В „царството“ на инфекциозните заболявания пандемията е най-лошият сценарий. Когато епидемията напусне границите на една определена държава, тя се превръща в пандемия. И докато днес светът полага всички мерки това да не се случи с новия коронавирус, да си припомни с какми страшни пандемии се е срещало човечеството и как е оцеляло. Преди около 10 000 г., когато цивилизацията започва да се заражда, епидемиите стават все по-възможни. Маларията, туберкулозата, проказата се появяват за пръв път именно в този период. Колкото повече хората установявали връзки помежду си, навлизали в границите си и разширявали своя кръгозор, толкова по-лесно станало за болестите да се разпространяват с главоломна скорост. През 430 г. пр.н.е.
в Древна Елада вършее чумата на Фукидид
За епидемиите в древността са съхранени много оскъдни сведения. Вероятно, най-голямата от тях е чумата на Фукидид, разразила се в Атина през 431-427 г. Епидемията започнала по време на Пелопонеските войни, когато Атина била препълнена с бежанци. Сред жертвите на болестта бил и един от бащите на атинската демокрация – Перикъл. За трагедията на Атина подробно разказва гръцкият историк Фукидид, който също бил болен. След като болестта преминава през териториите на Либия, Етиопия и Египет, тя достига границите на Атина, точно когато спартанците организират обсада. Съвременните учени обаче твърдят, че причина за епидемията не била чумата, а съчетание между тиф и шарка. Около 2/3 от тогавашното население загива. Симптомите на болестта включват висока температура, жажда, кървавочервено гърло и език, червена кожа, екземи. Именно разпространяването на болестта се оказва сериозен фактор в развръзката на войната. Вторият гастрол на чумата по света започнал в средните векове. Започвайки този път от Китай и Индия, епидемията преминала през цяла Азия, Северна Африка и достигнала дори до Гренландия. От болестта измряло половината от населението на Италия, жертви на болестта станали
девет от всеки десет жители на Германия
През 1396 г. в руския град Смоленск останали живи само 5 души. Европа изгубила една трета от жителите си. На помощ били повикани тогавашните санитари – пожарите. В Лондон чумата изчезнала само след обширния пожар през 1666 г. Дори и в наши дни чумата не може да бъде ликвидирана напълно поради своята природна огнищност. Най-общо казано, тя е тежко и заразно заболяване, протичащо с изключително проблемно състояние на поразения. Болестта поразява лимфните възли, белите дробове и другите вътрешни органи и често причинява сепсис. Болният развива и лесно видими симптоми, като необикновено силна треска, висока температура, главоболие, световъртеж, посиняване на устните, а понякога при възпаление и подуване на лимфните възли се появяват и характерни издутини по кожата – т.нар. бубони. Артериалното налягане пада, дишането се учестява. Китай и Япония преживяват не по-малко кошмари от Европа. През IV век започва
епидемия на черна едра шарка,
която плъзнала по цял Китай, в VI век достигнала Корея. През 737 година от черна едра шарка в Япония загинали около 30% от населението. Болестта оставила такава дълбока следа в историята на азиатските народи, дори при индийците се появила отделна богиня на черната едра шарка – Мариатале. Но през 1796 г. английският лекар Едуард Дженер измислил ваксинация. В момента се смята официално, че вирусът на черната едра шарка съществува само в две лаборатории в света. Антонинската чума от 165 г. след.н.е. най-вероятно е една от най-ранните прояви на едрата шарка, която за пръв път е регистрирана сред хунските племена. Хуните предават заразата на германските народи, които пък от своя страна на римските войски, които донасят болестта на територията на Римската империя. Симптомите включвали висока температура, болки в гърлото, диария и гнойни рани в по-напредналата фаза на заболяването. Епидемията продължава до 180 г. сл.н.е., а император Марк Аврелий е една от нейните жертви. Юстиниановата чума се появява за пръв път на територията на Египет през 541 г. сл.н.е., след което завладява Палестина и Византийската империя, пресичайки цялото Средиземноморие. Чумата променя плановете на император Юстиниан да събере отново границите на Римската империя и предизвиква сериозни икономически проблеми в страната. Пандемията обаче се превръща в предпоставка за
все по-бързото разпространение на християнството.
Заедно с разпалването на отделни огнища на болестта през следващите два века чумата убива около 50 млн. души. Това се равнява на 26% от световното население по това време. Смята се, че това е първата регистрирана епидемия на бубонната чума. Въпреки че проказата съществува от много време, тя предизвиква пандемия в Европа едва през Средновековието около 11-ти век. Проказата е бавноразвиващо се бактериално заболяване, което причинява появата на рани и деформации. Тя е смятана за Божие наказание. Именно това вярване предизвиква изолирането на болните и тяхното отлъчване. Известна днес под името „болест на Хансен“, проказата все още съществува и все още може да бъде смъртоносна. 30 януари се отбелязва като световен ден на помощ за болните от проказа. Някога болните били пращани в изгнание, смятали ги за „проклети". Днес проказата се лекува успешно, но все пак остава опасността да предизвика инвалидизация при заболелите. Проказата вече е достатъчно добре изучена. Известно е, че заболяването не се предава при прост контакт с болните, както и невинаги води до смърт. В Средновековна Европа обаче от проказата се бояли повече, отколкото днешните хора се страхуват от заразяването със СПИН или заболяването от рак.
