Марс отново привлече погледите на човечеството и даде криле на мечтите му, че може би някога ще може да го приближи толкова, че да стъпи на него. А защо не и да остане. Завинаги? Дотогава обаче Червената планета ще трябва да даде отговори на много въпроси. Най-новият опит да ги изтръгне ще направи трикракият геолог на НАСА InSight, който тази седмица кацна на каменистата повърхност. Целта му не е да търси живот на повърхността на Марс, а да изучи неговата вътрешност – от какво е "направен", как са се натрупали тези материали и колко топлина излъчва самата планета. Всичко това ще помогне на учените по-добре да разберат дали е повече или по-малко вероятно Марс (и други като него във Вселената) да осигурят условия за съществуването на живот. Някои може да се запитат защо това приземяване е толкова специално. Първо, защото е успешно, а това може да се каже само за 40% от приземяванията на всички машини на Марс. Второ, заради условията, при които се извършва. При навлизането си в атмосферата на планетата InSight е достигнал скорост от 19 800 км/ч, а в пиковия момент температурата, с която топлинните щитове е трябвало да се справят, е била 1500 градуса по Целзий. Целият процес е отнел около 6 минути и половина, в които InSight е трябвало да извърши десетки операции. Трето, защото това е завършек на едно почти седеммесечно междупланетарно пътуване. InSight беше изстрелян от военната база "Вандерберг" в Калифорния на 5 май т.г. Добавете преди това времето за разработката му и надеждите на екипа и ще ви стане ясно защо това, че апаратът не се е разбил на парчета, е добра новина.

Каква е задачата на InSight

От НАСА описват Марс и Земята като братя, които са спрели да си приличат с времето. Някога и двете са били топли и влажни планети с гъста атмосфера. Но преди около 3 или 4 милиарда години са поели в различни посоки. Въпросът е защо това се е случило. Много отдавна Марс е спряла да се променя, докато Земята е продължила да еволюира и се е сдобила със своята "поточна линия" – тектонските плочи, каквито Червената планета никога не е имала. Тяхното движение не само води до изменения на повърхността, но и изтласква нагоре други материали, които са сред основните съставки на живота – като вода, въглероден диоксид и метан. Така се появява въпросът дали наличието на тектонски плочи е необходимо, за да изтласкват те към повърхността такива важни елементи? С други думи, учените искат да разберат кои са основните условия, на които една планета трябва да отговаря, за да се появи живот. Тук основната роля се пада на InSight. Спускаемият апарат е произведен от Lockheed Martin Space, а името му до голяма степен издава и задачата му. "Insight" означава "проникновение, вникване", но всъщност името на апарата е и хитро съкращение от Interior Exploration using Seismic Investigation, Geodesy and Heat Transport – транспорт за вътрешно изследване чрез сеизмично проучване, геодезия и топлина.

Апаратът се приземи в Елизиум планитиа (Elysium Planitia) – равнинна зона на марсианския екватор, която е достатъчно топла и до която достига достатъчно светлина, за да може InSight да работи целогодишно. За разлика от други машини на НАСА той няма да променя позицията си. InSight вече изпрати първи снимки от повърхността, като през следващите няколко дни ще направи още такива с помощта на своята дълга 170 см роботизирана ръка. Целта е учените да създадат триизмерен модел на повърхността около апарата, за да определят къде е най-удачно да бъдат поставени различните му инструменти. Целият процес по "разопаковане" на InSight в новия му дом ще отнеме около два до три месеца. През това време неговите инструменти ще започнат да работят и да изпращат обратно данни. Целта е да се събере информация за активността под повърхността на Марс чрез колкото се може повече сеизмологични данни.

Кога се очакват резултати?

От НАСА искат да получат отговори за това как се е развивала Червената планета, дали все още притежава горещо разтопено ядро и какво в сравнение с нея прави Земята толкова специална. InSight ще започне да събира данни още през първата си седмица на Марс, но първите данни се очакват не по-рано от март 2019 г. Апаратът ще работи на повърхността за една марсианска година и 40 марсиански дни. В земно време това означава до 24 ноември 2020 г. Апаратът работи с помощта на соларни панели и се зарежда със слънчева енергия, като при това не е необходима много такава.