Кристалина Георгиева
Ив Кугелман, „Форейн полиси"
Заместник-председателят на Еврокомисията Кристалина Георгиева, която беше кандидат за генерален секретар на ООН, крие скелети в гардероба си. ЕС продължава да назначава ръководни фигури, без да проучи миналото им както трябва. Макар да не е успяла да се пребори за поста в ООН, Кристалина Георгиева остава сериозна политическа фигура в България и в Европа. В качеството си на вицепрезидент на Еврокомисията и еврокомисар по бюджета тя не само е отговорна за разпределянето на бюджета на единния пазар в размер на €145 млрд., но също така контролира и Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) - службата, която разследва измамите на европейските институции и на фирмите в страните членки, които боравят с европейски средства.
Миналия месец изплува името на бившия вицепрезидент и еврокомисар Нели Крус във връзка с разкрития за конфликт на интереси. Разследване на Международния консорциум на разследващите журналисти (МКРЖ) разкри, че Нели Крус била директор на базираната на Бахамите компания „Минт холдингс лимитид" поне известно време, през което е била и член на Еврокомисията. Тя бе член на двете поредни комисии, оглавявани от португалеца Жозе Барозу. През 2004-2010 Крус отговаряше за конкуренцията, а през 2010-2014 г. - за комуникациите. По-същественото е, че Нели Крус бе един от най-активните поддръжници на кандидатурата на Кристалина Георгиева за поста генерален секретар на ООН.
В случая на г-жа Георгиева изплуват сериозни твърдения, които са свързани с нейното минало и настояще. Тези твърдения са групирани в две категории: миналото й в годините на комунистическия режим в България и нейните контакти с бизнес група с предполагаеми връзки с организираната престъпност.
Тук привеждаме обобщение на няколкомесечно разследване по тези обвинения, което протече и по време на кампанията с номинацията на Георгиева за поста генерален секретар на ООН. Изследването е базирано на интервюта с бивши агенти в българските служби за сигурност, политици и „граждани, които имат достъп до съответната информация. Ползвани са и архивни материали и открити източници, като е провел и консултации с експерти по работата на тайните служби, в частност в България.
Четвърт век след краха на комунистическото управление България си остава в много отношения затворено общество. В своята книга от 2012 година „Тази машина убива тайните" анализаторът на списание „Форбс" Анди Грийнбърг описва как хората, които се опитват да разкрият тайните на ДС, продължават да са обект на преследване, подслушване и репресии. В книгата си Грийнбърг припомня как в предишния кабинет на сегашния премиер Бойко Борисов неговата дясна ръка Цветан Цветанов през 2010 г. е извършил над 15,000 подслушвания, което на глава от населението е 200 пъти повече от подобни операции в САЩ. Поради това авторът стига до заключението, че тактиката на масово наблюдение и сплашване, позната от работата на ДС, все още съществува и продължава да се прилага. Положението е още по-сложно за бившите офицери от ДС, които според сега действащите в България закони подлежат на съдебно преследване и затвор, ако решат да разкрият тайните на бившите комунистически тайни служби.
Един от тях - бивш офицер от Шесто управление ДС, който в проучването е посочен под псевдонима Андрей Войнов, твърди, че след като започнала да преподава политическа икономика в института „Карл Маркс", Георгиева е била вербувана като информатор на службите. Според твърденията това й гарантирало да продължи научната си дейност в лондонското училище по икономика през 1987 г. Бивш неин професор в Икономическия институт (сега УНСС) разказва, че той работил с Кристалина Георгиева и други двама млади научни работници - Румен Гечев и Стати Статев. От 25 отлични студенти в своя курс, от които трима по-късно стават премиери - Ренета Инджова, Стефан Софиянски и Иван Костов, само тези тримата - Георгиева, Гечев и Статев, са избрани през 1987-а да заминат да учат в университети на Запад. Гечев отива в университета в Илинойс, Статев - в Бостън, и Георгиева - в Лондонския икономически институт. Иван Костов също искал да учи на Запад, но не успял да се конкурира с тримата, тъй като не бил член на БКП.
Сега Стати Статев е ректор на УНСС, а проф. Румен Гечев е преподавател в него и депутат от БСП в парламента. Освен това до 2014 г. той бе председател на Комисията за приятелство между България и САЩ. Самата Кристалина Георгиева е била изнудвана от ДС чрез брат си Стефан Иванов Георгиев, който е бил уличен в престъпна дейност от МВР. Тя е била вербувана от опитния офицер Румен Йорданов, който се занимавал точно с това - да вербува млади и перспективни доносници за ДС. След краха на комунизма Йорданов става част от „Нове холдинг" на Васил Божков и в момента е президент на фирмата „АСМ 99", един от собствениците на „Лотария България".
Опитът на Ив Кугелман да разговаря с Румен Йорданов се провалили. Той обаче разговарял по телефона с Васил Божков, който му обяснил, че Йорданов е на лечение от рак в Германия и не е в състояние да дава интервюта.
