Вестник "Ню Йорк Таймс" е подложен на обстрел заради публикуването на статия, в която се спекулира със сексуалността на Тейлър Суифт.

В статия с 5000 думи, озаглавена "Вижте какво накарахме Тейлър Суифт да направи", редакторът Анна Маркс изброява препратки към ЛГБТК+ общността, явни или предполагаеми в музиката на Суифт, и изказва предположението, че певицата изпраща кодирани послания, че тайно е член на общността.

Според Си Ен Ен статията е предизвикала ответни реакции от страна на читателите, както и от "сътрудници" на Суифт.

Един такъв член на екипа на Суифт, който говори пред медията при условие за анонимност, обяснява решението за публикуване на статията със сексизъм и етични пропуски.

 "Заради огромния ѝ успех в този момент в етиката на хората има дупка под формата на Тейлър", казва човекът. "Тази статия нямаше да бъде допусната да бъде написана за Шон Мендес или за който и да е друг изпълнител от мъжки пол, чиято сексуалност е била поставена под въпрос от феновете."

Изглежда, че няма граница, която някои журналисти да не преминат, когато пишат за Тейлър, независимо колко натрапчиво, невярно и неподходящо е това - и всичко това под защитния воал на "статия с мнение" - добави лицето.

"Това беше най-недостоверната статия, която си спомням, че някога е излизала в "Ню Йорк Таймс", още по-лоша поради факта, че е написана от служител, който е специализиран в подобни спекулации", заяви Крис Уилман, главен музикален критик във Variety.

Маркс твърди, че още от началото на кариерата си Суифт се опитва тайно да сигнализира, че се определя като хомосексуална.

"Изолирано, една изпусната фиба може би е безсмислена или случайна, но разгледани заедно, те са развяването на кок на балерина след дълго изпълнение", пише Маркс. "Тези изпуснати фиби започнаха да се появяват в творчеството на г-жа Суифт много преди куиър идентичността да стане безспорно пазарна за масовата Америка. Те подсказват на хората с хомосексуална ориентация, че тя е една от нас."

В миналото Суифт е приемала общността на ЛГБТИ+, като е наричала концертите си "безопасно място" за хората от ЛГБТИ+ и публично ги е защитавала в интервю за списание Vogue през 2019 г. срещу рекордния брой антигей законопроекти, внесени в щати в цялата страна.

"Правата се отнемат на практика на всеки, който не е хетеросексуален бял цисджендър мъж", каза тя. "Доскоро не осъзнавах, че мога да се застъпвам за общност, от която не съм част".

Но самата тя не се е идентифицирала като член на куиър общността. В пролога към презаписа на албума ѝ "1989", издаден през октомври, Суифт заяви, че в един момент от кариерата си се е обградила с приятелки, за да се противопостави на непрестанните медийни спекулации за любовния ѝ живот. "Ако се срещах само с моите приятелки, хората нямаше да могат да правят сензации или да сексуализират това - нали? По-късно разбрах, че хората могат да го направят", пише тя.

Маркс, очевидно осъзнавайки критиките, на които може да бъде подложено есето ѝ, се опитва да отговори на потенциалните реакции в статията си.

"Знам, че за някои обсъждането на потенциалната хомосексуалност на една звезда преди официалното ѝ деклариране на самоличността е твърде неприлично и подхранвано от клюки, за да бъде достойно за обсъждане", пише тя.

"Споделям много от тези резерви. Но историите, които доминират в колективното ни въображение, определят това, което нашата култура позволява на артистите и тяхната публика да казват и да бъдат", добави тя. "Всеки път, когато един артист подаде сигнал за хомосексуалност и това предаване попадне на глухи уши, този сигнал умира. Признаването на възможността за хомосексуалност - като същевременно се осъзнава разликата между възможност и сигурност - поддържа този сигнал жив."