Учените засякоха в космоса тайнствено радиоизлъчване, наподобяващо по модела си сърдечен ритъм. Астрономите прецениха, че то идва от галактика, отдалечено приблизително на 1 милиард светлинни години от Слънчевата система, но точният източник и причина за радиоизлъчването остават непознати. Студия за откритието е публикувана в списание "Нейчър". Радиосигналите са на бързи "откоси" (FRB) - интензивни серии радиовълни с дължина от милисекунди и неизвестен произход. Първият такъв откос е засечен през 2007 година и оттогава стотици такива космически проблясъци биват улавяни от различни, отдалечени точки в космоса. FRB са толкова кратки и неочаквани, че е трудно да бъдат наблюдавани. Едно от съоръженията, използвано за засичането им е телескопът Canadian Hydrogen Intensity Mapping Experiment, или CHIME, в Dominion Radio Astrophysical Observatory, Британска Колумбия, Канада.
Телескопът, започнал работа през 2018 година, системно оглежда небето и освен чувствителност за бързите радиоизлъчвания има такава и за радиовълните, излъчвани от водорода в отдалечените райони на вселената. Астрономите, които го ползват, откриха на 21 декември 2019 година "нещо необичайно" - бърз радиооткос, който е "странен в много отношения", според Даниеле Мичили, изследовател постдокторант в института за астрофизика и космически проучвания "Кавли" в Масачузетс. Сигналът FRB 20191221A продължил цели 3 секунди - над 1 000 пъти повече от обичайното. Досега това е най-дългияг радиооткос. Според Мичили освен това бил забалажителен с периодични равномерни пикове, които били забележително точни в появяването си и наподобявали "сърдечен ритъм". "Това е първият път, в който такъв сигнал е периодичен" - каза ученият. Астрономите не знаят какъв е произходът на сигнала дори оценката, че източникът се намира на около 1 милиард светлинни години, е "крайно несигурна", според Мичили. CHIME е силен в откриването на радиоизлъчвания и откоси, но не и в локализирането на източника им. Все пак телескопът минава през модернизация и допълнителните му прибори, които още се превят, ще осигурят възможност да се триангулират радиоизлъчванията до конкретни галактики. Междувременно научният екип продължава да следи небето за други сигнали като получения, както и за подобни периодични излъчвания. Честотите на радиовълните и начините, по които се променят, може да дадат на астрономите важна информация за скоростта на разширяване на Вселената.
