Лобито на Република Северна Македония е организирало внасянето в Конгреса на САЩ нова резолюция, която да окаже натиск за приемането на страната в Европейския съюз без да се зачитат проблемите, които страната има с България. Още по-скандална е липсата на реакция от страна на българския посланик във Вашингтон Георги Панайотов. Той не препоръчва на Външно министерство да се предприемат каквито и да е действия по документа, нито иска инструкции какво да прави.
Сенатската резолюция 581 е внесена на 7 март от сенатора от Вермонт Питър Уелч (Д) и подкрепена от сенаторите Джйн Шахийн (Д, Ню Хемпшир), Пийт Рикетс (Р, Небраска) и Томас Тилис (Р, Северна Каролина). Припомняйки дипломатическите действия, усилия и партньорства на РСМ със САЩ и ЕС, резолюцията настоява за бързото започване на преговорите на съседката ни с Брюксел. В текста на сенатския документ обаче има
два много притеснителни за България параграфа
по мнения на дипломати и български политици, с които BG VOICE разговаря. В единия се споменава споразумението между Гърция и Северна Македония от 2018 г., което урежда спора с името на западната ни съседка. Според резолюцията това разрешава пречките пред РСМ за започване на преговорите с ЕС. В текста на резолюцията обаче не е споменат Договорът за добросъседство между Северна Македония и България от 2017 г. и неразрешените двустранни проблемите по него. Именно това е пречката на РСМ да започне преговори с Брюксел.
На финала на резолюцията Сенатът настоява президентът, държавният секретар и европейските съюзници на САЩ да лобират за членството на РСМ в ЕС – без никакви други двустранни условия – в явен ущърб на българския интерес.
Външният министър на РСМ Буяр Османи определи резолюцията като „вятър в платната“ за членството на страната в Европейския съюз и подчерта, че тя е подкрепена от представители на демократите и републиканците в САЩ. Засега
действия от българска страна няма
Посланикът ни във Вашингтон Георги Панайотов информира МВнР за резолюцията, но не вижда проблеми в текста, не предлага стъпки, които да бъдат предприети като българска реакция. От BG VOICE изпратихме въпроси до посланика и МВнР във вторник какви действия са предприети в отговор на поредната македонска резолюция, дали Панайотов е организирал срещи със сенаторите-вносители и дали посолството има превантивен план срещу такива документи, които зачестиха през последните 2 години. До редакционното приключване на броя не получихме отговор.
В петък, след като от ИТН повдигнаха въпроса от трибуната на НС, отговор все пак дойде, но не и на конкретните въпроси. "Съгласувано с МВнР, Посолството на Република България в САЩ предприема всички необходими действия за обективното отразяване на българската позиция по въпроса в рамките на приложимата процедура. Темата за европейската перспектива на Република Северна Македония неизменно присъства в дневния ред на интензивния и широкообхватен двустранен диалог със САЩ. Всички елементи на официалната българска позиция редовно се комуникират и представят на нашите американски партньори в рамките на срещи на различни равнища с представители на изпълнителната и законодателната власт в САЩ.", се казва в отговора от пресцентъра на МВнР.
Това е вторият случай, в който посланикът във Вашингтон подценява македонска резолюция. През август 2023 година републиканският сенатор от Индиана Майк Браун внася в Сената резолюция, с която се иска септември 2023 година да бъде обявен за месец на македоно-американското наследство. Като аргументи се посочват, че македонците в Америка са пристигнали още през 1880 година, при все че македонска държава, каквато я познаваме днес, не е съществувала. Или иначе казано, пристигналите тогава имигранти са били предимно българи, ако се позоваваме на историческите факти за създаването на Македония, преименувана след това на Северна Македония. И „македонец“ не е географско определение, а етническо.
Въпреки това Браун, който е член на комисията „Приятели на Македония и македонските американци“ в Конгреса на САЩ твърди, че именно „македонците“ в САЩ наброяват 500 000 и са допринесли изключително много за развитието на страната. Те са носители на олимпийски медали, изтъкнати лекари са, преподаватели, политици, имат принос в науката, изкуството и бизнеса. Тази резолюция все още спи в комисиите на Сената, но не е отпаднала от дневния ред.
През 2022 година пък подобна резолюция бе внесена в Камарата на представителите, но от конгресмена от Демократическата партия на САЩ от Пенсилвания Брендан Бойл. Тогава предложението беше отново септември да бъде обявен за „Месец на американското македонско наследство“ и честване на македонския език, история и култура на македонските американци и техния невероятен принос за Съединените щати“.
Прочети още
В документа се казваше, че не Колумб, а македонец е открил Америка и затова е редно да бъде обявен ден на Македония в САЩ. Един от най-любопитните моменти в документа действително остана неговото първо изречение за македонците в САЩ още от 1492 г. – годината, в която Христофор Колумб достига Бахамските острови. В текста се посочваше, че един от членовете на екипажа на Колумб е бил македонец. Той се казвал Алфонсо де Охеда, но според македонците е бил „Драган от Охрид“. Историци обаче категорично отхвърлят това твърдение.
