешна дата институцията организира 91-вата си церемония с рекордния брой от 7902-ма членове. За справка – в началото на 2016 г. те са около 5600. Повишаването на разнообразието по раса, пол, възраст, национална принадлежност е налице. Заформя се обаче друго разделение – този път не според цвета на кожата, а според датата на раждане. Така с последните попълнения в редиците на „журиращите“ наградите „Оскар“ членовете се разделят на два лагера, смятат и от „Да Холивуд рипортър“. От една страна, имаме ценителите на „златния век“ на американското кино, които ясно съзнават, че филмовата индустрия е бизнес, но имат силен афинитет към мелодрамите. От друга – вече се формира все по-силно крило от младежи, които предпочитат артистичния полет на мисълта пред сълзливите истории, не се интересуват значително от финансовата страна на индустрията и за разлика от колегите си не мразят „Нетфликс“. Освен това обичат супергероите и предвид ролята им в Академията – да отговарят за разнообразието във всякакъв смисъл, ще се придържат до последно към идеята, че начело трябва да бъде изведен филм с главен герой я чернокож, я жена, я азиатец – независимо от това каква е цялостната стойност на заглавието. Това е посоката, която Академията следва през последните месеци – след обявяването на рекордно ниския рейтинг от 2018 г. В опит да привлече

повече млада аудитория

която по дефиниция смята наградите за „старомодни“, институцията се опита да внедри „популярната категория“, за чийто връх пък се спрягаше „Черната пантера“. Това щеше да е максимално изпълнение на сказката „с един удар два заека“ – така щяха да бъдат доволни хем по-възрастните членове и зрители, хем тийнейджърите за първи път щяха да се ентусиазират на тема „Оскар“. Уви. Предложението за нова категория беше разглеждано като натиск от страна на ABC, която е собственост на „Дисни“, Академията най-накрая да отличи продукция на мегакорпорацията с една от водещите статуетки. Имаше и притеснение относно снижаването на репутацията на „Оскарите“, предвид факта, че колкото и положителен да е от гледна точка на разнообразие и боксофис, „Черната пантера“ е доста прозрачно и предвидимо заглавие. И така Академията бе принудена отново да демонстрира безсилие и отложи включването на „популярното“ отличие в списъка си с награди. Но не се е отказала, разбира се. “Въпреки че идеята беше пронизана с нож в сърцето, все още има интерес към нея”, каза преди време президентът на институцията Джон Бейли. Предвид рокадите „Роди се звезда“ изглеждаше като достойно заглавие, което да удовлетвори в достатъчно голяма степен и младия, и по-възрастния лагер в Академията. Мюзикъл, пресъздаващ холивудска класика, чиито главни актьори – Брадли Купър и Лейди Гага, гарантират джакпот в боксофиса.

Сега след раздаването на призовете „Златен глобус“, смятани за „генерална репетиция“ на оскарите, ситуацията не изглежда така сигурна. Вместо да се поддаде на натиска за политкоректност и баланс между поколенията, Асоциацията на чуждестранните журналисти гласува според разбиранията си за качество и ето че днес „Зелена книга“ се изкачва значително по стълбицата към заветната статуетка. Сред останалите основни претенденти, прогнозират букмейкърите, са „Първият човек“, „Рома“ и, разбира се, „Роди се звезда“. Подозираме обаче, че с бодра крачка към списъка с номинирани ще се отправят и ленти от ранга на „Черната пантера“ и „Безумно богати азиатци“, които

демонстрират пълна липса на дискриминация

както на расова, така и на възрастова основа. Сред фаворитите за най-добър режисьор пък срещаме истинско разнообразие – в топ 4 на спряганите имена са Спайк Лий, Брадли Купър, Деймиан Шазел и Алфонсо Куарон. Жените продължават да не фигурират сред основните претенденти, но за сметка на това имаме представители на различни националности и раси. Шазел има немалки шансове за триумф тук. Академията показа, че е вдъхновена от работата на режисьора още с La La Land през 2017 г., когато той стана най-младият кинодеец, окичил се с приза. Въпреки това очакваме победа по-скоро за Куарон, чиято лента „Рома“ несъмнено е сред отличниците през отминалата година. Самото заглавие вероятно ще падне жертва на битката на поколенията в най-важната категория – тази за най-добър филм, но очакваме, че заслугите на мексиканския режисьор все пак ще бъдат оценени по достойнство тук.

