Историята за изчезването на 36-годишната Сюзън Уолш и историята на страшния ъндърграунд на Ню Йорк, в който освен за крадци, престъпници и мафиоти се говори и за вампири, се сливат в една история в края на 90-те години на миналия век. Тогава младата жена изчезва безследно, а близките й и полицията, както и други изследователи, се лутат между няколко логични причини за това, но и не изключват други – толкова зловещи, че почти немислими. Сюзън Уолш изчезва на 16 юли 1996 г. Младата жена напуска апартамента си в Нътли, Ню Джърси, за да използва телефонната кабина от другата страна на улицата, тъй като няма домашен телефон.
Никога повече не e видяна
Повече от 20 години по-късно изчезването на Сюзън Уолш продължава да бъде един от най-интригуващите случаи на изчезнали лица в околностите на Ню Йорк.
От началото на 20-те си години Сюзън работи като екзотична танцьорка, но мечтае да стане писателка. Тя използва контактите си в мрачния ъндърграунд на Ню Йорк, за да проникне в света на разследващата журналистика, разказва „Скритата истина“. През седмиците преди изчезването си Уолш е работила по статия за вестник Village Voice относно нарастващата популярност на подземната вампирска общност в Манхатън. В крайна сметка, статията е отхвърлена, защото жената е твърде субективно съпричастна към темата. Приблизително по същото време Уолш казва на близки приятели, че се страхува и че е преследвана, но няма да разкрие допълнителна информация, за да не ги застраши. През двете десетилетия след нейното изчезване много теории относно случилото се със Сюзън Уолш продължават да се появяват. Но една от тях е особено обезпокоителна: Уолш се е доближила твърде много до култа към вампирите в Ню Йорк и е „платила с плът и кръв“. Първоначално разследващите се усъмняват, че Сюзън Уолш е изчезнала по свое желание. Ако е така, те няма какво да направят, освен да се опитат да я намерят и да установят контакт. Интервютата с приятели и семейството й обаче бързо отхвърлят тази теория. Уолш е силно привързана към единствения си син и изоставянето на най-важния човек в живота й изглежда малко вероятно. Детективите поставят първия си
фокус върху най-близките до Уолш
По времето, когато тя изчезва, жената живее с неин приятел, а междувременно бившият й съпруг и баща на сина й живее в апартамент под нейния.
Следователите откриват, че страницата за месец юли е скъсана от бележника на Уолш, засилвайки подозренията им към съквартиранта и бившия й съпруг. Но скоро двамата мъже са освободени от подозренията на полицията. Почти веднага след изчезването на Сюзън Уолш Катрин Рамсленд – авторка и експерт по вампиризъм, решава да се потопи във вампирския свят на Ню Йорк в опит да разкрие какво се е случило с изчезналата жена. Нейната книга „Piercing the Darkness: Undercover with Vampires in America Today“, публикувана през 1998 г., предлага изследване на вампирския ъндърграунд като цяло. В известен смисъл изпълнява онова, което Уолш е замислила да направи преди изчезването си. Още през 90-те години на миналия век Рамсленд успява да идентифицира интернет като нововъзникващ променящ играта ресурс за субкултури като вампирската общност. Тя отбелязва, че мрежата е връзка за планиране на
събирания на вампири в реалния свят
както и като сцена за провеждане на анонимни виртуални вампирски фантазии. Няколко от хората, с които тя се среща и интервюира, първоначално ги е открила в интернет, макар че никой от тях не предоставя помощ за разкриването на съдбата на Сюзън Уолш.
Основните източници на информация на Рамсленд са хора от подземната вампирска общност в Ню Йорк. Но те изживяват само своите страшни фантазии, без да нараняват други хора, освен взаимна доброволна консумация на кръв и различни фетиши, но нищо повече. Писателката задава въпроса, че ако Сюзън Уолш е станала жертва на подземна вампирска конспирация, то тогава защо извършителите не са направили усилие да й попречат да „копае“ много по-дълбоко, отколкото Уолш някога е стигала? Според нея е малко вероятно да съществува връзка между вампирската субкултура на Ню Йорк, която Уолш е изследвала, и изчезването й. В крайна сметка, полицията стига до същото заключение. Но Рамсленд не пренебрегва факта, че подземната вампирска общност, колкото и „безобидна“ да е като цяло, изглежда се възползва от общественото схващане, че е способна на зловещи, насилствени действия. Тя разказва за няколко ужасни престъпления в новата история, извършени от лица, които твърдят, че са вампири или се държат като тях. Напълно възможно е Сюзън Уолш да е привлякла вниманието на такъв човек, докато разследва ъндърграундския вампиризъм в Ню Йорк. Въпреки че първоначално вярват, че Уолш не е в състояние да остави любимия си син, разследващите решават, че най-вероятният сценарий е тя да си е тръгнала сама. Ако тя наистина е жива, нейните приятели и роднини или не го знаят, или нямат интерес да споделят тази информация с обществеността и полицията.
