Международната ситуация към днешна дата си е все така оплетена. Хора се самоизолират, крият от COVID-19, спасяват се, дори и в бомбоубежища. Това се случва, както в САЩ, така и в цял свят, все едно населението се готви за трета световна война. Заигравката с хорските страхове е доходоносен бизнес. Но докато в България от това не пада чак толкова голяма печалба, в САЩ някои

 дружества и фирми печелят луди пари

изграждайки частни бомбоубежища, които да спасяват семейства от евентуален ядрен конфликт със Северна Корея, Русия или от опасната пандемия от COVID-19. Къде ще се скрие средностатистическата американска фамилия от заразата? В портфолиото на една от големите фирми за строителство на ядрени укрития в САЩ се предлагат разнообразни услуги за скриване на хора след ядрен взрив. Срещу скромната сума от 200 000 до 4,2 милиона долара всеки може да се сдобие с луксозен бункер, който да го предпази и от COVID-19.

От „кутийка на смъртта“

 до подземна яма с басейни и киносалон

 

строителните предприемачи предлагат всякакви варианти. Средностатистическото американско семейство обаче може да си позволи максимум „кутийка на смъртта“. Това е луксозен стоманен сандък, в който могат да живеят 8 души за период от 1 година. Противоядреният Ноев ковчег е напълно оборудван. Има кухненски бокс, всекидневна, спалня, баня с душ кабина и машинно отделение. Склад няма, но под пода са предвидени малки дупчици за консерви и сухари. „Кутийката на смъртта“ се продава срещу скромните 200 000 долара. Най-забавната част от мероприятието е, че до „тайното бомбоубежище“, за което дори съседите не знаят, достигат всички необходими ресурси:

 ток, вода, кабелна, интернет

 

За съжаление обаче при евентуална експлозия най-вероятно нито един от тях няма да може да бъде доставен до „строго секретната локация“, просто защото няма да има нито ел. централи, нито чиста вода. За комуникациите дума да не става. Твърди се обаче, че този сюжет е премислен. Бомбоубежището е снабдено с бензинов генератор, инсталиран в машинното, както и с въздушен филтър, изчистващ въздуха от радиоактивния прах. Тези джаджи би трябвало да спасят кризисното положение. Дали? Е, няма какво да се притесняваме. Луксозната атмосфера ще неутрализира минусите на това укриващият се

 да бъде последният жив човек в района

В интерес на истината, срещу скромните $200 000 купувачите на ковчега получават приятно местенце. Стените на кутийката са изцяло облицовани с дървена ламперия, по пода има приятен мокет, а на мебелите би завидял и някой прочут италиански дизайнер - разкошен диван с плюшени възглавници, люлеещи се столове с кожена тапицерия, масивна дървена масичка, тоалетната пък се хвали с гранитни плотове и висок клас санитарни мебели.

Скривалищата в София – обслужвани от четирима души

Едва четирима души се занимават с поддръжката на бомбоубежищата в София като тяхната задача е да проверяват осветлението, системите за вентилация, входовете и други детайли, за която държавата дава стотици хиляди от бюджета, пише БГНЕС. Две бомбоубежища има в Благоевград, едното - кръчма, второто - зазидано.

Възрастните благоевградчани помнят тунела под парк „Ловен дом“, той е във формата на латинската буква „V“, тъй като е с два входа. Този между Младежкия дом и Регионалния исторически музей – вляво от стълбите за Братската могила, от началото на демокрацията е кафе-аперитив под името „Тихият кът“. След него вече е тунелът с дължина 800 метра. Навремето тук

 можеха да се укрият 1500-2000 души

покрай стените имаше пейки за сядане, както и шахти за вентилация. Днес входът на тунела е заведение, вторият вход, заграден с решетки, е при бившия Летен театър зад Регионалния исторически музей. Това укритие, пробито под хълма, е строено заради евентуални бомбардировки по време на Студената война и е било предназначено за населението на Горна Джумая, днес Благоевград. Второто укритие, предназначено за членовете на БКП и стопанските ръководители на града, е по-малко, намира се на края на града - в Сапунджи дере. Неговият вход обаче е бетониран, тъй като пред него в момента се намира Граничното полицейско управление, което преди това бе е административната сграда на „Гражданска защита“. Половината от бомбоубежищата

са в лошо състояние

 

или са неизползваеми. Общият брой на скривалищата на територията на страната е 711. От тях 370 броя са в добро или задоволително състояние.

