Между Барън Тауър и Болтън Аби в Йоркшир, Англия, се намира едно красиво място, привличащо векове наред любителите на природата и разходките. Наоколо е тихо и спокойно и по нищо не личи каква огромна опасност дебне там. Това е един малък невинно изглеждащ планински поток, широк близо два метра. Известен е като Болтън Стрид или само Стрида (брод). Красивата му външност не предполага, че под повърхността на водата има дълбока пропаст и силни подводни течения, които тласкат всеки, паднал вътре, към сигурна смърт. Смята се, че няма нито нито един човек, който да е паднал в Стрида и да е излязъл жив от там.
Не са открити дори телата
на загиналите. За да разберете как е възможно един малък планински поток да има такава черна репутация, трябва да се разходите нагоре по течението. След по-малко от 100 м това поточе се разширява до истинска река с широчина над 9 м. Това е река Уорф, която тече през Йоркшир.
Когато стига до района на Болтън Аби обаче, тя е принудена да се промушва през тясна цепнатина, което е причина водата да набира огромна скорост и дълбочина. Теснината на Стрида е само илюзия, тъй като двата бряга са силно подкопани. Под тях се крие мрежа от кухини и тунели, през които минава цялата останала част от водата на реката. Никой не знае
точната дълбочина на брода
На повърхността Стрида изглежда съвсем невинна, а бреговете й са толкова близо, че в миналото не един и двама туристи са решавали, че могат да го прескочат или да вървят по камъните. От там изглежда сякаш той е дълбок само до колене. Всъщност се смята, че името Стрид идва от думата „stride“ („крачка“), пише Amusing Planet. Там вече има поставени знаци на дърветата и около мястото, които предупреждават хората да не прескачат. И въпреки това все още се разказват много истории за хора,
подхлъзнали се и засмукани от водата
и завлечени в подводните пещери и издълбаните тунели. Една от вероятните жертви на Стрида бил младият Уилям де Ромили – син на лейди Алис де Ромили, който се опитал да скочи през брода през 1154 г. и изчезнал. Майка му била толкова съсипана от загубата, че дарила земята в околността за изграждането на манастир. По-късно тази легенда била обезсмъртена в поемата на Уилям Уърдсуърт „The Force of Prayer“.
