Който веднъж е отпил от еликсира на хаванските тайнства, после цял живот иска да се върне и да го вкуси отново. Магията започва още с първите стъпки на пришълеца по тази окъпана в слънце, цветове и музика земя и с първите глътки натежал от сладки аромати и разнежваща влага въздух... Хавана, разбира се, не е Куба. Но е най-многоликият и магнетичният от образите й. Не само защото още от колониално време градът е бил перлата на Карибите и днес краси списъка на ЮНЕСКО с културното наследство на човечеството, а най-вече заради хората си, които са истинската му забележителност. Това са и умопомрачително дългокраките мулатки, чиито парад по легендарния крайбрежен булевард “Малекон” побърква туристите. И виртуозните музиканти в белоснежни одежди, които изпълват с нежни болера и пламенни салси патиото превърнатия в музей Дворец на губернатора. И бъбривите продавачки на невъобразими сувенири – от препарирани крокодилчета до пирографирани с лика на Че Гевара кутии за бижута. И достолепните чичковци с

неизменни пури между зъбите

поклащащи се на олющените си веранди в задължителните за всеки кубински дом люлеещи се столове. И шумните тумби съседки, всичките с ролки на главите, струпани по ъглите да се надвикват една друга, докато обсъждат последните любовни драми на квартала. И вечно разрошените от морския бриз собственици на велорикши – най-разпространеното превозно средство в пръснатата на площ колкото Москва 2-милионна Хавана... И издокараните като кинозвезди младежки компании, които дефилират вечер по “Прадо” и “Ла Рампа”, докато се разтворят в поредната улична фиеста зад ъгъла... В Хавана е хубаво. Особено ако човек е дошъл с отворено сърце. По-придирчивите може и да се подразнят от напуканите и излинели фасади на приказните дворци в Старата Хавана, зад които шумят винаги пренаселените и преливащи от емоции хавански комуналки. Но който е бил застиган на “Малекон” или на “Прадо” от внезапно изсипал се от продънилото се небе тропически дъжд, лесно може да си представи какво става, когато пък дойде сезонът на ураганите. И как колкото и да се ремонтират и кърпят фасадите – а това наистина се прави често, защото ЮНЕСКО отпуска специални средства за целта, никоя боя и мазилка не може да издържи дълго на несекващите карибски фъртуни. Пътешествениците, настроени да виждат

само боклука под килима

не са за Куба. Въпреки всички премеждия и блокади хората на този остров никога не униват. Те умеят не просто сами да се радват на всички хубости на живота, но и да заразяват всички наоколо с настроението и жизнелюбието си. Обичливи са и го показват с радост. Комплиментите заедно с типичното “пссст” и звучните възклицания, които сипят кубинските мачос след всяка жена на улицата, или танцуващата походка на газела, с която кубинките гордо ги отминават, без обаче да крият искрите в погледите си, забъркват на всяка крачка из хаванските улици онзи неповторим коктейл от свобода и страст, който вечер така щедро се разплисква из неудържимите квартални фиести. И като стана дума за коктейли, как да отминем любимите на Хемингуей “Ла Бодегита дел медио” и “Ла Флоридита”?! Няма турист, който да не е чувал прочутата фраза на автора на “Старецът и морето”: “Mi mojito en “La Bodeguita”, mi daikiri en “La Floridita” (“Мохитото ми – в “Ла Бодегита”, дайкирито ми – в “Ла Флоридита”). Двете заведения са близо едно от друго – все в Старата Хавана, но са доста различни. Разположеното съвсем близо до катедралата “Ла Бодегита” и отвън, и отвътре изглежда доста невзрачно на пръв поглед, но всъщност е уникално. Защото прославеният от Хемингуей коктейл мохито, който сервират тук, е привличал като магнит безброй знаменитости от цял свят. И стените на кръчмичката, която всъщност е много тясна, от горе до долу са покрити със снимки и автографи на звезди от близо и далеч. Иначе освен да пийне ром с газирана вода, лед, лимон и листенца трева, наподобяваща джоджен, посетителят тук може и да похапне вкусно. Ще му сервират типична кубинска кухня –

ориз, черен боб, свинско

или пилешко с пикантни заливки, в които по стара испанска традиция непременно има чесън. “Ла Флоридита” е доста по-изискано място. Там също може да се вечеря, но сред специалитетите преобладават морските дарове. В края на бара има едно кътче, оградено с въженце. Там обикновено е сядал Хемингуей, когато си е поръчвал дайкирито – пак ром и лимон, но с много разбит на сняг лед. На стената е инсталиран бюст на писателя от бял мрамор. Туристите умират да се щракат под него за спомен. Най-незабравимо можете да отнесете Хавана в сърцето си обаче, ако се престрашите да откликнете на спонтанните покани, които няма как да не ви засипят, когато неизбежно се натъкнете вечер на някоя улична фиеста. Включете се, отпуснете се, насладете се на музиката, на танца, на живота, на безкрайния и сладостен миг да бъдете себе си. Тези магии на Хавана после цял живот ще ви викат обратно.