Възможно е да бъде постигнато споразумение със София, ако съществуват партньорски отношения и готовност за диалог, но Македония няма да се включи в процес, в който непрекъснато се поставят нови искания, без да има ясна перспектива за неговото приключване. Това заяви министър-председателят на Северна Македония Християн Мицкоски в интервю за телевизия „ТВ 21“.

Мицкоски заяви, че макар след последното посещение на министъра на външните работи и външната търговия Тимчо Муцунски в София да не е имало положителни сигнали за напредък в отношенията, възможността за споразумение съществува, при условие че двете страни подходят към проблема като партньори. „Вие ме питате дали има възможности, а аз ви казвам, че има. Ако имаме партньорски отношения, това е възможно. Ако нямаме партньорски отношения, тоест ако продължат с тормоза и с позицията „ние сме вътре, вие сте вън“, тогава няма да има споразумение“, заяви Мицкоски, цитиран от държавната информационна агенция.

Според него е необходимо да се прави разграничение между добросъседските отношения с държава, която трябва да стане част от Европейския съюз, и отношения, при които от съседната държава непрекъснато се изисква да разрешава исторически въпроси.

„Ако действително искат да видят съсед, който ще бъде част от Европейския съюз, а не съсед, от когото ще изискват да разрешава въпроси от единадесети век, десети век и Средновековието, за съжаление, вече нямаме живи хора, които да свидетелстват какво се е случило тогава. Въз основа на историческите факти, които четем, ние и те имаме различни тълкувания. Ето защо, докато съществуват тези двустранни пречки, трудно ще намерим решение“, заяви министър-председателят.

Според него правителството иска да намери решение и прави всичко по силите си, за да започне преговорния процес с Европейския съюз, но няма да приема отстъпки, без да има сигурност, че процесът ще има край. „Ние искаме най-сетне да започнем този процес, но не на всяка цена и няма да навлизаме безразсъдно в него. Просто ще изграждаме собствената си позиция, защото позицията, която имахме като държава преди три години, и тази, която имаме днес, са две напълно различни неща“, заяви Мицкоски.

По повод срещата си с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен министър-председателят заяви, че съветът, който получил от нея, бил Македония и България да започнат да се срещат и да разговарят по нерешените въпроси. Той посочи, че е приел препоръката и на тази основа е поискал от Муцунски да инициира среща с българската си колежка.

Евродепутатът Илхан Кючюк: Отношенията със Северна Македония са все по-трудни, все по-лоши

Като възможност за провеждането на такава среща бил посочен регионалният форум, свързан с Коридор № 8, а по искане на министър-председателя Муцунски изпратил дипломатическа нота до българската страна. Мицкоски заяви, че приемането на инициативата надхвърлило очакванията му, тъй като първоначално смятал, че срещата ще бъде само формална. „Помолих нашия министър да направи това и той го направи чрез дипломатическа нота. Те я приеха. Това надхвърли очакванията ми. Очаквах срещата да бъде формална, но тя беше истинска среща на масата за преговори, на която две държави обсъждат даден проблем и водят диалог“, заяви Мицкоски.

Той посочи, че на пресконференцията след срещата присъствала и европейският комисар по разширяването Марта Кос, която имала възможност непосредствено да придобие впечатления от разговорите между двете страни. „Добре е, че поставихме началото, защото досега нямахме начало на подобен вид диалог. Очаквам този диалог да продължи“, заяви министър-председателят.

Според него правителството не обсъжда единствено настоящата позиция на страната в процеса на присъединяване към Европейския съюз, а и начините за достигане до крайната цел — членство в Съюза. Той твърди, че Македония има приятели в международната общност, които подкрепят позицията ѝ, но предупреди, че процесът ще бъде продължителен и сложен.

Мицкоски отново разкритикува предишното правителство на Социалдемократическия съюз на Македония и Демократичния съюз за интеграция, като заяви, че то е допуснало сериозна грешка, приемайки условията, свързани с продължаването на европейската интеграция, без да осигури сигурност, че те ще бъдат достатъчни за постигане на напредък. Според него предишното правителство приело нещо, което очевидно не било в състояние да изпълни, а с изявленията и обещанията си в Брюксел допринесло за това някои европейски политици да повярват, че процесът може да бъде придвижен по този начин.

„Прието е нещо, което очевидно това правителство не можеше да изпълни. Само по себе си то допусна катастрофална грешка. За съжаление, с изявленията си и с фалшивите си обещания в Брюксел то накара някои политици там да повярват. След това на вътрешнополитическата сцена бяха правени демонстративни ходове, променяха се наказателни закони, осигуряваше се политическа амнистия. Смятаха, че по този начин ще бъде оказан някакъв натиск върху правителството в Скопие и то ще се съгласи да се впусне в поредно приключение без край. Правителството в Скопие не прие това и докато аз съм начело, няма да го приеме, ако няма ясен край на този процес“, заяви Мицкоски.

Той добави, че разбира позицията на европейските представители, които посочват, че решенията на Европейския съюз вече са взети и че поетите задължения трябва да бъдат изпълнени, но подчерта, че именно поради тази причина е необходим диалог със София.

