Главната улица Town Hall Ave. в града Ню Лексинтън, Охайо ще бъде преименувана на името на Джанюариъс Макгахан - журналист, известен с прозвището "Освободителя на българите". Решението е на общинския съвет на града, взето на 7 януари т.г.
Промяната на наименованието на улицата е по инициатива на Генералното консулство на Република България в Чикаго от миналия септември и е подкрепена от местната американска фондация „Макгахан". Новоименуваната улица се намира в самия център на града, между старата и настоящата сграда на градския съвет, пожарната и местната библиотека.
В единият край на улицата е църквата First United Methodist Church, където през последните години, с нарастване броя на участниците, се провежда традиционния обяд и презентация, в чест на делото на Макгахан. Фестивалът съществува от 1978 г.
На 200 м. от улицата е и статуята на Макгахан в центъра на града, дело на скулптура проф. Любомир Далчев.
Джанюариъс Алойшиъс Макгахан е американски журналист от XIX век. Изпратен е в България като специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ след Априлското въстание (1876 г.) и по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.). В репортажите си се показва като ярък застъпник на българската национална кауза.
Той е роден на 12 юни 1844 г. във фермата „Гълъбов хребет“ близо до град Ню Лексингтън.
След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) извършва неоценима работа в защита на българския народ. Като кореспондент на вестник „Дейли нюз“, Макгахан посещава въстаналите български селища заедно с Юджин Скайлър – секретар на делегацията на САЩ и генерален консул в Цариград. Установява точния брой на избитите българи и на опожарените селища, църкви и манастири. Резултатите от това проучване публикува в дописки и репортажи за зверствата на турците.
Една година по-късно, по време на Руско-турската война е специален военен кореспондент на вестник „Дейли нюз“ в щаба на действащата руска армия на Балканския полуостров. Изминава с армията целия път на войната. Близо до Цариград, оказвайки помощ на свой приятел, се разболява от тиф и умира на 9 юни 1878 г., три дни преди да навърши 34 години.
По време на своето посещение в Ню Лексингтън в четвъртък генералният консул Иван Анчев е договорил с градската управа, официалното откриване на улицата да се състои по време на ежегодния фестивал в чест на Макгахан, който се провежда вече 40 години в града. През 2019 г. фестивалът ще се проведе на 8 юни 2019 г. (събота), като Генералното консулство изразява надежда за масово присъствие на български граждани по повод откриването на улицата.
В Охайо генералният консул Иван Анчев е провел и работни срещи с щатски сенатори от районите, в които има български общности. Той е представил дейността на съботно-неделни училища в Синсинати и Кълъмбъс, българските черкви на територията на Охайо, както и ежегодният фестивал посветен на Джанюариъс Макгахан, който се провежда вече 40 години в гр. Ню Лексингтън, Охайо. Сенаторите проявиха голям интерес към събитието и приеха със задоволство отправената покана да присъстват на фестивала, който тази година ще се проведе на 8 юни 2019 г. (събота).
Двете страни се обединиха около мнението, че тези срещи са само началото на едно дългосрочно сътрудничество, което ще бъде във взаимен интерес.
ОЩЕ ЗА РАБОТАТА НА МАКГАХАН В БЪЛГАРИЯ
След като на 28 юли посещава Пловдив, а на 1 и 2 август съответно Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за село Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него:
„ ...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас...“Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарват някои от селяните в църквата, която след това е запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население оцеляват само две хиляди. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира са изравнени със земята и общо петнадесет хиляди души изклани. Тези репортажи, публикувани във вестник „Дейли Нюз“ и препечатани от други вестници, предизвикват във Великобритания широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Бенджамин Дизраели, министър-председател на Великобритания, чието правителство подкрепя Османската империя, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина. Тези аргументи са опровергани от последващите репортажи на Макгахан. Като резултат от публикациите на Макгахан, Уилям Гладстон написва памфлета „Уроци по клане или поведението на Турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос.“, в който заявява:
„Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото от който и да било друг народ в Европа, да изискват и настояват пред нашето правителство да промени своята едностранчива позиция и да насочи в съзвучие с европейските държави цялата си енергия към премахването на турското управление в България. Нека турците сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно като сложат край на собственото си присъствие....“Като резултат от неговите публикации може да се считат и последвалите дипломатически действия на великите сили: свикването на т. нар. „Посланическа конференция в Цариград“, според декларацията на която султанът на Османската империя трябвало да даде автономия на българите в техните етнически граници, територия, която по-късно, през 1878 г., става известна като „Санстефанска България“, в границите на която не влиза Северна Добруджа, дадена от руснаците на Румъния в замяна на Бесарабия, за да може Русия да има излаз на р. Дунав. България тачи паметта на Макгахан заради ролята му в извоюването на българската независимост. На негово име са наречени улици в София, Пловдив, Панагюрище, Варна, Пещера и в други градове на България. Българите в щата Охайо, жители на Ню Лексингтън и наследници на Джанюариъс Макгахан провеждат от 1978 г. насам ежегоден фестивал в негова памет и поднасят цветя на паметника му.
