Повечето родители, когато видят детето си да играе видеоигри, най-често го смъмрят, че трябва да си пише домашните или че не е полезно да прекарва толкова време пред компютъра. И най-вероятно последното, което биха си помислили в такава ситуация, е, че то ще забогатее с подобни занимания. За изненада на някои майки и бащи и за пълен ужас на бабите и дядовците обаче все повече геймъри по света правят добри пари от компютърни игри и сред тях вече има немалко милионери (включително и в България). Добре дошли в света на електронните спортове – област, в която видеоигри като Dota 2, StarCraft, Counter-Strike и League Of Legends са реални състезателни дисциплини, геймърите са истински звезди, следвани от орди от фенове, а наградните фондове на турнирите често се измерват в милиони долари. Не липсват и всички останали атрибути на професионалния спорт – треньори, мениджъри на отбори, спонсори и рекламни договори, спортни коментатори, а в някои страни като Южна Корея и Китай дори огромни зали за турнири с десетки хиляди зрителски места. С тази разлика, че в професионалния гейминг нещата се развиват много по-бързо, отколкото в който и да е традиционен спорт, а самите дисциплини, спортните „терени“ и дори правилата всъщност са елементи от комерсиални продукти.

Български успехи

Тази тема стана актуална у нас през последните години във връзка с впечатляващите успехи на някои български играчи. Най-напред Иван ‘MinD_ContRoL’ Иванов стана първият български милионер от електронни спортове, макар и като играч на чуждестранен отбор – Team Liquid, който спечели престижния турнир The International 2017 по играта Dota 2. Съвсем наскоро пък родният отбор Windigo Gaming спечели тазгодишното световно първенство по Counter-Strike: Global Offensive в Китай и си подели първата награда от 500 000 щатски долара. По света обаче електронният спорт се комерсиализира вече повече от десет години, а корейци, китайци и играчи от някои други страни отдавна правят завидно състояние от своите рефлекси с мишката и клавиатурата. Понякога това става още преди да са завършили образованието си и дори пълнолетие, а един от тях – Самуил ‘Suma1L’ Хасан Сайед, става милионер от геймърски състезания, когато е едва на 16 години.

Психологическата граница от $1 млн.

състояние от професионален гейминг е премината за първи път от петимата китайски играчи Чен ‘Hao’ Жибао, Жао ‘Banana’ Уанг, Уанг ‘SanSheng’ Жохи, Янг ‘xiao8’ Нинг и Янг ‘Mu’ Пан, които също играят игата Dotа 2. С нарастването на наградните фондове и с появата на повече професионални клубове обаче броят на милионерите нараства и най-богатият прогеймър към момента Куро ‘Kuroky’ Такасоми (германец, също играч на Team Liquid) има състояние в размер на 4 165 926 щатски долара. Според световната ранглиста на сайта EsportsEarnings.com той е следван от осем играчи със състояние над 3 млн. щ. долара, други 12 с над 2 млн. щ. долара и още 47 състезатели, които са спечелили над 1 млн. щ. долара от цъкане по геймърски турнири. Почти всички от изброените играят видеоиграта Dota 2, която всъщност не е отделно заглавие, а е т.нар. мод (версия) на друга хитова игра – WarCraft III.

От какво печелят

професионалните геймъри? Най-голяма част от състоянието им се дължи на спечелени наградни фондове от турнири, които понякога достигат милиони долари. Други важни пера в приходите на състезателите са заплатите от техните клубове, както и спонсорски договори с компании, които искат да се позиционират в тази младежка общност. Сред тях обикновено са производители на компютри, видеокарти, геймърска периферия, както и на енергийни напитки и други младежки продукти. Това, което прави най-голямо впечатление при електронните спортове, е достъпността на успеха в тази бързо развиваща се субкултура. На практика всеки би могъл да стане успешен играч, без да се налага да инвестира за целта сериозни средства, да има връзки, да бъде подкрепян от големи компании, да има какъвто и да е работен опит или дори да е завършил своето образование. Всичко, което е необходимо, е

да играе наистина добре

Ограничителните фактори в останалите области на спорта или шоубизнеса просто липсват тук. За да стане един музикант известен, най-често трябва да бъде харесан от голяма звукозаписна компания. За да успее един футболист, би трябвало да го забележат емисарите на големите клубове. При електронните спортове такива ограничения просто няма и пътят към значимите международни успехи и немалко пари е отворен. Онези, които си мислят, че става въпрос за лесно изкарани пари, обаче грешат. Професионалните геймъри не са просто хора, които играят за забавление и изкарват милиони. „Истината е, че да бъдеш професионален геймър означава преди всичко много труд, постоянство и всекидневни тренировки, независимо дали сте на кеф да играете или не. Нещо повече – много от състезателите в тези дисциплини на практика намразват любимите на хиляди младежи заглавия просто защото се налага да ги играят непрекъснато, докато усъвършенстват всяка стратегия и всеки метод“ – споделя Емил ‘Beast’ Димитров, дългогодишен мениджър на отбори по електронен спорт, организатор на турнири и бивш треньор на националния отбор по WarCraft III, както и националния отбор по Pro Evolution Soccer на България. Друг характерен елемент в този сегмент е преходността на дисциплините. Така например игри като WarCraft III (по която между другото България има световен шампион) отдавна не се играят, StarCraft и StarCraft II също позалязоха в повечето страни извън Южна Корея, заменени от заглавия (дисциплини) като Dota 2 и League of Legends, а от скоро и от Fortnite. На практика всяко ново заглавие, издадено от някоя от големите компании, има потенциала да се превърне в следващата перспективна прогейм дисциплина и да привлече играчи. И така, докато някои все още смятат, че видеоигрите са детинско занимание, а други ги контрират, че ритането на кожено кълбо по тревата обективно погледнато не изглежда по-сериозно, един нов спорт си проправя път към вниманието на масовата публика. Още със зараждането си той е изцяло комерсиализиран и базиран на дигитални технологии, а вече има и своите суперзвезди, успешни истории и примери за подражание, които мотивират хиляди младежи да избират един нестандартен кариерен път.