Според градските легенди първото укритие излизало чак при днешния квартал „Изгрев“, а това на БКП – при село Бистрица, намиращо се на 9 км над Благоевград. Легендите обаче са едно, а истината съвсем друга. Още по царско време Горна Джумая е имала „План за евакуация на околийския център“, каквото е било селището, преди да стане след победата на 9-септемврийската революция окръжен център. Днешният план за укриване на населението на областния център обаче е секретен. Със строителството на първите жилищни кооперация „умира“ нуждата от масови укрития, такива стават мазетата по простата причина, че населението на Благоевград през 80-те години на миналия век достигна 75 000 жители, а

 в тунела под Ловния дом

 

могат да се поберат най-много 2000 души. Укрития се строят и в административните сгради, като за целта бетонът не се пести. Примери за това са строителството на сградата на Окръжния народен съвет, в която днес се помещава Община Благоевград, и сградата на ОК на БКП, днес администрация на Американския университет и Правно-историческия факултет на ЮЗУ, зала „Яворов“ и др. Общият брой на бомбоубежищата на територията на страната е 711. От тях 370 броя са в добро или задоволително състояние (може да бъдат приведени в готовност за укриване веднага или до една седмица), а останалите 341 броя са в лошо състояние или са неизползваеми по предназначение“. Това заяви през май 2018 г. бившият вътрешен министър Валентин Радев в отговор на депутатски въпрос за състоянието и собствеността на бомбоубежищата на територията на България. Според него само 152 противорадиационни укрития са в добро или задоволително състояние.

Съгласно чл. 12, ал. 3 от Закона за защита при бедствия, колективните средства за защита са имоти - публична държавна, публична общинска или частна собственост - и се поддържат и управляват от ведомствата, на които са предоставени, от кметовете на общини или от собствениците им. В Министерство на вътрешните работи няма данни за извършени разпоредителни сделки с колективни средства за защита – публична държавна и публична общинска собственост.

Направи си сам

 

Преди няколко години, когато пенсиониран китайски изобретател показа своето устойчиво на земетресения легло, реакциите разбираемо бяха смесени. То изглежда като нещо средно между малък бункер и камери за изтезания. В представените анимации леглата се спускат в метални кутии и метални капаци се плъзгат отгоре над тях, за да ги покрият, което леко ни кара да се притесняваме за крайниците си. Вътре в металния ковчег има вода, храна, пожарогасители, противогази и медицински принадлежности. Тази идея да превърнем пространствата, в които прекарваме близо една трета от живота си, в контейнери, устойчиви на бедствия, съществува от десетилетия. Вероятно новите модели биха могли да научат нещо от старите.

„Клетката на Морисън“ („Morrison Shelter“)

Проектирана от Джон Бейкър и кръстена на министъра на сигурността на Великобритания, така наречената „Клетка на Морисън“ е създадена да бъде алтернатива на стандартните бомбоубежища в мазета и други бункери. Тези клетки се закупуват и човек сам си ги сглобява, като в комплекта има стоманени плочи, метални мрежи и необходимите инструменти. Освен това комплектите са предоставяни безплатно на домакинства с ниски доходи. През деня клетките могат да служат като маси, а през нощта те се превръщат в място за спане за британците. Над половин милион бройки се появяват по време на Втората световна война. Проучване сред домакинствата, в които хората използват тези клетки, стигна до заключението, че ако са сглобени и поставени правилно, те положително спасяват живота на човек. Бейкър взима пример от живота, за да направи своите клетки. Той изследва истински срутени и повредени след бомбардировки сгради и решава, че нараняванията или смъртите от падащите стени и тавани често биха могли да бъдат избегнати. В същото време подсилването на цели здания или изработването на изцяло бомбозащитни убежища е скъпо и нерентабилно. По-късно Джон казва, че „беше непрактично да се създаде нещо за масово производство, което да издържа на пряк удар. Ние решихме да се съсредоточим върху създаването на нещо, което да спаси възможно повече животи във възможно повече случаи на щети – от взривове на гранати до бомбардировка на къщи“.