Никой не може да каже кога със сигурност е било първото отвличане за откуп по света. Факт е обаче, че българите сме дали свой неоценим принос. На 3 септември 1901 г. хайдути (харамии) на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) отвличат протестантските мисионерки Елън Стоун и Катерина Стефанова-Цилка и поставят началото на Аферата „Мис Стоун“. Това правят четници на Яне Сандански и Христо Чернопеев, пише „24 часа“.

Стоун и Цилка пътуват с няколко техни приятелки учителки протестантки по пътя от Разлог към Горна Джумая, днес Благоевград, и преди навлизането в България (границата с Османската империя минава малко под днешния областен град – б.а.) са отвлечени в местността Подпряната скала. Към похитителите се присъединява и сливенецът Кръстьо Асенов, син на брата на Хаджи Димитър, по това време учител в с. Лешко. Идеята точно двете мисионерки да се отвлекат пък е на Сава Михайлов, роден в с. Мачуково, Гевгелийско, учил в Цариград и Солун и тогава учител в Горна Джумая. Похищението на американски поданик навсякъде по света и до днес се смята за терористичен акт с цел намеса във вътрешните работи на САЩ.

За американците обаче то е първото в която и да било държава по света. Тогава обаче борците за свободата на Македония получават откуп,

събран от дарения на десетки американци

Из София пък тръгва мълвата, че организацията на отвличането е дело на Борис Сарафов, който тогава е в чужбина. Истината е, че идеята е негова, но дълго време търсят подходящ „обект“, като дори обсъждат и възможността да отвлекат сина на политика, но и универсален изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев Иван Евстатиев Гешов.

По това време в ръководството на ВМОРО (Върховния комитет) са предимно офицери, начело с поручик Цончев, които Гоце Делчев, Яне Сандански и Христо Чернопеев, хора от Вътрешната организация, се опитват да свалят от върха и сами да поемат съдбините на делото. По-късно първите двама ще се разделят заради идейни различия. Това, разбира се, не е никак ново, когато става дума за македонското революционно движение. Независимо от промените, все така обаче за въоръжение няма пари.

За да ги набавят, Сандански, Чернопеев, Асенов и Михайлов

кроят план да отвлекат богатия турчин Сюлейман бей

Тъй като това не можело да стане от сараите му в Горна Джумая, проучили маршрута му, разбрали, че се храни в турския военен клуб, прекарвал доста време там и започнали да правят разстановка на хората си. За похищението им трябвали около 100 души, а те имали само 40 четници. След това размислили, че дори и да задигнат бея, нямало да вземат повече от 10,000 лири, а ще се вдигне голям шум и турската полиция ще бъде безмилостна. Тогава решили отвлеченият да е главният американски мисионер в Солун Уилям У. Хаус. С помощта на Йонко Вапцаров, баща на поета Никола Вапцаров, Сандански слиза в Банско и води преговори с местните протестанти. Те го убедили, че да се привлече Хаус в града е невъзможно, но знаели, че ще пристигне Елън Стоун.

Сумата обаче, която щели да получат за нея по сметките на войводата, била многократно по-голяма от тази за бея. На всичко отгоре и войводата
Чернопеев й бил „набрал“,

защото проповядвала на селяните

че Господ ще ги отърве от теглото, а не „разбойниците“, както наричала борците за свобода на Македония.

Агентите донасят, че мис Стоун от Солун през Сер и Банско ще отиде в Горна Джумая. Войводите изпращат чета, която стои в гората две седмици, чака да отвлече мис Стоун, но тя пък не се появява. Войводата й Никола Дечев написал гневно писмо на Яне Сандански, че само си губи времето.

С помощта на селяните Яне обезоръжил четата и проводил хората й начело с поп в Княжество България. На тяхно място сбрал петима души, между които и той, и се прибрали в родното му село Влахи да чакат сгодния случай. Към тях се присъединил и Кръстьо Асенов с още четирима души.

Проповядването на протестантството в България

По това време родената през 1846 г. в Роксбъри, Масачузетс, Елън Стоун вече 23 години проповядва протестантството в България.

Американският съвет за чуждестранните мисии я назначава в Солун със задачата да създава протестантски мисии сред жените. Помага ий Катерина Стефанова от Банско, чийто съпруг Грегъри Цилка е албанец от Корча.

И двамата са учили в протестантски мисии у нас, продължили в Ню Йорк, където станали и семейство. Грегъри завършил богословски науки, а Катерина – училище за медицински сестри и педагогика. След завръщането им от САЩ се установяват в Корча, а през лятото на 1901 г. гостуват на родителите на Катерина в Банско.

На 3 септември мис Стоун и Цилка са отвлечени от четниците. Заедно с нея замислили да отвлекат и най-старата евангелистка г-жа Ушева, която била в групата, но тя се разтреперила и била толкова зле, че войводите си помислили, че ще умре, и решили да не си „вземат беля на главата“. Цялата работа в отвличането на две или три жени била в това, че Яне Сандански решил да прояви състрадателност и премислил, че сама жена ще се чувства неудобно в мъжка компания, та трябвало да си има другарка в отвличането.

Тъй от „грешната“ страна се оказала и Катерина. Тя пък била бременна, от което харамиите и хабер си нямали – знаела само мис Стоун.

Хранели похитените с деликатесния бански старец

В спомените си тя отбелязва, че ги хранели с деликатесния бански старец, който донесли от Банско в цял чувал круши и дренки. Доставили им и буркан с мед, но един от четниците го изял. После похитителите им решили да се правят на кулинари и сготвили една кокошка с десет люти чушки и кило брашно, „от която никой от самите разбойници не би могъл да яде“ – пише в дневника си мис Стоун.

През това време Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов започват преговорите за откупа. „Ако не го изплатят, ще има един куршум за вас и един за нея – казал той и посочил госпожа Цилка.

После ги уведомил, че ще искат 25, 000 лири, платими в срок от 20 дни, през което време ще пазят живота им.

Мис Стоун като истинска протестантка, започнала да ги убеждава, че това, което правят, никак не е богоугодно и го ударила на проповеди. Един от четниците обаче се сопнал: „Бог е стар човек. Той вече не може да си върши работата без наша помощ.“