Слушайте организма си, той най-добре знае от какво се нуждаете
„Пийте по два литра вода на ден“, „Дехидратацията е опасна“, „Пиенето на вода е важно за кожата и ви поддържа млади“, това са част от превърналите се в мантра съвети, с които сме свикнали и които за много от нас също са станали задължително правило. Някои често чуват и забележката „Пиеш много малко вода“. Свикнали сме с гледката на спортуващи или просто разхождащи се хора, въоръжени със задължителното шише вода, както и на такива, неотклонно спазващи правилото за осемте чаши живителна течност на ден.
Дали обаче всичко това не са митове, наложили се с времето
Едва ли някой би оспорил жизнената необходимост за човешкия организъм от вода и това, че тя е нужна за доброто ни здраве, за изхвърляне на токсините и за протичането на важни процеси в него. Задължителни ли са обаче двата литра вода, за които постоянно ни се напомня, че трябва да пием всеки ден, какво е свръххидратация и до какво води тя – това са въпроси, които все по-често се задават. И вече все повече експерти твърдят, че пиенето на твърде много вода също може да е вредно и дори опасно, особено ако „се наливаме“ с по няколко литра дневно, без реално да изпитваме жажда. Затова е добре да помним колко ценна е водата, но и да се замислим, дали, сляпо следвайки съвети, не си вредим, като прекаляваме с нея. Известно е правилото, че човек може да издържи без кислород три минути, без вода три дни, а без храна три седмици. Не трябва да забравяме обаче, че това се отнася по-скоро за екстремни ситуации, в които човешкият организъм е напълно дехидратиран. Какви са обаче опасностите от свърххидратация и
как може да пострадат от прекалената консумация на течности
Свръххидратацията може драстично да намали количеството сол, която е най-добрият източник на натрий, както и на други електролити в човешкото тяло, което не е желателно и може сериозно да ни навреди. Прекалената консумация освен това натоварва и бъбреците, които могат да абсорбират средно по половин литър на всеки час. Затова и най-често от свръххидратация са застрашени активните спортисти, както и хората, които имат сърдечни проблеми, проблеми с бъбреците или черния дроб. Защо обаче толкова упорито се е наложило убеждението, че трябва да изпиваме минимум по 2 литра вода дневно. Предполага се, че началото на този мит за водата е през 1945 г., когато в публикувани препоръки на Борда за храни и хранене на САЩ се посочва, че човек има нужда именно от тези 2,5 литра. Само че към тази препоръка е добавено, че по-голямата част от това количество се съдържа в приготвената храна, което за разлика от първата част на становището се пренебрегва през годините. Според един от най-големите привърженици на умерената консумация на вода проф. Аарън Каръл от Медицинския факултет на Университета в Индиана „водата е най-добрата течност, която може да консумираме, но не е единственият източник на хидратация“. В статия, публикувана през 2016 г. В „Ню Йорк таймс“, той напомня, че вода се съдържа в плодовете и зеленчуците, както и в соковете, бирата и дори в чая и кафето, което според изследвания просто е набедено, че има свойството да дехидратира. Проф. Каръл е категоричен, че не е нужно да консумираме цялата необходима ни вода чрез течности и не трябва да се притесняваме дори ако никога не чувстваме жажда, тъй като човешкото тяло е така програмирано, че да ни сигнализира да пием много преди да започнем да се дехидратираме. Каква все пак е препоръчителната доза, която един човек трябва да изпива? Според Европейската комисия по безопасност на храните за жените тя е 1,6 литра течности дневно, а за мъжете по около 2 литра. Според Американския институт по медицина пък здрав възрастен трябва да пие средно около 9 до 13 чаши течности. Важно уточнение обаче е, че
това количество не е еднакво за всеки един от нас
Нуждата от вода е в зависимост от възрастта, пола, здравословното състояние, физическите данни и активността на даден човек, от това с какво се храни и къде живее. Така че най-доброто, което всеки от нас може да направи за себе си, е да не забравя колко важна е водата за доброто ни здраве, но също така да не стига до крайности и да се вслушва в собствения си организъм и сигналите, които той ни дава.
