„Не всички момичета са направени от захар - казва Лилия. - Някои са направени от приключения, черен шоколад, интелигентност, псувни и смелост. Накратко: аз съм жена, която не се вписва в никоя категория. Имам голямо сърце, пълно с любов, която обичам да разпръсквам около себе си. Чрез моите дарби на ясновидство и ясночуване давам на моите сродни души пространство, където могат да се чувстват сигурни, да се разкрият и да се покажат такива, каквито са.“ На нейните занятия германки плачат, крещят от нови, осъзнати емоции, смеят се, прегръщат се... Изживяват бурно целия си живот в броени минути и я боготворят. Да въздействаш на германки да се чувстват кралици, да преобърнат мисленето и живота си - това е успехът, с който българката Лилия Оверман се гордее. „Ще ти споделя нещо, което повече от 10 години отричах - продължава Лилия. - Аз чувам с помощта на апарати в ушите ми. Родена съм с много сериозно увреждане на слуха. Затова пък виждам и „чувам“ това, което другите не могат. Тази дарба ми помага много в моята мисия. Жените, които идват на моите занятия, точно
за това ме ценят.“
В работата си като ментор по личностно развитие Лилия Оверман е помогнала на над 1000 германци и хора от други националности.
Родена е в Пловдив и като малка мечтае да стане оперна певица и да свири на пиано, но се оказва, че е закъсняла и за подобни уроци. Пее по хоровете и много често е солист. От малка иска да разбира какво си говорят леля й, таен емигрант през 60-те, и нейният съпруг германец. Затова родителите й я записват в немска детска градина.
Тя продължава да учи в езикова гимназия с руски и немски, следва българска и немска филология в Пловдивския университет. Тъй като има и педагогически профил, директорите на пловдивските училища се надпреварват да я канят като преподавател по немски, но тя усеща, че това не е „нейното нещо“. Приета е в университета в Мюнстер, Германия. Пристига в града през 1999 г. с два куфара и 1500 марки в джоба - толкова могат да й отделят родителите. Докато й дадат стая в общежитието, живее в стаята на приятелка от гимназията - на 12 квадрата, на матрак, който вечер се сваля, а сутрин се вдига. Дрехите и вещите държи в куфарите, защото няма гардероб. Така преживява три месеца, докато й дадат стая в общежитието.
„Всичко, което съм постигнала в Германия, съм го направила сама, с много труд и лишения“, казва Лилия. Докато учи, работи на 3-4 места, за да се издържа. Нуждае се от средства веднага, затова не подбира, мие чинии в болница, чисти по къщи, ресторанти. Много дълго работи като продавачка в една от най-големите парфюмерии в града, после в друг магазин. Любимата й работа е да гледа деца. Отлага изпитните си сесии, защото трябва да работи и в неделя. „Може предната вечер да съм била на парти, но ставах в 6 часа сутринта, за да чистя и гладя в един ресторант“, спомня си тя. Завършва магистратура по политология, немска и руска филология. Преди 16 години започва работа в общината като специалист по интеграцията на чужденци и германци. Работата й харесва, защото обича да подкрепя хората. „Помагах им да си оправят живота, да преодолеят всякакви проблеми, да живеят нормално. Работих с жени от различни държави, провеждах различни курсове - по немски, по личностно развитие. Тогава реших да се занимавам с това и в бъдеще“, разказва Лилия. Години наред тя ходи по всевъзможни курсове. „Не ме питай
колко квалификации имам
смее се дамата. - Непрекъснато уча нещо ново, свързано с личностното развитие.“ Тя се запознава с най-авангардните съвременни методи като хюман дизайн, невро-лингвистично програмиране (NLP). „Сертификата за NLP получих лично от Америка, от един от основателите на тази наука - Ричард Бендлер“, казва тя. Обяснява, че NLP се насочва към това да преосмислим всички неща, „запечатани“ вътре в нас, и да ги препрограмираме по нов начин. При хюман дизайна се акцентира на това, че всеки човек е различен, затова се определят неговите типични характеристики. Когато той знае кое за него е най-важно и защо понякога, в определени ситуации, се държи по определен начин, може по-добре да разбере себе си и да знае как да се изявява най-добре.
