сн. Архив на BG VOICE
Има няколко любопитни факта за президентските избори от 1990 година насам. С най-голям брой гласове е избран Желю Желев през 1992 година - 2,738,420, а с най-малък Росен Плевнелиев през 2011 година - 1,698,136, разликата е над 1 милион гласа. С най-голямо мнозинство е избран Георги Първанов през 2006 година - 75.95%, а с най-малко Росен Плевнелиев през 2011-а - 52.58%.
Най-голям е броят на негласувалите през 2006 година - 57.3%, а най-много българи са пуснали бюлетина през 1992 година - 75.90%. Най-много бяха кандидатите за президент през 1992 година - 22-ма, а най-малко - през 2001 година - само шестима.
На изборите през 1992, 1996 и 2001 година броят на гласоподавателите на втори тур е по-висок от този на първия, докато през 2006 и 2011 г. е обратното.
Авторът на „Време разделно" Антон Дончев се включва в изборите за президент през 1992 година от движение „Глас за безпартиен президент". Близо 32,000 българи гласуват за него.
Поетът дисидент, един от основателите на профсъюз „Подкрепа", известен с гладната си стачка през 1988 година - Петър Манолов, който дълги години живя в Пловдив, е кандидат за президент през 1992 година. Явява се от движение „Безпартийни за демокрация" и събира подкрепата на едва 14,023 души от страната.
Бившият директор на БАН проф. Благовест Сендов влиза в битката за президент през 1992 година в тандем с литературния критик Огнян Сапарев. Издигнати са от Инициативен комитет и печелят 113,897 гласа.
Същата година за държавен глава се пробва и Димитър Попов - премиер на България от 20 декември 1990-а до 8 ноември 1991 г. Той стана известен с репликата: „За Бога, братя, не купувайте!", когато правителството освободи цените на 1 февруари 1991 г. На президентските избори получава подкрепа от само 32,606 души.