Да разшири аудиторията си и на географско равнище е друг приоритет за Академията. „Един от акцентите, върху които работим, е да направим чуждоезичната категория по-видима, да й придадем по-голямо значение. За мен тя е толкова важна, колкото и тази за най-добър филм, защото представя най-престижните заглавия от целия свят”, обясни Джон Бейли, без да навлиза в подробности за начините, по които ще търси въпросната промяна. А търсеният ефект е ясен – повече зрители извън територията на САЩ да включат телевизорите си на церемонията. И след като институцията в миналото бе критикувана, че номинира в чуждоезичната си категория предимно англоезични и/или европейски филми, то тази година тя включи в разширения си списък с номинации за чуждоезични заглавия

цели 4 предложения от Азия

Лейди Гага почти сигурно ще остане с празни ръце от актьорската категория и на „Оскарите“. Изпълнението на Реджина Кинг в „Ако Бил Стрийт можеше да говори“ е най-награждаваното през отминалата година, сочи справка в Rotten Tomatoes. В този смисъл Академията надали би рискувала да е единствената голяма награждаваща институция в САЩ, непризнала играта на актрисата. Въпреки това певицата, която наистина впечатлява с актьорски потенциал в „Роди се звезда“, почти сигурно има резервирана номинация. При актьорите вероятно ще доминира Брадли Купър. Рами Малек бе отличен от Асоциацията на чуждестранните журналисти. Въпреки това „Бохемска рапсодия“ остана в историята на „Златен глобус“ като най-ниско оценения от критиците филм със статуетка. Освен това остава неясен въпросът защо Браян Сингър фигурира като режисьор и продуцент на заглавието дори след като бе уволнен от продукцията – нещо, на което по-възрастната част на гилдията надали ще гледа с добро око. Силна заявка дава и Крисчън Бейл (макар че Академията няма навика да отличава заглавия с комедийни белези). Сред позитивите за актьора е фактът, че през последните години почти всеки лауреат в тази категория е бил кадър на биографична лента. От тази гледна точка с немалък шанс се разписва и Райън Гослинг. Участието му в „Първият човек“ обаче бе подминато както от „Глобусите“, така и от БАФТА през последните дни. Предвид гореспоменатите симпатии на Академията към творчеството на Шазел обаче предполагаме, че Гослинг ще се сдобие поне с номинация. Да не забравяме и Виго Мортенсен. Той ще брани честта пред „Оскарите“ на „Зелена книга“. Официално номинациите за „Оскар“ ще бъдат обявени на 28 януари. Самата церемония ще се проведе на 24 февруари.

Американският филмов институт обяви топ 10

Американският филмов институт обяви списъка си за най-добри филми и сериали на годината. Той включва продукции, определени от жури от попечители, изследователи и кинокритици като значими от културна и художествена гледна точка. Музикалната драма „Роди се звезда“, в която главните роли са поверени на Лейди Гага и Брадли Купър, е сред най-добрите ленти. Топ 10 се допълва от хоръра „Нито звук", екшъна „Черната пантера", „Мери Попинз се завръща", „Фаворитката", „Ако Бил Стрийт можеше да говори", „Осми клас", „Черен в клана" (BlacKkKlansman), „First Reformed" („Първа реформаторска“) и „Зелената книга". В списъка с най-добрите сериали пък влизат „Атланта", „Американците", „Обадете се на Сол", „Това сме ние", „Прекрасната г-жа Мейзъл", „Наследници", „Поза", „Бари", „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история" и „Методът Комински".