Koлeкциoнepи oт цeлия cвят дaвaт милиoни дoлapи, зa дa пpитeжaвaт някoи oт нaй-пpeкpacнитe и извecтни кapтини нa вeлики xyдoжници. Гoлямa чacт oт нaй-прочутите oт тяx ca пpитeжaниe нa мyзeи, кoитo мнoгo pядкo ги пpoдaвaт. Но дали притежателите им знаят историята им на създаването, е спорен въпрос. А всяко откритие, всяко произведение на изкуството има своя собствена история и живот. Доста често случките и събитията около появата на световноизвестните шедьоври са доста забавни и любопитни. От „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, през Айфеловата кула до „Вълшебникът от Оз“ и „Извънземното“ - ето няколко велики шедьовъра, които със сигурност ще ви накарат да се замислите върху това колко преходно е всичко и как някои неща съществуват може би само поради щастлива случайност.

Кастингът на Да Винчи

 

Според старинен (и вероятно апокрифен), но красив разказ, Леонардо да Винчи рисувал „Тайната вечеря“ в продължение на седем години. Изображенията на дванайсетте апостоли и Иисус били на действителни личности. Говори се, че, когато се разбрало за намерението на художника да се заеме с картината, много младежи изявили желание да бъдат избрани за модели. След дълги размисли Леонардо се спрял за образа на Иисус на деветнайсетгодишен младеж. Работил шест месеца върху изписването на главното действащо лице. През следващите шест години продължил да търси и рисува единайсетте апостоли, като оставил последен Юда. Намирането на подходящ за образа мъж със суров и студен израз му отнело седмици. Трябвало му лице на човек, способен да предаде най-добрия си приятел. Научил, че в римски затвор има осъден на смърт за обир и убийство на мъж, отговарящ на изискванията. Със специално разрешение затворникът бил преместен в Милано. Месеци наред мъжът позирал мълчаливо пред художника. Когото Леонардо нанесъл последната мазка върху платното, се обърнал към пазачите и им заповядал да го отведат. На излизане обаче злодеят се отскубнал от стражите и изкрещял към художника: „Погледни ме! Не ме ли познаваш?“. Леонардо се вгледал в него и отвърнал: „Никога не съм те виждал, преди да те срещна в килията в Рим.“ Разплакан и като отправял молитви към Бога, престъпникът му казал: „Маестро, аз съм младежът, когото избрахте, за да нарисувате Христос на същата картина“.

Метафизиката на Аристотел - в кладенец

Значителна част от творчеството на гръцкия философ Аристотел ни е известна благодарение на щастлива случайност. Към 80 г. пр. Хр. завоювалите Мала Азия римски легионери открили в един кладенец гръцки ръкописи и ги предали на генерал Сила. Образованият воин веднага разбрал, че са важни, и наредил незабавно да бъдат изпратени в Рим. Там учените установили, че са копия на оригиналните трудове на Аристотел, за които дотогава само се е предполагало. След спешното им пренаписване заради опасения, че могат да се разпаднат, друг гръцки философ – Андроник от Родос, се заел да ги подреди и издаде. Той дава заглавието, под което трудовете са известни – „Метафизика“, т.е. онова, което е след физиката.

Жълтата спалня в Арл на Ван Гог

 

През май 1888 г. Ван Гог взема малко ателие в Арл, Южна Франция, където решава да се скрие от неразбиращите го парижки художници и критици. В една от четирите стаи на имота Винсент оборудва спалня. През октомври всичко е готово и той решава да рисува „Спалнята в Арл“, пише и сайтът ©10-те най. Колоритът и уютът на стаята са много важни за художника. Всичко трябвало да навежда на мисълта за почивка. Но платното е издържано в тревожни жълти тонове. Изследователите на Ван Гог смятат, че това несъответствие се дължи на факта, че художникът пиел билката напръстник – средство против епилепсия, което предизвиква у пациента сериозни промени във възприятието на цветовете, като цялата действителност пред очите на болния се вижда в жълто-зелени тоналности.

