Със съпругата си Кристина
Мишо Белчев е роден на 13 август 1946 г. в София. Завършва IV курс на ВМГИ и телевизионна режисура в Санкт Петербург. Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите. Има 9 награди от фестивала „Златният Орфей", а през 1996-а е отличен със статуетката за цялостно творчество. Присъства в енциклопедиите за поп и рок музика в България „Кой кой е" в световната поп музика 1996/1997 г. на Кеймбриджкия библиографичен център, в „Кой кой е в България" 1998 г., в Българския енциклопедичен речник.
Бардът е единственият, който фигурира шест пъти в класацията на БГ радио на 2016-а за "100-те най-велики БГ текста". Пее „Не остарявай, любов" по стиховете на Недялко Йорданов. Пише „По първи петли" с музиката на Стефан Димитров за великия евъргрийн на Васко Найденов. Реди думите за „Живот" за Вили Кавалджиев - друга изключителна композиция на Стефан Димитров. „Добри познати" е легендарния дует с Искра Радева. „След 10 години" на ФСБ е с думите на Мишо Белчев. И - „Булевардът" по текст на Миряна Башева с мелодията на Белчев.
Хиндо Касимов, един от най-големите актьори в българския театър, нарича Михаил Белчев Щастливеца. При това без грам сатира. С много обич, възхищение и душевно братство. „Бил съм късметлия - правил съм само това, което ми харесва", разяснява днес Мишо. Нали е роден на 13-о число, винаги му е вървяло. На всичкото отгоре е астрален близнак на Фидел Кастро, Алфред Хичкок и Леа Иванова - антиподи на клишетата, врагове на послушанието, революционери на духа. На 21 ноември 5,000 ще аплодират Белчев за 70-ия му рожден ден и неговите гости Васил Найденов, Йорданка Христова, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Веселин Маринов, Силвия Кацарова, Мими Иванова, Развигор Попов, Маргарита Хранова, „Фондацията", „Тоника", „Сигнал", „Грамофон", БТР, Тони Димитрова - ако успее да слезе навреме от самолета от Щатите, Хайгашод Агасян, Недялко Йорданов, Асен Масларски, Илия Ангелов... Косьо Белчев е с бенда си. Сред младоците е Тодор Георгиев-Тоши. Водещ е Драго Драганов, режисьор - Ники Априлов.
На грандиозния си юбилеен концерт в зала 1 на НДК любимият бард на България още веднъж ще докаже, че има с какво да се гордее. На сцената ще са качат доайени и младоци на поп и рок музиката, за да изпеят някои от най-прочутите си хитове по негови текстове. „Изживяването би трябвало да ни издигне над земята", коментира Мишо, който ще разтърси публиката с прекрасните си евъргрийни. Неслучайно Стефан Цанев твърди, че Белчев е последният поет на България, който вярва, че изкуството може да победи пошлостта и простотията. Може би тъкмо заради това Мишо пише стихове още от 1967-а. Дебютното му „възрастно" произведение го напада в първи курс в Минно-геоложкия - „Пред дъжд". Естествено, силно любовно. Оттогава желанието да реди думи или ноти го пронизва, спускайки се към него някъде от високото с личната благословия на Твореца.
Какво ще чуе публиката на 21 ноември - Деня на християнското семейство? Над 30-годишният неофициален химн на столицата „Булевардът". „Прочетох стихотворението на Миряна Башева и мелодията дойде сама в главата ми. В онази епоха често се събирахме у тях на Орлов мост. Първият аранжимент е на Християн Платов, вторият - на Жоро Денков и Петеца", връща лентата Мишо. Неслучайно в ДНК-то си носи мъдростта на София и вечната й младост. Той е и оптимист, но не защото е добре информиран песимист, а заради вярата. „Винаги казвам, че ще става все по-положително. Като във финала в „За теб, Българийо": „Не зная аз след мен какво ще бъде, сигурно ще бъде по-добре. И само за едно ще съжалявам, че няма да ме има някой ден", тълкува Мишо култовия шлагер на Веселин Маринов, който задължително е в програмата.
„Бях на гости у Стефан Димитров - тъкмо се бях върнал за ваканция от Санкт Петербург, където учех режисура в академията „Черкасов". Стефан ми изсвири тема и предложи да направим конкурс - кой ще напише най-добрия текст. Аз спечелих. Само че последният куплет не беше допуснат от комисията по култура: „По трети петли уморени мъгли се разкъсват от страх и се вписват в прозореца сутрин, старият ключ се огъва от студ - и го няма домът, и я няма вратата сутрин." Нямало оптимизъм." Белчев е в Русия, когато младоците от ФСБ му звънят с молба да им напише стихотворение. Точно в този момент той е безкрайно тъжен заради смъртта на много близък приятел, загинал в самолетна катастрофа. Така се появява „Пак ще се срещнем след 10 години". Развигор Попов пък го приканва да сътвори нещо за Мими Иванова. И Мишо му дава „Жалба за младост" - свръхделикатната Мими обаче се притеснява от текста за колегите си. Затова пък Тодор Колев „избива рибата" с нея. Георги Христов му иска лирика за майка си, а Мишо му отвръща: „Ще напиша за моята, пък ти я изпей за твоята." Пак Жоро звъни на Данчето Христова, за да му „заеме" „Ще продължавам да пея", но тя, колкото и големи приятели да са, му отказва. Защото това е нейният личен химн. Стиховете Мишо създава за 10-ия рожден ден на кариерата й. Музиката е на Хосе Фелисиано - астрален близнак на Данчето. Това е хитът, който звездата изпълнява най-често в бившия Съветския съюз и Русия. „В полумрака на спомена" - както се нарича юбилейната книга на Мишо с над 200 стихотворения, е по музика на Стефан Димитров. Баладата е за приятелството, чиито автори припомнят, че сме „все по-близо до ангела, който всеки път ще взема тихичко един от нас". Меломаните ще се насладят на страхотния дует на Белчев с Искра Радева - за уникалната „С теб ще останем добри познати" по лириката на Блага Димитрова и нотите на Хайгашод Агасян.
Меломаните ще чуят и „Сбогом, приятелю", която Мишо посвети на Андрей Баташов, на когото беше и кум. Сега обаче тя е и за Бисер Киров, чиято смърт е нова дълбока рана в сърцето на Мишо. Когато бардът кани Бисер за 21 ноември, който живее между София, Берлин и Москва, той му отвръща: „Където и да съм по света, с каквото и да съм ангажиран, знай, че точно тогава ще бъда до теб." Почитта ще бъде и за Найден Андреев, с когото още в Минно-геоложкия институт правят групата „Пчелите". „Имената на другите насекоми вече бяха ангажирани", пояснява сериозно Мишо, който не се брои за композитор, въпреки че има най-малко 40 песни. Той трудно ще сдържи сълзите си и за другите, които би трябвало да са до него в НДК, но от по-скоро или по-отдавна са в рая - Георги Минчев, Мария Нейкова, Боян Иванов, Катя Филипова, Борис Гуджунов, Александър Бръзицов, Дари Икономов, Джоко Росич, чиято последна изява е с „Мираж" по музика на Кристиян Бояджиев и стихове на Мишо.
Тези дни на Белчев му се говори само за музика и за приятели. Другото е ясно. „Не заслужаваме това, което ни се случва", категоричен е той. Убеден е, че съединението прави силата и затова е ужасен от разделението и липсата на съзнание сред политическата класа, че само културата и образованието крепят нацията ни.
