Двама българи намериха отново пътя към Родината, за да преобразят изцяло едно малко родопско селце и да подарят нов живот на себе си и на много хора в България. Христо и Светлана Ралеви след дълги години емиграция и няколко завръщания за ваканцията намериха своето място. Те са очаровани от сгушеното в Родопите селце Косово, чиито калдъръмени улички, типични родопски къщи, разхвърляни по хълмовете, тишината и спокойствието, ги пленили завинаги. И те му се отблагодарили. След дълги години живот в Америка двамата ентусиасти решили да събудят Косово за нов живот. И ако допреди няколко години жителите му се броели на пръсти, днес китното селце гъмжи от народ. Преди къщите били пред разпад, а сега над 40 семейства са ги купили и стегнали, а други идват и започват да сторят нови.   „Когато решихме

да се върнем в България

и сменим начина си на живот, нямаше съмнение, че това ще е Косово“, спомня си днес Светлана. Тя и мъжът й се захващат най-напред с възстановяването на три от просторните възрожденски къщи и ги превръщат в хотелски комплекс. Постепенно разположеното на 5 км от Нареченски бани селце става все по-популярно. Първо го преоткриват планинарите и любителите на природните красоти. После негови почитатели стават софиянци, копнеещи да се отърват от лудницата на столицата поне за уикенда. Днес човек може да срещне и групи от чужди туристи. Селото започва да става предпочитано и за всякакви лагери, конференции, семинари и тиймбилдинги. Първата ремонтирана къща е Хаджийската. Вдигната е от големия възрожденски майстор – уста хаджи Георги Станчовски през далечната 1853 г. Ненадминат дюлгерин, той е съградил най-красивите къщи в Стария Пловдив (къщата на Георгиади и къщата на Куюмджиоглу – сега съответно Музей на Възраждането и Етнографски музей) и по цялата тогавашна територия на Османската империя. Направил и Хаджийската къща – за свой дом, тук, в родното си село Косово. Снимка: В. "Марица"   Негово дело е и местната църква „Успение Богородично”, също

паметник на културата

Хаджийската къща е възстановена от майстори, вещи в старото строителство. Днес тя носи истинското обаяние на родопския бит със зидовете, тиклите, комините, оджаците и долапите в стените, пише в. "Марица". Дървените тавани, миндерлъците, тъканите одеяла и черги, камините му придават неповторим уют. Косово е основано през XVII век от преселници от Старо село до манастира Бяла черква. Разцветът настъпва през втората половина на XIX век, откогато са и повечето останали до наши дни къщи. Поминъкът на местните хора е бил животновъдство, земеделие, кираджийство и зидарство. През ХХ век Косово запада, подобно на много други планински селца. Дивите пътеки на Косово са най-добрият начин да се усети духа на Родопите, да се почерпи енергия от

непокътнатата природа

и да се наслади човек на чудни гледки. В околността са маркирани няколко маршрута. Първият е из красотите на Косово. Маршрутът минава по трите хълма около селото (Чуката, Калено бърдце и Кузмина), пресича рекичките Катраница, Динковица и Чепиндолска, минава през запазена зимна сая с къшла и голяма ябълкова градина на Месалево и през каменните на повече от 100 годишни параклиси „Св. Дух“, „Св. Иван“, „Св. Петър“. Накрая влиза в селото, минава през хорището и черквата (паметник на културата) с костницата. Вторият маршрут е до Бяла черква (най-високото място за наблюдаване на Косово). Маршрутът върви по билото на Калено бърдце, като минава покрай параклиса "Св. Иван" през вековни гори и излиза на горски път, който води до манастира "Св. св. Петър и Павел". Третият е до Нареченски бани и върви през местността Дебел дъб, през вековни дъбови гори и красиви обзорни ливади. Все гледки, на които човек може да се наслади благодарение и на Светлана и Христо.