Зоран Заев обяснява, че с благословията на ЕС ще имат вече втори официален език – албански – и да им е честита на сите македонци новата придобивка. Вдясно – същият само два часа по-късно – малко понабит и пуснал кръв
Иван Петрински
През последните десетилетия обстановката в Македония навлезе в съвършено нов етап - на етническо прочистване на Западна Македония и на установяване на политически контрол над цялото Повардарие и създаването там на трета албанска държава; последните събития - гневното нахлуване в Собранието при избирането на Талат Джафери от албанския Демократичен съюз за интеграция за председател на парламента при безсрамното политиканстване и съучастничество на Социалдемократическия съюз на Македония - трябва да се възприемат именно от тази гледна точка.
Съвременният етап от албанското завоюване на Македония започна да се подготвя отдавна; още при съществуването на Съюзна република Македония (СРМ) като част от Югославия през 70-те и 80-те години на миналия век. По това време вече бе станало ясно, че в рамките на безумното често напълно измислено етническо раздробяване на Югославия се стигна до обезправяването на славянското население на Македония. Албанското малцинство все повече демонстрираше своята незадоволеност от пълното си равноправие сред останалите народности в републиката и проявяваше - вече съвсем не потайно и скрито - политически апетити. Етническото противопоставяне в СРМ в резултат на агресивните албански стремления в средата на 80-те години вече можеше да се забележи съвсем отчетливо; не толкова, колкото в сръбската област Косово и Метохия, но напълно различимо. Дотолкова, че оповестяването на началото на българския Възродителен процес бе посрещнато с нескрито възхищение навсякъде в Повардарието; и това се подчертаваше винаги при честите ми лични срещи.
На един от многобройните и твърде популярни „събори на дружбата" в Щип между пограничното население от двете страни на българо-югославската граница възрастен продавач на печен сланутък - любима занимавка там, както люпенето на слънчогледово и тиквено семе в България - въздъхна тежко, поклати глава и рече на баща ми: „Хубаво решихте националния въпрос у вас, ама ние какво ще правим с нашите шиптари..."; и това бе случка в напълно еднородните етнически източни части на СРМ...
В средата на 90-те години македонските албанци вече наглееха открито и умишлено агресивно; в ресторанта на хотела в Битоля, където бях на археологически разкопки, всяка събота и неделя се правеха безумно шумни и протяжни албански сватби, които огласяха с албански турбофолк половината град и никой не смееше да им направи дори бегла забележка. При това сватбите бяха на албанци от околните села и даже от по-далече - в самата Битоля албанците се броят на пръсти; и това не можеше да не става организирано и под диктовка - прииждаха младоженци именно в почти изключително славянската Битоля, за да „завоюват" славянското културно пространство. Не, наистина нямаше как това да не става организирано; такива експанзионистични похвати албанските заселници в Македония ползват още във времето на Късното средновековие.
Мнозина недоумяват като как основните партии в Македония - ВМРО-ДПМНЕ и Социалдемократическият съюз на Македония, които имат общо 100 места в 120-местното народно събрание при общо 20 места за четирите партии на албанското малцинство, се изхитрят - при това подавляващо мнозинство, което може да им бъде достатъчно за всичко, което решат - да поставят пред смъртна опасност държавата си. Водачите на двете големи партии на славянското мнозинство в Македония обаче по-скоро са готови да си прегризат гърлата, да подарят властта - Собранието, езика, честта си, но не и да се споразумеят за общо управление на изстрадалата си държава.
Не е за чудене; отсъствието на единство, яростното преследване на властовия кокал и взаимната ненавист дори пред лицето на най-страшната опасност не са ли характерна особеност и на българската политическа класа?! Впрочем византийските летописци са отбелязали тая особеност у славянските племена доста отдавна. Липсата на единение е прастара славянска черта.
