Живея на голяма, права улица с пет платна. Като в повечето американски градове след 22 ч. тя е обикновено пуста. Ограничението е 35 мили в час. Почти никога не надвишавам 40-43, въпреки че много ми се иска понякога когато няма никой, а светофарите мигат жълто. Защо ли? Много просто. Имам страх от правосъдната система на Съединените щати. Не от полицията (вероятно защото съм бял), а от правосъдната система в нейната цялост – знам, че няма да ми се размине с 20 долара подкуп за полицая, знам, че фиш за превишена скорост в града ще ми струва скъпо, може да се наложи да си загубя половин ден в съда, възможно е да ми се увеличи застраховката на колата, а ако недай си боже направя някаква беля, наказанието ще е много тежко, а обвиненията няколко.
Просто знам, че правосъдната система работи. И имам страх от нея. Този страх го видяхме дори в очите на бившия американски президент Доналд Тръмп, когато застана като обвиняем в съда в Манхатън. Защото и той знае, че независимо какво пише в социалните мрежи, съдебната система работи.
Ани и Явор са мъртви, защото в България правосъдната система не работи. Тези младежи, на които им е предстоял годеж и сватба, правили са планове за дълъг и щастлив живот, вече не са част от и без това намаляващата ни нация. Решават да живеят в България, а не във Франция. Ирония…
Ани и Явор не са единствени. През ден научаваме за смъртен инцидент по пътищата на България. Защото шибаната корупция и липсата на работеща правосъдна система убива. БУКВАЛНО!
И съм тъжен, и съм бесен. Най-вече защото като много от вас се чувствам безсилен. Защото толкова години не успяхме да постигнем разбиране в обществото, че ни е нужна тази работеща правосъдна система. Не се разбрахме кой да я направи, за да гласуваме вкупом за тях. И затова последните десетина години се лутаме по този нелеп начин. Докато измираме.
Корупцията и липсата на правосъдие убиват. Убиват с некачествените пътища, по които шофираме, но сме платили като за топ качество. Убиват с фалшивия алкохол, който сервират в заведенията, защото последствия няма. Убиват в необорудваните болници, в които трябва да се лекуваме, но за чието оборудване са похарчени милиони в корупционни схеми. Убиват, защото съсипват бизнеса, а той е принуден да плаща малко. Бедността убива – купуваме евтини коли, които нямат последните технологии за безопасност. И още много, много примери от всекидневието ни. Корупцията убива всеки ден, навсякъде. И ние не правим нищо.
Покрай годишнините от влизането на България в НАТО и ЕС мнозина казаха, че на страната й липсва голяма цел. Не е нужна много фантазия – работеща правосъдна система е гарант за функционирането на всяка демократична държава. Ние нямаме такава. Това трябва да е основната ни цел като общество, като българи, независимо къде се намираме по света. С всичко друго може да направим компромис, но не и с това. Вече просто не може да си го позволим.
Ясен
[email protected]
