На 6 и 9 август 1945 г. над японските градове Хирошима и Нагасаки по време на военна операция на американските ВВС са хвърлени атомните бомби "Малчугана" и "Дебелака". За минути умират стотици хиляди мирни граждани. Счита се, че жертвите в Хирошима са между 90 000－140 000 души, а в Нагасаки между 60 000－80 000, като болшинството от жертвите са сред цивилното население. Други източници посочват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни. Радиацията унищожава хора, селскостопански площи, животни, природа - десетилетия след взривовете, пише „Списание Осем“. "Пълното обединение на нашите военни сили, подкрепени от нашата решимост, означава неизбежно и окончателно унищожение на японските въоръжени сили,
дори с цената на пълното опустошение на японските градове
Ние призоваваме правителството на Япония да провъзгласи веднага безусловна капитулация на всички японски въоръжени сили и да даде надеждни и достатъчни доказателства за своите добри намерения за това. Иначе Япония я очаква бърз и унищожителен разгром."
Това е изявлението на президента Труман на 26 юли на Потсдамската конференция пред останалите лидери на антихитлеристката коалиция и пред света. Той не споменава нищо за ядрено оръжие. В 08:15 часа местно време „Enola Gay“ хвърля ядрената бомба, назована „Mалчугана“ – 50-килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от около 13 килотона тротил в центъра на града. Бомбата се взривява на около 600 метра над повърхността, при което
на място загиват около 70–80 000 души
Зоната на пълно разрушение е с радиус около 1,4 км. Пожарите, избухнали след взрива, засягат около 11,4 квадратни километра. 90% от зданията са унищожени или силно повредени. На борда на американския стратегически бомбардировач B-29 „Суперфортрес“ е 393-ти ескадрон, командван от майор Чарлз Суини, и "Дебелака" - ядрена бомба с 6,4-килограмово ядро от плутоний-239 с взривен еквивалент от около 21 килотона тротил. Първоначалната цел е град Кокура, но поради лоши метеорологични условия и привършващото гориво, целта е сменена с Нагасаки.
Садако и нейните хартиени жеравчета
На 6 август 1945 г. Садако Сасаки е на 2 г. и по време на взрива на атомната бомба над Хирошима е била вкъщи, на около километър и половина от епицентъра. Взривната вълна я изхвърля през прозореца, но момиченцето остава живо. Когато майка й я открива, тя не забелязва никакви видими травми. Детето умира 10 години по-късно от левкемия вследствие на претърпяното радиационно облъчване.
Малко преди това бащата на Садако й разказва легенда, според която всеки, който успее да сгъне 1000 хартиени жеравчета оригами, може да си пожелае нещо и то ще се изпълни. Момиченцето започва усърдно да сгъва жеравчета от всяко попаднало му парче хартия. Помагат й пациенти и персонал от болницата. После от съседните градове, училища, болници, държави... Садако успяла да направи 644 жеравчета. На 25 октомври 1955 г. поискала чай и ориз. После благодарила на семейството си и това били последните думи на 12-годишното момиченце. Погребана е в обкръжението на хиляди оригами, направени от съпричастни със съдбата й деца и възрастни от целия свят.
