Напоследък всички се питат къде е Навални и на този въпрос едновременно има е няма отговор, защото нито адвокатът му, нито роднините му са уведомени, че той е изведен от затвора „Матроска тишина“. Това е коментарът на авторите на нова видео, посветено на условията в изправителната колония, където се смята, че е изпратен руският опозиционер. Навални ще излежи присъдата си при абсолютно нормални условия, каза след обявяването на присъдата ръководителят на руската Федерална служба за изпълнение на наказанията Александър Калашников. Той добави, че ако поиска, опозиционерът "може да участва в някакви производствени дейности", но не каза къде се намира. Официален отговор на въпроса къде е Навални още няма, но източниците на някои медии посочват, че той излежава присъдата си в Изправителна колония – 2 (ИК-.2) във Владимировска област, на около 100 км. от Москва.
Привържениците на дисидента пуснаха видео с автентични разкази на хора, преминали през тази изправителна колония и на роднини на лежали там затворници. Те разказват, че режимът в ИК-2 е „нормален“ само на думи и са единодушни, че системата там е насочена към пречупване на волята на затворниците. Разказът от първо лице за ИК-2 идва от двама души, които са излезли оттам през миналата година. Единият е активистът Константин Котов, лежал година и половина заради това, че е участвал в четири мирни протеста и е публикувал пост във „Фейсбук“. Другият е бившият скинхед Дмитри Дьомушкин - ултранационалист, който беше осъден на 2 години и половина за екстремизъм. Основното средство за смазване на психиката не е боят, въпреки че и той не е забравен, а тормозът с безсмислени команди и действия. Това се отнася и за политическите, и за криминалните затворници, но докато криминалните се товарят и с работа, политическите са отделени в отделно крило („Сектор за усилен контрол А“). Тях не ги карат да работят, а само „да спазват режима“, който се състои в строеви подготовки, упражнения и лишаване от нормален сън. За целта те се подписват на всеки 2 часа през деня и на 1 час през нощта в някаква тетрадка. Длъжни са да гледат телевизия – държавните канали – и не им се дава възможност да спят извън предвидените по устав 7 и половина часа. Ако задремеш, те бутат да продължиш да гледаш телевизия, казва Котов. Гледането напред е забранено. Трябва да стоиш с наведена глава където и да се намираш, с ръце зад гърба. Ако не спазваш режима, наказват други осъдени, а не провинилият се, разказва очевидецът.
Това продължава известно време след постъпването, в „Сектор за усилен контрол А“, а после затворниците биват прехвърляни в „Шести режимен отряд“, където режимът е малко по-лек и го няма подписването в тетрадка през нощта.
Заяждането на надзирателите със затворниците може да става по най-незначителни поводи, като това че имаш разкопчано копче, че не си заел най-правилната стойка или че не си поздравил за 11-и път служител, когото си поздравил същия ден вече 10 пъти.
В затвора има т. нар. активисти, които са затворници, изпълняващи част от функциите на администрацията срещу облаги, като например достъп до душовете право на повече посещения от близка. Те организират работата и помагат в контрола над другите затворници. Колонията е предвидена за около 400 души.
Според Дьомушкин бой няма, но според Котов понякога бият по петите с отвинтени крака от табуретки.
Общият тормоз е характерен за колонията, като даване на минута-две за обличане и излизане незабавно за упражнения, или пък физическо в задушна стая, последвано от изкарване по потна фланелка на студа. Медицински грижи практически няма.
Котов е уверен, че Навални е насочен към ИК-2 заради пълният контрол и пълната изолация, при която може със седмици да не се получат писмата от близките.
