Един голям български майстор на файтони успява да впечатли легендарния Хенри Форд и дори да получи предложение от него – да произвежда купета за прочутия модел автомобили "Форд Т". Това се случва през 1907 година, а българинът е известният в цялата страна фабрикант на файтони, кабриолети и карети Мито Орозов. Историята разказва, че за него големият български писател Алеко Константинов казал: "Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г-на Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици!” Файтоните на Мито Орозов В края на XIX и началото на XX век елегантните файтони, майсторени от самоукия врачански фабрикант, печелят местно и световно признание на стопански изложения – в Пловдив, Лондон, Горна Оряховица... От българския самороден талант се възхитил и самият Хенри Форд, който възкликнал за Орозов:

“Личност с европейски мащаб, ум и знания”

Двамата се срещнали на Балканското изложение в Лондон през 1907 г. Големият американец видял там продуктите на българина и останал истински впечатлен. Той бил възхитен от техническите решения на врачанина и от високото качество на изработката. След тази среща започва активна кореспонденция между Орозов и Форд. Двамата обсъждат въвеждането в индустриално производство на автомобили или само на части за тях във Враца. Форд поискал от българина да произвежда купета за прочутия модел автомобили "Форд Т".

Хенри Форд

Орозов бил самоук майстор и твърдо вярвал, че българинът заслужава много повече от волски коли. Затова започнал да произвежда луксозни файтони. Около 50 модела предлагал каталогът от возила, които се доставяли в цялата страна, а и в чужбина по това време. “Зная, че предложението на Форд за съвместно производство във Враца сериозно е занимавало Мито Орозов“, споделя правнукът му Петър, цитиран от AutoBild. „Естествено, че е бил поласкан, но реализмът му надделял. Претеглил предимствата и недостатъците от такъв мащабен проект. Бил е наясно, че

няма да може да се справи

 

без финансова подкрепа от банките. Но те щели да печелят по 10% от лихвата, докато тази на фабриката нямало как да бъде над 2%.“ Разбира се, имало и други фактори, които карали Мито, макар и с нежелание, да бъде предпазлив - липса на достатъчно квалифицирани работници, недоразвит пазар, ненадеждни доставчици… За Мито Орозов нямало съмнение, че трябва да развива фабриката със собствени сили и да продължи преговорите с Хенри Форд на по-късен етап. Активностите му се увеличавали лавинообразно. „През годините става основател на врачанската Популярна банка, член на Софийската търговско-индустриална камара, през 1908 г. е депутат във Великото Народно събрание,“ разказва Петър. Уви, амбициозните планове на Мито Орозов са прекъснати от внезапната му и нелепа смърт: на 30 септември 1923 г. Враца е обхваната от огромен пожар заради мощни експлозии в близкото военно поделение. Предприемачът веднага се втурва да спасява фабриката, но след потушаването на огнената стихия е намерен под нейните развалини… Така възможността

България да има своя Детройт

приключва. Синовете и внуците на Мито Орозов се опитват да продължат делото му, но не успяват. Дали защото започват войни, а после се сменя строят, тази изключителна история свършва дотук.