Макар че някои породи кучета имат печална слава на по-агресивни от други, ветеринарите и други експерти по животните отдавна са скептични по този въпрос. Ново проучване на 665 домашни кучета (Canis familiaris) в Бразилия сочи, че фактори, различни от породата, оказват по-силно влияние върху това "проблемно" поведение, съобщи "Сайънс Алерт". "Резултатите подчертават нещо, което изучаваме от известно време: поведението се появява в резултат на взаимодействието между животното и неговата среда", обяснява етологът от Университета на Сао Пауло Брисейда де Резенде,"Околната среда и отношенията между собственика и домашния любимец, както и морфологията, са фактори, които влияят върху начина, по който домашните любимци взаимодействат с нас и как ние взаимодействаме с тях." Предишни изследвания определят кучешката агресия "като склонност на кучето както да се държи заплашително, с вдигнати ханш и опашка, оголени зъби, повишена стойка на тялото, ръмжене, така и да се държи агресивно, като напада или хапе".
Чрез поредица от въпросници за собствениците етологът от Университета в Сао Пауло Флавио Айроза и колегите му откриват няколко силни връзки. Добрата новина е, че кучетата със стопани, които си играят с тях и ги извеждат редовно на разходка, са по-малко агресивни към собствениците и непознати. Нивото на обучение също е силен показател. Но отсъствието на агресия към непознати е било със 73% по-вероятно, когато собственикът на кучето е жена. Полът на кучето също изглежда има значение, като вероятността за агресия към собствениците от страна на женски кучета е с 40% по-малка, отколкото от страна на мъжки кучета.
Някои физически черти също показват асоциации, което може да обясни защо мнозина сочат с пръст конкретни породи. При кучетата с нездравословно къси муцуни, известни като брахицефални породи, вероятността да проявят агресия към стопаните си е със 79% по-голяма. Нещо повече, с намаляването на височината и теглото се увеличавали и нежеланите прояви, включително несоциален страх, поведение, привличащо вниманието, и хиперактивност, както е било наблюдавано в предишни проучвания. Но комбинацията от тези различни фактори се оказва най-добрият прогностичен фактор, а не само характеристика на тялото или само на околната среда.
"Открихме взаимовръзки, но е невъзможно да се каже кое е първо. В случая с фактора "разхождане на кучето" например може да се окаже, че хората са разхождали по-малко кучето си, защото животното е било агресивно, или пък кучето е станало агресивно, защото собственикът не го е извеждал достатъчно", казва Айроза, "Характеристики като тегло, височина, черепна морфология, пол и възраст оказват влияние върху взаимодействието между кучетата и тяхната среда. Заради тях например те могат да прекарват повече време у дома".
Независимо от това, важно е да помним, че агресията е естествена форма на комуникация за всички животни и както всички поведения, тя е сложна. Макар че никой не иска неговите животни-компаньони да разчитат на агресията като първа реакция, когато се чувстват притеснени, стресирани или застрашени, понякога има основателна причина за случаите на агресия, която може да бъде разрешена, например болка.
"Вместо да определяме агресията като единствен фактор, характерен за вида или за конкретни породи, нашите резултати потвърждават как индивидуалното поведение, съчетано с уникалната генетика, физиология, жизнен опит и контекст на околната среда на кучетата, си взаимодейства по време на развитието, за да се получат наблюдаваните модели на изразяване", заключава екипът в своята статия.
