Един голям български майстор на файтони успява да впечатли легендарния Хенри Форд и дори да получи предложение от него – да произвежда купета за прочутия модел автомобили "Форд Т". Това се случва през 1907 година, а българинът е известният в цялата страна фабрикант на файтони, кабриолети и карети Мито Орозов. Историята разказва, че за него големият български писател Алеко Константинов казал: "Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г-на Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици!”
В края на XIX и началото на XX век елегантните файтони, майсторени от самоукия врачански фабрикант, печелят местно и световно признание на стопански изложения – в Пловдив, Лондон, Горна Оряховица... От българския самороден талант се възхитил и самият Хенри Форд, който възкликнал за Орозов:
“Личност с европейски мащаб, ум и знания”
Двамата се срещнали на Балканското изложение в Лондон през 1907 г. Големият американец видял там продуктите на българина и останал истински впечатлен. Той бил възхитен от техническите решения на врачанина и от високото качество на изработката. След тази среща започва активна кореспонденция между Орозов и Форд. Двамата обсъждат въвеждането в индустриално производство на автомобили или само на части за тях във Враца. Форд поискал от българина да произвежда купета за прочутия модел автомобили "Форд Т".
Орозов бил самоук майстор и твърдо вярвал, че българинът заслужава много повече от волски коли. Затова започнал да произвежда луксозни файтони. Около 50 модела предлагал каталогът от возила, които се доставяли в цялата страна, а и в чужбина по това време. “Зная, че предложението на Форд за съвместно производство във Враца сериозно е занимавало Мито Орозов“, споделя правнукът му Петър, цитиран от AutoBild. „Естествено, че е бил поласкан, но реализмът му надделял. Претеглил предимствата и недостатъците от такъв мащабен проект. Бил е наясно, че
няма да може да се справи
без финансова подкрепа от банките. Но те щели да печелят по 10% от лихвата, докато тази на фабриката нямало как да бъде над 2%.“ Разбира се, имало и други фактори, които карали Мито, макар и с нежелание, да бъде предпазлив - липса на достатъчно квалифицирани работници, недоразвит пазар, ненадеждни доставчици… За Мито Орозов нямало съмнение, че трябва да развива фабриката със собствени сили и да продължи преговорите с Хенри Форд на по-късен етап. Активностите му се увеличавали лавинообразно. „През годините става основател на врачанската Популярна банка, член на Софийската търговско-индустриална камара, през 1908 г. е депутат във Великото Народно събрание,“ разказва Петър. Уви, амбициозните планове на Мито Орозов са прекъснати от внезапната му и нелепа смърт: на 30 септември 1923 г. Враца е обхваната от огромен пожар заради мощни експлозии в близкото военно поделение. Предприемачът веднага се втурва да спасява фабриката, но след потушаването на огнената стихия е намерен под нейните развалини… Така възможността
България да има своя Детройт
приключва. Синовете и внуците на Мито Орозов се опитват да продължат делото му, но не успяват. Дали защото започват войни, а после се сменя строят, тази изключителна история свършва дотук.
