Тялото на млад мъж беше намерено във Врачанския балкан в тясна и дълбока над 80 метра пропаст, в която се предполага, че той е търсил, а и дори намерил златни накити. Това предполагат негови познати, които в сряда научиха за трагедията. Те твърдят, че момчето е търсило заровено злато и дори е открило такова, след което се е върнало с инструменти, за да го изкопае. Тогава е пропаднал и в пропастта. Тялото му беше открито след многочасова издирвателна операция. Мястото, където е загинал, е опасно.

Коварната пропаст, известна като Невестина дупка, на пръв поглед изглежда безобидна.

„Не предвещава нищо опасно, всъщност може би и това е подлъгало младежа, защото от мястото, то е много леснодостъпно, като се погледне, представлява една дупка, дълбока не повече от метър и половина – два“, обясни Станой Арабаджиев, ръководител на ПСС - отряд Враца.

Прочети още

Реалната дълбочина обаче е 85 метра. Затова шансовете за оцеляване след падане са нулеви. „Тя е чист отвес, с една площадка на около 50 метра от входа, ударил се е в площадката и е продължил падането си надолу“, обясни Анри Хаздай от "Пещерно спасяване"- София.

На територията на природен парк "Врачански балкан" има над 500 пещери и пропасти, включително и необезопасени шахти от стари мини.

„Всяка една от пещерите и пропастите не може да бъде обезопасена, много от тях са в частни територии, освен това вече 15 години буксува Законът за пещерите, те всъщност де юре не съществуват, съществуват като точка, обозначена на терена“, Цветан Цветков, главен експерт в  ПП "Врачански балкан". На практика, за държавата не съществуват и пещерните спасители, които се налага да реагират при инциденти, като този във Врачанския Балкан. „Една стотинка не се дава на тази организация и както ги виждате момчетата, с тази екипировка и неща, те са си бръкнали в джоба и вършат тази дейност“, обясни Орлин Атанасов от "Пещерно спасяване. Във връзка с вчерашния инцидент от дирекцията на парка казаха, че регламента за придвижване в Балкана най-често нарушават мотористи и иманяри.

Иван Шишман и Иван Срацимир

Едно от популярните „царски места“ във Врачанско, което носи фолклорния спомен за последните български царе на слав­на България, е Черепишкият манастир край река Искър, разказва Калина Тодорова в kartanavremeto-vratsa.org, Из „Топонимия на Природен парк Врачански Балкан”, 2014. Мест­ната наративна традиция обвързва и недалечния Бистрешки манастир с темата. Многобройни са преданията и легендите, в които се разказва за скритите съкровища в манастира и пеще­рите наоколо. Особено популярни през 30-те и 40-те години на ХХ в. са преданията за скритото там съкровище на цар Иван Шишман, което е „шест товара имане“ (в. „Читал. дело“, 1937). Казват, че то и до днес не е намерено. Други легенди разказват, че наблизо била монетарницата (тарпаната) на последния бъл­гарски цар, а самият манастир „е от края на Второто българско царство – царски манастир, вероятно на Шишмана“ (в. „Читал. дело“, 1941, 1942). Те са част от изключително богат цикъл с предания и легенди от Врачанско, в които се проследява съд­бата на царската съкровищница на Шишмановци и техните последни, отчаяни битки с турците в центъра на който стоят текстовете, отнасящи се до Черепишкия манастир.

