За два дни президентът Румен Радев успя да се срещне и да разговаря с всички кандидати за поста служебен премиер. Нито един от тях обаче не демонстрира желание да се нагърби с отговорността, макар че повечето декларираха готовност да се съобразят с написаното в Конституцията и повелята на държавния глава.
Ограниченията, които поставиха лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и европейското законодателство обаче изключиха още петима души от потенциалните кандидати и с това още повече стесниха избора на президента. Към този момент той би могъл да избира единствено от двамата заместници на Сметната палата, които обаче не желаят да бъдат въвличани в политическия процес, пише Дневник.
Радев се оплака и че има редица проблеми по отношение на съвместимостта на тези длъжности. По тази причина парламентът скоростно се зае да реши този проблем като само за един ден депутати от ГЕРБ и ДПС внесоха, приеха в комисия, а след това и в пленарната зала на първо четене законопроект за Българската народна банка, с който записаха, че управиправителят и подуправителите на БНБ, председателят на Сметната палата и заместниците му, и омбудсмана и заместника му могат да ползват неплатен годишен отпуск за времето, в което изпълняват длъжността службенен министър-председател.
Малко кандидати, никакви желаещи
Думите на Румен Радев от тази сутрин, че опциите за избор на премиер на служебното правителство са изключително стеснени, се потвърдиха от изявленията на по-голямата част от потенциалните служебни премиери.
След промените в Конституцията президентът може да избира за за тази длъжност измежду председателя на Народното събрание, управителя или един от тримата подуправители на БНБ, председателя на Сметната палата или двамата му заместници, омбудсмана или негов заместник.
Още вчера гуверньорът на БНБ Димитър Радев предупреди, че не е добра идея БНБ да се въвлича в политическия процес, тъй като това би хвърлило политическа сянка върху институцията и то за дълъг период от време. Отделно Радев посочи, че управителят на централната банка и неговата роля са изрично дефинирани в договора за функционирането на ЕС и устава на Европейската централна банка, в които е ясно посочено, че не могат да се съвместяват тези длъжности. Той обясни, че това до голяма степен се отнася и за неговите заместници.
Колегата му Петър Чобанов се солидаризира с изказаното мнение. "Екипът на централната банка трябва да продължи да действа и да вървим напред. Оттук нататък всеки един от нас трябва да се съобрази с крайното решение на президента, когато той го вземе", посочи Чобанов. Той обаче не беше напълно категоричен, че не жалае да поема поста и в унисон с политическите тези на ДПС (от която той доскоро беше част, бел.авт.) заяви, че във всяка ситуация е постъпвал отговорно от гледна точка на публичния интерес.
В сходен тон беше и изявлението на Андрей Гюров, който на въпрос дали би станал служебен премиер заяви, че това са хипотетични въпроси, а отговорността е в ръцете на президента да намери решение.
Най-ясно си пролича нежеланието да бъде служебен премиер на Радослав Миленков. Той също припомни думите на управителя на БНБ Димитър Радев от вчера, че не е добра идея да се въвлича банката в политическия процес в страната и заяви: "Аз съм банкер, не политик. Разликата е доста сериозна".
Вчера председателят на Сметната палата Димитър Главчев не коментира пред медиите дали би поел поста служебен министър-председател, но затова пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова държавният глава да не избира свързаните с ГЕРБ кандидати, сред които е и Главчев - дългогодишен депутат от същата партия, който през 2017 г. оглавяваше Народното събрание.
Неговите заместници - Тошко Тодоров и Горица Грънчарова-Кожарева обаче заявиха, че се притесняват от вероятността някой от тях да бъде посочен за службен премиер. Те критикуваха решението на парламента изборът на служебен премиер да се свежда до 10 души. "Не смятаме, че ние сме най-подходящите хора", каза Тодоров, който също има биография, свързана с ГЕРБ. През 2009 г. е част от икономическия екип на партията, когато Борисов спечели властта за първи път, а впоследствие беше назначаван на различни държавни постове.
Въпреки че ѝ предстои съвсем скоро да замине за Страсбург, за да положи клетва като съдия в Европейския съд по правата на човека, на "Дондуков 2" се яви и омбудсманът Диана Ковачева. "Клетвата ми е съвсем скоро, така че не мога да стана служебен премиер", коментира тя и допълни, че скоро ще подаде оставка в парламента. Нейната заместничка Елена Чернева-Маркова отпадна от списъка с потенциални кандидати след като подаде оставка.
Ковачева заяви, че според нея е редно в най-скоро време да си подаде оставката, за да може да отвори пътя на парламента да избере нов омбудсман.
Дори още следващата седмица да подаде оставка обаче, изборът на омбудсман и негов заместник би отнел поне месец.
Това е така, защото по закон в случаите на предсрочно прекратяване на мандата на омбудсмана нов титуляр се избира в срок от един месец от влизането в сила на решението за прекратяване. В момента, в който започне да тече процедурата в парламента, а това става след приемането на процедурни правила за избор, депутатите и други неправителствени организации имат право да предлагат номинации в 7-дневен срок. След това трябва да се проведат изслушвания на кандидатите както в ресорната комисия, така и в пленарната зала преди самото гласуване. За тези стъпки срокове няма.
Заместник-омбудсманът също се избира от Народното събрание по предложение на омбудсмана в срок от един месец от избирането на титуляря.
Какво предстои
В петък Румен Радев препотвърди намерението си да изпълни изискванията на конституцията, "независимо колко лоши са тези промени". Те, според новите текстове в основния закон, предвиждат президентът да проведе консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател да назначи служебно правителство и да насрочи нови избори в двумесечен срок.
Прочети още
Тъй като формулировката оставя възможност за тълкувание в последователността на стъпките, от "Дондуков 2" са възприели следния подход:
По неофициална информация на "Дневник" държавният глава най-напред ще определи с указ служебен премиер, след това ще му даде време да представи кабинет и едва след това ще свика за консултации парламентарните групи. В Конституцията не са посочени срокове за приключване на процедурата.
Радев обяви, че ще сподели своя избор едва когато приключи с всички срещи, но към този момент не е известно кога ще обяви името на следващия служебен премиер. Едва след като бъде назначен служебен кабинет, президентът може да издаде указ и за насрочването на избори. Ако в срок до 10 дни държавният глава успее да приключи с всички стъпки от конституционната процедура, предсрочните парламентарни избори биха могли да се проведат с тези за Европейски парламент на 9 юни.
