Този триъгълник не е толкова популярен, колкото Бермудският, но въпреки това е не по-малко зловещ. Той се намира в югозападната част на Вермонт, САЩ. Тук местните откриват често животни, умъртвени по странен начин, и разказват, че земята и въздухът са напоени със свръхестествено присъствие. Най-зловещата част от историята на триъгълника „Бенингтън“ са разказите за изчезнали хора. Между 1945-1950 г. тук са изчезнали мистериозно най-малко петима души. Един от тях е Мидъл Ривърс, на 75 години, който е водил група ловци на 12 ноември 1945 г. По време на връщането си той се отделил от групата и никой не го видял повече. Само една гилза била намерена. Паула Уелдън била второкурсничка в колежа „Бенингтън“. Тя отишла на разходка в планината на 1 декември 1946 г. и никога не се завърнала. Точно три години по-късно (на 1 декември 1949 г.), ветеранът от войната Джеймс Тетфорд пътувал с автобус към дома си в Бенингтън, прибирайки се от посещение при роднини. Свидетели го видели на автобусната спирка преди това, но когато автобусът пристигнал, Джеймс

бил изчезнал безследно

Багажът му бил още в автобуса. Осемгодишният Пол Джосеф изчезва безследно на 12 октомври 1950 г., докато майка му храни прасетата. Въпреки че е бил облечен с отличително червено яке, той никога не е намерен. Последното изчезване, за което се знае, се е случило на жена на име Фрийда Лангър. На 28 октомври 1950 г. тя се разхожда в планината заедно с братовчед си. Подхлъзнала се, паднала в малка река и решила да се върне, за да се преоблече. И нея повече никой не я видял отново. И макар официалните данни да са за пет изчезнали, местните разказват истории за десетки други ловци, туристи и алпинисти, чиито следи се губят. На фона на никога неоткритите хора се разказва и една история от по-ново време за човек, който е успял да се измъкне по чудо от зловещия триъгълник. На 5 октомври 2008 г. американският композитор и преподавател по музик Робърт Синглей изчезва в зоната на здрача,,Бенингтън“ край планината Гластънбъри. Синглей се спасява по чудо и разказва фантастичната история на своето оцеляване. ,Изведнъж пътят пред мен изчезна, всичко запищя, а аз изпаднах в особено състояние на зашеметно объркване. Внезапно стана тъмно, мракът беше мастиленоплътен, питах се трескаво къде съм, какво се случва, жив ли съм. Бях напълно отчаян и се чувствах ужасно зле“, разказва композиторът. Разстоянието от хребета до колата на 27-годишния Робърт е 5 км. ,,Мога да се закълна, че посоката ми беше съвършено точна и че бях на прав път. След 5 км не видях нито колата си, нито познатата обстановка.

Тогава падна бърза мъгла

последвана от мастиления здрач“ – припомня си той. Синглей е опитен алпинист и се екипирал добре. Обгърнат от мрак, мъжът вади от раницата си фенер, но той се оказва счупен.,,Не можех да се ориентирам – продължава музикантът – и реших да прекарам нощта под огромен явор. Дървото се появи от нищото, сякаш някой го нарисува за секунди. Излъчваше безумна призрачна енергия. Въпреки това запазих спокойствие, опитах са да събера клони и суха трева, за да запаля огън. Беше твърде студено и влажно. Ужасът ме връхлетя, когато в ръцете ми се оказаха огромни кости на животно. Оставих ги настрани, исках да ги разгледам на сутринта. Огънят ме постопли, хвърлих в него тетрадките с изписани ноти. Мислех само как да оцелея и да се върна при приятелката си. Със сигурност тя се беше обадила в полицията, но никой нямаше да ме търси нощем“, спомня си младият мъж. Утрото не помага на Синглей. Изтощен и премръзнал, той избира посока, за която отново сигурен, че води към колата му. След 6 км стига до знак, забраняващ влизането с автомобили. Осъзнава, че е близо до заслона Годард, почти на върха на планината Гластънбъри.,,Бях сигурен, че съм лагерувал на около четвърт километър от колата. Вместо това се събудих на другия край на планинската верига, на 9 или 10 км от мястото, където си мислех, че съм“, спомня си мъжът. Синглей трябва да се върне по обратния път. Стига до странния язовир и го подминава, но този път пътеката се е променила напълно. Полицаите от щата Върмонт

успяват да го намерят след 24-часово издирване

Документалистът и изследовател Джоузеф Цитро пръв нарича мистериозната зона,,Тригълника Бенингтън“ в радиоинтервю през 1992 г. Според него мистериозните изчезвания край планината датират още от 1761 г., когато е основан град Гластънбъри от Бенинг Уентуорт, губернатор от колониалната ера на Ню Хемпшир. От онези времена се пазят разкази за тайнствени светлини и непоносими звуци, които кънтели на километри и хвърляли в ужас всичко живо. Местните пропадали в непроходимите гори. Индианците избягвали да ловуват и не искали да се заселват наблизо. Вместо това погребвали мъртвите си тук. Вярвали, че пръстта и водата са прокълнати. Обясненията през вековете за „Триъгълника Бенингтън“ са какви ли не – от слухове за кръстосващ пустошта сериен убиец до извънземни, хищници, изкривявания на пространството и времето и отваряне на проходи към други светове и измерения.