Снимки: Авторът
от Букурещ
Българските медии не са на изчезване. Напротив - множат се, напук на кризата и липсата на живителни реклами. Това, което си е отишло безвъзвратно покрай световната рецесия, е качествената журналистика. В този факт можаха да се убедят над 60 участници в поредната Осма световна среща на българските медии, която тази година се проведе в Букурещ от 16 до 20 май. Там вестници и списания се раздаваха на килограм, но в тях добрите четива можеха да се измерят в грамове.
Медиите в България страдат от цензура, самоцензура и липса на оригинални идеи. А почти стопилите се приходи от реклами лишават от мотив за работа и малцината ентусиасти, които все още имат желание да творят професионално. Това можеше да се чуе на всеки ъгъл из кулоарите в луксозния „Новотел Букурещ". Както и оплаквания от колеги, че или заплатите във вестниците са станали твърде ниски, или хонорарите са орязани и дори напълно премахнати.
Малко преди проявата организацията „Репортери без граници" класира България като страна със стопяваща се свобода на словото, като я постави на 80-о място, дори след Македония. Мнозина от присъствалите в румънската столица обаче така и не разбраха какви са причините за такава оценка. Продуцентът Мартин Захариев, който бе модератор на една от дискусиите, направо попита: Как така няма свобода на словото в страна, където свободата е прокламирана от конституцията? Тези, които редовно следят българските медии, обаче знаят - темите, които са табу в тях, са десетки и всеки ден списъкът се увеличава с нови. Не може да се пише критично за правителството и лично за премиера, нито за обкръжението му, съставено от правешката фамилия Златеви. Забранена тема са руските тарикати от "ЛУКойл" и всичко, свързано с тях. Затова и вестниците си търсят сюжети, които да са встрани от актуалния живот в България. Така опасността да се засегне някой от забранения списък е по-малка. В първия ден от срещата в Букурещ например вестник "Преса" посвети цяла страница на българския печат в САЩ. Материалът уж трябваше да разказва за проблемите на изданията в Америка, а на практика показа огромните проблеми, които имат тези, излизащи в самата България. Положението е действително сериозно, щом дори вестник като "Преса", претендиращ да е флагман на сериозната журналистика, си бе позволил фриволно да пише, че авторът на тези редове е издател на BG VOICE, без да е направил дори опит да потърси информация за истинските издатели на най-големия вестник на български език в САЩ и Канада.
Впрочем BG VOICE бе едно от най-споменаваните издания сред българите в Букурещ миналата седмица. Не само защото група дежурни клакьори* се опитаха да се упражняват за кой ли път в словесни абракадабри на негов гръб и оставиха впечатлението, че са прелетели цялото разстояние през океана само за да поглаголстват срещу екипа на вестника. А и защото BG VOICE с неговите 56 цветни страници се оказа най-солидното седмично издание на български език извън пределите на България. Единствените други три медии, за които участниците на срещата споделяха, че могат да се доближават по качество и обем до него, са издаваният в Кипър "Българският вестник", "Нова дума" - Испания, и гръцкият седмичник "Български новини". За съжаление конкуренцията ни от Америка* показа нрава си, но не и продукцията - на специалния стелаж в нито един от дните на срещата не се появи нито един екземпляр от останалите издания, излизащи на български в САЩ.
*От САЩ участваха "България сега", "БулгариКА", а от Торонто - "Български хоризонти" (бел.ред.)