Кристалина Георгиева притежавала всички позитиви, които биха могли да привлекат вниманието и интереса на Румен Йорданов: тя била интелигентна, упорита и произхождала от „добро семейство". Баща й бил строителен инженер, но не бил член на Политбюро или „комунистически принц", а просто лоялен апаратчик, който се присъединил към нелегалната борба преди Девети септември 1944 г. След това той оглавява агенция „Пътно строителство". Семейството е настанено в луксозно жилище в жилищен блок на партийните велможи, който бил прекръстен на „Болшевик" и в който били настанявани „активни борци против фашизма и капитализма".
Според Войнов, Кристалина Георгиева е работила под контрола на Румен Йорданов и задачата й била да се включва активно в академичните кръгове на западни университети. При Гечев и Статев тази информация отдавна била разкрита, но при Георгиева тя е пазена в тайна и до ден-днешен.
Доносниците и агентите на тайните служби в управляваната от комунистите Източна Европа били многобройни, като България не е изключение. Но през април т.г. Кристалина Георгиева в специално интервю за БТА категорично отхвърля медийни материали, че е била доносник на ДС. „Никога не съм имала връзки с Държавна сигурност. Никога не съм била вербувана от Държавна сигурност или от някой друг. Това е лъжа" - каза тогава Кристалина Георгиева. След което допълва: „Когато ме поканиха да бъда еврокомисар през 2010 г., имайки предвид чувствителността в нашето общество, помолих това да бъде проверено. ГЕРБ тогава го направиха, поискаха Комисията за досиетата да ме провери. Резултатът беше точно този, който очаквах - нямам никакви връзки, никога не съм имала, с ДС", категорична е Георгиева.
Кристалина Георгиева бе номинирана в последния момент за кандидат за генерален секретар на ООН, но има подозрения, че е водила кампания поне в продължение на година в позицията си на еврокомисар. А и българският премиер Бойко Борисов посочи Георгиева като кандидат за най-високия пост в световната организация само седмица преди вземането на финалното решение. Въпреки загубата на българката тя ще остане зам.-председател на Еврокомисията и комисар по бюджета на ЕС.
Има сериозни съмнения за миналото на Георгиева от времето преди демократичните промени, както и за сегашните ѝ семейни връзки с бизнес конгломерат, който американските дипломати в София описват като „един от доайените на българската организирана престъпност. Няколко души от обкръжението на Георгиева, включително и офицер от комунистическите тайни служби, твърди, че тя е била важна за тях. Но пък самият премиер Бойко Борисов казва, че Георгиева „има досие". Това е термин, който се отнася за информатори или сътрудници на тайната полиция в България.
Именно бившият американски посланик в София Джеймс Пардю описва „Мултигруп" като „доайен на българската организирана престъпност". Дори и твърдението да е преувеличено, е вярно обаче, че в САЩ има отвращение към точно тази бизнес група, което се потвърждава от официална кореспонденция на Държавния департамент, разкрита от „Уикилийкс".
Въпросите, свързани с Георгиева, говорят за по-широк проблем: твърде често, както в ООН, така и в ЕС на лидерски постове се назначават хора, за които не е направено задълбочено проучване и не са били подложени на обществен контрол.
Според данни на бивш офицер от ДС шуреят на Кристалина Георгиева и неговият син дълги години са били свързани с „Мултигруп". Васил Дулев Кинов (починал през 2011 г.) бил много близък с бившия вицепрезидент на „Мултигруп" Стоян Денчев. Той помогнал на сина му Виктор Кинов, инструктор по фитнес, да си намери работа в полицията. През юли 2012-а Виктор Кинов бил арестуван за рекет срещу бизнесмен в София.
Дъщерята на Кристалина Георгиева - Десислава Кинова - е била дългогодишен служител на компании от групировката. Кинова е директор на маркетинга и продажбите на „Балкантурист девелопмент сървисиз" (БТДС) - компанията, която притежава „Боровец ски", Гранд хотел „България", Гранд хотел „Варна", „Балкантурист", „Бороспорт", курорта Свети Константин, „Рила-Боровец" и др. Кинова е на висок пост в „Мултигруп" вече повече от 10 години. Хора от холдинга твърдят, че това е поради близкото приятелство на майка й с жената, която пое управлението на империята на Илия Павлов след смъртта му - Боряна Попова.
БТДС организира множество престижни международни прояви като Европейската купа по ски през 2014 г. Основен спонсор на състезанията в Боровец тогава бе Първа инвестиционна банка - още една издънка на „Мултигруп". Официалният адрес на БТДС е ул. „Енос" №2 в София, което - случайно или не - е и адресът на централата на ПИБ.
Десислава Кинова е също така маркетинг директор на Гранд хотел „България", който доскоро също бе собственост на „Мултигруп". През януари 2016 г. разследващият сайт „Бивол" разкри чрез документи, че през октомври 2012 г. Кристалина Георгиева и дъщеря й са платили в брой 606,000 лв. за луксозен имот в София, който след това не е бил отразен в официалната данъчна декларация на Кристалина Георгиева от 14 септември 2014 г.