По отношение на историческите въпроси и връзката им с процеса на присъединяване Мицкоски посочи, че Македония трябва да търси решение, което да защитава интересите ѝ и да осигури реален напредък към членство, вместо непрекъснато да се сблъсква с нови искания. Мицкоски заяви, че като министър-председател носи отговорност пред всички граждани, независимо от тяхната етническа, религиозна или политическа принадлежност, и че политиката му е насочена към защитата на интересите на всички тях. Той посочи, че мнозинството от гражданите подкрепят членството в Европейския съюз, но същевременно съществува и мнозинство, което не желае европейската интеграция да се осъществява на всяка цена и чрез допълнителни отстъпки, без да има сигурност за крайния резултат.

„Аз никога няма да се включа в този процес, без безусловно да защитавам интересите на своите граждани. Аз съм министър-председател на всички граждани. Не приемам никакво разделение въз основа на етническа, религиозна, партийна или непартийна принадлежност“, заяви Мицкоски и добави, че отстоява политика, която смята за внимателна и отговорна, за разлика от подхода на опозицията, който според него предполага навлизане в процеси, без да бъдат получени съответните гаранции.

Мицкоски заяви, че окончателната оценка за политиката му ще бъде дадена от гражданите на изборите. „Дали съм бил прав, ще разбера на следващите избори. Ако бъда победен, ще поздравя победителите и ще се оттегля от политиката. Това е легитимно. Всяка политика е легитимна, а цената се плаща на избори“, заяви министър-председателят.

На въпроса дали правителството има алтернативен план, в случай че София не промени позицията си и спорът продължи да се проточва с години, Мицкоски отговори, че правителството вече работи по реформите и по изпълнението на задълженията, които са в неговата компетентност. Македония изпълнява реформаторската програма и че през отчетните периоди през декември 2025 година и юни 2026 година е постигнала значителен напредък, като според твърденията му е осъществила най-голям брой реформи и е усвоила най-голям обем средства по Плана за растеж.

Министър-председателят заяви, че напредъкът в реформите е бил потвърден и в разговорите с европейските представители, като за пример посочи посещението на Урсула фон дер Лайен в Скопие. „Председателят Фон дер Лайен каза на пресконференцията нещо, за което никой не говори. Единствено тук, в Скопие, в Македония, тя заяви: „Вие вършите впечатляваща работа“, тоест че постигаме впечатляващи резултати“, заяви Мицкоски.

Според него постепенното присъединяване към Европейския съюз е една от възможностите, които трябва да бъдат разгледани, тъй като съществуват механизми за напредък, които не зависят непосредствено от двустранния спор с България.

Мицкоски заяви, че Македония изпълнява две от трите условия, които посочи във връзка с този подход — привеждането на политиката в съответствие с общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, както и процеса на аналитичен преглед на съответствието на законодателството. Като трето условие той посочи законодателството в областта на обществените поръчки, като уточни, че съответният закон е бил приет от парламента преди около десет дни.

Той обаче не потвърди, че постепенното присъединяване ще позволи напредък без разрешаване на спора с България, а подчерта, че съществуват механизми, които могат да бъдат използвани независимо от непредвидимия характер на двустранния въпрос.

Като допълнително предизвикателство пред европейската интеграция Мицкоски посочи Плана за действие за малцинствата, който е част от пътната карта за върховенството на правото. Той заяви, че по препоръка от Брюксел документът бил изготвен с участието на експерт и след провеждането на няколко обществени обсъждания. По информацията, с която разполагал, 26 държави — членки на Европейския съюз, не са имали забележки, докато една държава е изразила възражения, като с това той визира България. Министър-председателят предупреди, че този въпрос показва как изпълнението на едно изискване не означава, че в следващите етапи на преговорите няма да се появят нови условия.

„Планът за действие за малцинствата е предварително условие, за да отворим следващия преговорен клъстер. Утре да променим Конституцията, утре да решим да приемем всичко, което иска България, отново ще имаме още един документ, по който ще трябва да постигаме договорености и да разговаряме със съседа си“, заяви Мицкоски. Той посочи, че съществува безпокойство и поради възможността за нови блокади при отварянето и затварянето на преговорните глави, включително по въпроси, които не са пряко свързани с реформите и европейските стандарти. Според него една блокада би могла да бъде обоснована с друга причина, докато същинският проблем би бил двустранен спор или разногласие по исторически въпроси.

„Затова искаме да видим път, който да бъде ясен и да защитава интересите на гражданите. Именно това прави настоящото правителство“, подчерта министър-председателят.

На въпроса дали до края на мандата си Македония би могла да постигне напредък в преговорите с Европейския съюз и да отвори преговорен клъстер, Мицкоски заяви, че не може да даде категоричен отговор, тъй като това не зависи единствено от правителството. Мицкоски припомни, че в миналото Македония е направила значителни отстъпки, сред които посочи промяната на знамето и промяната на конституционното име на страната, но изрази оценката си, че дори след тези стъпки държавата все още не е започнала същинския преговорен процес.

Той заяви, че Македония е привела външната си политика и политиката си в областта на отбраната в съответствие с тези на Европейския съюз, работи по реформите и проектите и че нейните граждани заслужават да напредват съгласно принципа на заслугите, тоест въз основа на изпълнението на критериите.

БГНЕС припомня, че през 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Тоест не става дума за двустранен въпрос или блокада. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.

При последното си посещение в Скопие, председателят на Европейския съвет Антонио Коща многократно заяви, в присъствието на Мицкоски, че Северна Македония е длъжна да изпълни вече поетия ангажимент за конституционни промени. Същото послание отправят еврокомисаря по разширяване Марта Кос и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. | БГНЕС