Който веднъж е отпил от еликсира на хаванските тайнства, после цял живот иска да се върне и да го вкуси отново. Магията започва още с първите стъпки на пришълеца по тази окъпана в слънце, цветове и музика земя и с първите глътки натежал от сладки аромати и разнежваща влага въздух... Хавана, разбира се, не е Куба. Но е най-многоликият и магнетичният от образите й. Не само защото още от колониално време градът е бил перлата на Карибите и днес краси списъка на ЮНЕСКО с културното наследство на човечеството, а най-вече заради хората си, които са истинската му забележителност. Това са и умопомрачително дългокраките мулатки, чиито парад по легендарния крайбрежен булевард “Малекон” побърква туристите. И виртуозните музиканти в белоснежни одежди, които изпълват с нежни болера и пламенни салси патиото превърнатия в музей Дворец на губернатора. И бъбривите продавачки на невъобразими сувенири – от препарирани крокодилчета до пирографирани с лика на Че Гевара кутии за бижута. И достолепните чичковци с
неизменни пури между зъбите
само боклука под килима
ориз, черен боб, свинско