Айфеловата кула - в Барселона?

Днес Айфеловата кула можеше да се намира в сърцето на Барселона, където сега се издига скромна триумфална арка. Когато Айфел представил проекта си на местните власти по случай Световното изложение през 1888 г., кулата им се сторила странна, прекалено висока и много скъпа. В Париж я одобрили само с един глас в повече с намерение да бъде разрушена след известно време, както настоявали различни обществени среди. Намерил се само един човек, проявил далновидност, който я спасил, като убедил останалите, че може да послужи като кула за далекосъобщения.

Свободата не носи корсет

 

Според изкуствоведа Етиен Жьоли, Дьолакроа нарисувал лицето на жената от знаменитата си картина, като заимствал чертите на реално съществуващата парижка революционерка – перачката Анна Шарлота. Тя излязла на барикадите след гибелта на брат си, убит от кралските войници, и унищожила девет гвардейци. Художникът изобразява тази смела жена с гола гръд. Според неговите представи това е символ на храброст и самоотверженост. Дьолакроа рисува тържеството на демокрацията – голата гръд показва, че свободата е като простолюдието – не носи корсет.

„Енеида“ за унищожение

 

Великият древноримски писател Публий Вергилий Марон оставил указания след смъртта му ръкописът „Енеида“ да бъде изгорен, тъй като нямало да има време да го изглади и го смятал за недовършен. Император Август, който поръчал произведението на Вергилий, заповядал да не се изпълнява последната воля на поета. Наредил други автори да обработят поемата, ако е необходимо да се усъвършенства, и да бъде публикувана. Благодарение на него това велико произведение достига до наши дни.

Картина на Гоген спасява живота му

 

Най-известното платно на Гоген „Кои сме“ съдържа една особеност – разглежда се не отляво надясно, а отдясно наляво като кабалистичните текстове, от които художникът се интересувал. В този ред се развива алегорията на духовния и физически живот на човека – от зараждането на душата му - спящото дете в долния десен ъгъл, до неизбежността на смъртния час - птицата с гущера в ноктите си в долния ляв ъгъл. Гоген рисува картината в Таити, където бяга няколко пъти от цивилизацията. Но този път отшелничеството му причинява депресия. След като завършва картината си, която трябвало да е нещо като духовното му завещание към поколенията, Гоген взема кутийка с миша отрова и тръгва към планината, за да умре. Но великият творец не взел достатъчно количество от смъртоносното прахче и останал жив. На сутринта той, клатушкайки, се стигнал до своята колиба и заспал. Когато се събудил, усетил мощен прилив на сили и жажда за живот. През следващата 1898 г. започва светъл период в творчеството му и земните му дни.

Извънземно със светещ пръст

 

В разговор между режисьорите Джоузеф Л. Манкиевич и Стивън Спилбърг първият споделил: „Сънувах нещо изненадващо, но много хубаво. Един извънземен с доста неприятна външност ми говори за дома си. Трябваше да му помогна да се върне и със светещ пръст ми показа искряща звезда. Уплаших се много, но накрая грозното същество вдъхна в сърцето ми нежност.“ Спилбърг останал поразен и настоял да направи филм за това. Манкиевич се присмял на младия си колега и му казал, че ще бъде пълна глупост, която нямало да заинтересува никого. Спилбърг поискал идеята и Манкиевич с удоволствие я преотстъпил без ангажименти. За изненада на всички, се появил филмът „Извънземното“.

Тадж Махал на търг в Лондон

 

Около 1830 г. по решение на англичаните било предвидено разрушаване на Тадж Махал в Индия, за да може мраморната му фасада да се пренесе в Лондон и да се продаде на търг. В момента, когато разрушителните работи щели да започнат, от Лондон пристигнала заповед това да не се прави, защото дни преди това на търг мраморни късове от разрушени индийски сгради, обявени за продан, не постигнали очаквания финансов резултат. Така бил спасен уникалният паметник за поколенията.