Лилия практикува и Access Bars терапията. Барс са 32 точки на главата, които, докоснати леко, могат без усилие да освободят каквито и да е пречки да получаваме нещо. С докосването на Барс точките елекромагнитният заряд, който задържа мисли, чувства и емоции, се освобождава. Това позволява на човека да усеща живота, тялото и отношенията си с яснота и лекота, както и да се лекуват болки и блокажи в тялото.
Лилия практикува и Mindfulness - метод, който прилага при деца. Целта е те да знаят как да се справят в определени ситуации, които са им трудни и ги натоварват психически, да са по-уверени в себе си. „Доразвиването на тези качества у децата става с детски игрови методи“, уточнява дамата. Основния си проект Лилия Оверман е нарекла „Queens and Kings Academy“ и е посветен на жените и децата. Кралици - като самочувствие и реализация в живота. Всяка жена да осъзнае нейното истинско място и мисия, след това може да промени много неща, обяснява Лилия. Когато жената знае какво точно иска, какви ценности притежава, какви са нейните цели и в каква посока иска да върви, си избира и най-подходящия партньор. Но когато е в емоционална зависимост от един мъж, тя не е на себе си и не живее живота, който би искала, допълва Лилия.
Kings, или кралете, са всъщност децата. „Когато жената не е достатъчно силна и не осъзнае собствената си роля на майка и пример за децата си, те също не се развиват по оптималния начин“, казва дамата. Говорила е на много конгреси, симпозиуми в Германия. Миналата година е
получила награда като лектор
по темата „Силни родители - силни деца“. „На един женски конгрес почти цялата аудитория се разплака, когато говорих за това жената да се измъкне от зависимости и да вземе живота в ръцете си“, вълнува се Лилия. „Ковид кризата много ми помогна да се върна към българските си корени“, споделя тя. В Мюнстер има много българи студенти. Има българско училище и Лилия се включва в една от организациите - „Малката България“. По време на пандемията тя води онлайн курсове и на български - за здравето на жената.
Покрай работата си с българската аудитория Лилия влиза в дамски бизнес кръгове. Запознава се с много впечатляваща дама - единствената бариста - на чай в България. „Тя не желае да споменавам името й“, казва Лилия. Двете създават „Queen’s Tea“ („Чай за кралици“) на марката Magnificent Me. Той е съставен от най-различни български билки, плодове и цветя за поддържане на женската енергия и на всички процеси в женското тяло. „Много от жените, които не „живеят себе си“, имат и здравословни проблеми. Германките са във възторг от този чай и от това докосване до екопродуктите от българската земя, за които те са чували много“, казва дамата. Оказва се, че много германци от цялата страна имат желание да се преселят в България и молят Лилия да ги учи на български език. „За 10 часа вече знаеха да четат, да пишат, можеха да водят малки разговори и диалози, да си поръчат нещо в заведение, да се оправят в магазин... Бях много горда с тази група и продължих с уроците“, споделя дамата. Успехът я окуражава и тя решава да направи мост между България и Германия. Продължава с курсовете по български за германци, помага и на българи, решили да се установят в Германия.
„Да се омъжа за германец? Никога, абсурд!“, е казвала Лилия на близките си, преди да срещне Ралф Оверман. „Между нас се получи голяма симбиоза - на случки, на преживявания, на мисли. Оженихме се през 2006-та и през август празнувахме 16 години от сватбата“, споделя Лилия. Дъщеря им Стела е на 10 години и много обича да ходи при баба си и дядо си в България. „Ралф още преди 10 години искаше да започнем целенасочено да се подготвяме да живеем в България. Да си купим къща, да се устроим. Но аз тогава бях против. Казах, че няма да започвам още веднъж от начало“, споделя дамата. „На мъжа ми много му харесва в България - казва Лилия. - Обича да е при родителите ми, които преди 8 години се изнесоха от Пловдив в Белащица, на чист въздух и спокойствие. Миналата година бяхме при наши роднини в Стрелча, после в Копривщица. Но Пловдив си остава моят град. Израснала съм в най-старата му централна част. Но сърцето все ме тегли към морето, затова планирам един женски ретрейт през 2023 г. там.“ „Напоследък се засили желанието ми да се върна за постоянно - споделя Лилия. - Искам да отворя един център в България, който е за всички и където да има различни курсове за семейства и деца, където хората да се насочват да бъдат себе си, да са щастливи и здрави. Защото България го заслужава.“