Прочети още

В продължение на цял век съдбата на Вратица, както и селищата по Искърското дефиле, са свързани с династията на Шишмановци, а в последните две десетилетия преди па­дането на България под турско робство и с непрекъснатата борба между последните царе от тази династия. Може би затова имената на Иван Шишман и Иван Срацимир се сре­щат в легендите и преданията от Врачанско, в названията на много местности. Шишманец, извор, намиращ се в зем­лището на Старо село и Шишмановец, извор в землището на Лютиброд, Шишманица, Шишманова дупка – пещери в землището на Лютиброд, в близост до тях е и Шишманово градище – развалини от крепост, Шишманово градище/кале –  останки от старо укрепление, южно от град Враца, също и Шишманово полье – в землището на Враца и др. Според на­родната етимология името на самия манастир, разположен на река Искър – „Черепишки“, станало от многото черепи, които останали след последната битка на Иван Шишман с поробителите. Това се знае и до днес – и от монасите в ма­настира, и от хората в съседните села. Друга много популяр­на местност е Крал-баир, която се намира при скалния про­лом Вратцата край град Враца – скалите са наречени така от местното население, което ги свързва с позорното бягство на Иван Срацимир при турското нашествие. (Легендата за Крал-баир е предадена от австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц. В: Крал-баир 2000.)

Радан войвода. Легендарният защитник на Вратица

Хората от планината са запазили жив спомена за смели бъл­гари юнаци, които дръзвали да застанат срещу нашественици­те. Радан войвода със своята войска храбро отбранявал прохода Вратцата, но когато „се довършили момците му и останал сам“, убил едничката си дъщеря, за да я спаси от поругаване и робия и сам намерил смъртта си. Кървавата скала – така вратичани нарекли скалата в подножието на прохода Вратцата, попила в ония размирни години кръвта на последния им защитник Радан войвода и неговата щерка Велика (Великината кръв). Легендите и преданията са с локално разпространение, но са познати в различни варианти, отнасящи се дори до различни исторически периоди – византийското робство, турското робство. Макар да интерпретират широко разпрос­транен в българския фолклор мотив, те имат силно присъст­вие в местната наративна традиция и „преминават“ оттам и в художествената литература още преди столетие.

Христо Ботев и „белите комити“

Разглеждани като един цикъл, песните, преданията и ле­гендите, посветени на Христо Ботев и Ботевата чета описват пътя на героите от Козлодуй до Врачанския балкан, а много от тях проследяват и отделни събития след това. Подробно са отразени слизането на четата на Козлодуйски бряг, боят на Милин камък, боевете във Врачанския балкан, смъртта на Войводата, боят при Рашов дол. Цикълът е поместен и проблематизиран от нас в сборника „Ботьов си поведе белите ко­мити…“ (2008), затова тук само ще припомним някои основни моменти: на първо място това е значителният брой легенди и предания, отнасящи се до конкретни местности във Врачан­ския балкан, свързани с преминаването на четата и „пътеките на спасението“ след смъртта на Войводата. Повече от столе­тие наративната традиция е жива – местните продължават да показват пътеки, скали и пещери и да разказват за връзката им с героите от далечната 1876 г. Впечатляваща е многовариантността на повечето от тях – за Ямата, за Вайо, за Черепишкия манастир и баба Илийца, за Мазневите кошари и много други –  познати в много варианти, понякога дори противоречащи си.

Вълчан Войвода и скритото имане в Балкана…

Легендите се отнасят до местности най-вече в района на Котля, някои дори са описани в пътеписите на Димитър Осинин и в иманярския фолклор. Те също се знаят и днес -теренни записи от Горно Озирово и разкази на планинари ги „съживяват“ и в нашия архив.

Прочети още

Трябва да отбележим и още една особеност, която се за­белязва при охарактеризиране на народните текстове и при­родните обекти, за които те се отнасят – за някои от географ­ските обекти няма народен разказ, т. е. – не съществува или, което е по-вероятно – не е достигнала до нас „историята им“, за други се знае една история или една е останала до днес да се разказва, за трети се знаят по няколко легенди и предния – например за Цареви ливади – в едно предание те се свързват с цар Иван Шишман, в друго – с цар Константин. Така и с Карал-баир или Колесницата – според някои те са част от бо­гатия цикъл за Шишмановци, според други, са владение на светците, слънчови заповедници, цар Константин и царица Елена.