Леонарда Чианчули – една мила и практична домакиня, загрижена за децата си
Леонарда Чианчули била находчива жена. Тя знаела как да цепи стотинката на две и да извлича полза от всеки отпадък. Парите никога не достигали в тежките условия на 30-те години на миналия век и тя била жив пример на старата поговорка „неволята учи". Леонарда имала основателна причина да бъде пестелива. Наскоро била загубила дома си и всичките си вещи в земетресението във Вултуре, разтърсило Южна Италия на 23 юли 1930 г. Тя и съпругът й Рафаеле свиват разходите и се преместват в Кореджо, където Леонарда отваря магазинче и скоро се прочува сред местните като врачка, сватовница и дори поетеса. Леонарда е родена на 14 ноември 1893 г. в италианския град Монтела ди Авелино в Кампания. Още като младо момиче тя прави два опита за самоубийство. През 1914 г. се омъжва за държавния чиновник Рафаеле Пансарди въпреки неодобрението на родителите си, които искали да я омъжат за друг. Майката на Леонарда дори я проклела.
По време на брака си Леонарда била благословена със 17 бременности. Три от тях приключват със спонтанен аборт, а 10 от децата й умират като малки. Затова Леонарда ожесточено закриляла останалите си 4 деца. Тя би отишла до края на света, за да ги защити, и често се съветвала с други врачки и екстрасенси, за да успокои страховете си, че би могла да загуби друго дете. Някога, когато била още млада, една циганка й казала, че ще се омъжи и ще има деца, но
всичките й рожби ще умрат
Леонарда нямало да допусне това! Друга циганка пък й разкрила: „В дясната ти ръка виждам затвор, а в лявата - лудница за душевно болни престъпници."
С настъпването на 1939 г. нейното първо и най-обичано дете Джузепе вече бил достатъчно голям да бъде призован в армията, за да се бие във Втората световна война. Изглеждало, че Италия все пак ще се включи във войната, и Леонарда агонизирала при мисълта, че синът й ще бъде извикан и ще замине толкова далеч, че няма да може да се грижи за него. За пореден път тя се обърнала към окултните изкуства, използвайки доста тъмни способи, за да задържи останалите си деца. Получила неочаквано прозрение от Дева Мария, както тя твърди по-късно: Ако друг заеме мястото на сина й в отвъдното, това би уравновесило баланса на нещата и Джузепе щял да остане при нея. Заслужавало си да опита.
Леонарда се била запознала с доста хора покрай своята гадателска практика. Тя знаела за какво копнеят най-много. Умът й се насочил към нейната съседка Фаустина Сети, която отчаяно мечтаела за съпруг и била идвала при нея за помощ. Да, казала й Леонарда тогава, ще направя всичко по силите си да ти намеря мъж. Тя говорила с Фаустина, казвайки й, че й е намерила съпруг, но той бил много далеч - в град наречен Пола. Посъветвала я да не казва на никого за заминаването си, а вместо това да напише писма и картички, които да изпрати по-късно, за да успокои близките си, че е добре. Когато подправеното с приспивателно вино, което сервирала на приятелката си, подействало, Леонарда я убила с брадва и скрила тялото в килера. После го нарязала на девет парчета, събирайки кръвта в леген. Щом се успокоила, че е сторила всичко по силите си, за да запази баланса на съдбата, тя се замислила дали не може да вкара в някаква употреба останките на своята съседка. От известно време била разширила списъка с уменията си и се занимавала с направата на сапун. Вече имала сода каустик, купена сутринта от пазара. Все пак хората са казали... „Пести, за да имаш!".
С помощта на содата каустик и останките на Фаустина Леонарда скоро се сдобила с асортимент от сапунени продукти. За нейно удоволствие тя също така успяла да прибави малко от изсушената и стрита на прах кръв в сместа от брашно, захар, шоколад, мляко и яйца, която използвала за направата на своите патентовани чаени кексове.
Кръвта прибавила чудесна хрупкава текстура в сладкишите
Леонарда гордо сервирала кексовете на своите приятели и съседи и дори на съпруга си, наблюдавайки с енигматично изражение как лакомо изчезват в устата им.
Според някои източници Леонарда също така се сдобила и със спестяванията на Фаустина - 30,000 лири, които старата мома й платила за услугите. Но дошъл моментът, когато сапунът и кексовете свършили, и Леонарда почувствала, че трябва да попълни запасите си. Или решила, че съдбата може да е пропуснала нейното жертвоприношение и трябва да принесе по един човешки живот за всяко от децата си. Каквато и да била причината, Леонарда скоро отново се огледала в съседите си в търсене на потенциален източник на сапун и продукти за печене. Франческа Соави била друга нейна съседка, която се допитвала до нея за помощ в намирането на работа. Леонарда й казала, че й е намерила работа като учителка в друг отдалечен район на Италия, и посъветвала Франческа да запази това в тайна, за да може да изненада по-късно с приятната новина роднините и приятелите си. За услугата й поискала 3000 лири.
На 5 септември 1940 г. след малко успокоително във виното и няколко замаха с брадвата Франческа вече бълбукала щастливо на печката, подправена със сода каустик. Тя била последвана от Вирджиния Качиопо, която потърсила помощта на Леонарда в подновяването на оперната си кариера. Също като останалите Вирджиния се заклела да пази в тайна предстоящото си заминаване за Флоренция, където щяла да работи като секретарка при прочут импресарио. На 30 септември 1940 г. Вирджиния последвала съдбата на другите две жени, оставяйки на Леонарда 50,000 лири и бижутата си. Главната ни героиня била особено доволна от третото си жертвоприношение. След като поставила Вирджиния в тенджерата, тя добавила малко одеколон и забелязала, че
полученият сапун е с особено сладък аромат
също като кексовете. Ах, тази сладка Вирджиния, помислила си тя.
Но близките на Вирджиния започнали да изпитват съмнения. Нейната снаха я била видяла да влиза в дома на Леонарда, но не и да излиза оттам. Тя отнесла подозренията си в местната полиция, която разследвала сигнала. Леонарда не била толкова добра в заличаването на следите си, колкото в готвенето. Тя веднага си признала всичко на разпита може би от страх, че отричайки, ще заличи космическия ефект, създаден с всичките й жертвоприношения.
Изкусната майсторка на сладки получава 30 години затвор и 3 години в заведение за душевно болни. Тя оцелява в затвора, но когато се оказва в лудницата, претърпява мозъчен кръвоизлив, от който не се възстановява повече. Сапунджийката от Кореджо умира на 15 октомври 1970 г. Някои от веществените доказателства от случая, включително и тенджерата, в която варяла жертвите си, са изложени в Музея по криминология в Рим.
Леонарда Чианчули се опитва да подсигури безопасността на децата си, принасяйки в жертва живота на други хора. Междувременно съумява да извлече полза от техните останки. Да, за нея могат да се кажат много неща, но никой не би могъл да я обвини в прахосничество.
