Ребека Еркен, „Шпигел"
В училище Жана пише стихове. Едно от стихотворенията й дори е публикувано в софийски вестник. Тогава тя е на 13 г. Преди 10 години пристига в Германия, където попада в лапите на организираната престъпност и е принудена да проституира.
Жана е от малко градче в Централна България. Като тийнейджърка работи като шивачка, за да помага финансово на семейството си. „Нямаше начин да продължа да уча. Ние живеехме в мизерия. Семейството ми беше много бедно и аз трябваше да работя", разказва 30-годишната днес българка.
Един ден я заговарят две жени. Предлагат й да замине за Германия, където можела да работи като келнерка, да печели добри пари и така да помага на семейството си. Тогава Жана е на 18 г. и се доверява на жените. Заедно с няколко други момичета тя се качва в един микробус и така пристига нелегално в Германия. Малко по-късно обаче се оказва, че в бара в един голям германски град, където е примамена от търговците на хора, тя няма да работи като келнерка. Двама мъже й казват, че им дължи пари за посредничеството. Пари, с които Жана не разполага. И така те я принуждават да проституира. „Имах минимум по 30 клиенти дневно. Често и по 40", казва тя. В един момент младата българка започва да взема наркотици, тъй като не издържа на напрежението. Прави го в името на семейството си в България. За да може да продължи да му помага. Съдбата на Цана прилича на съдбите на много други проститутки. „Повечето жени искат да помагат на близките си. Да платят скъпите лекарства на болния си баща или образованието на децата си. Принудителната проституция и търговията с хора се извършва тук, пред вратата ни", казва Розхан X. от помощната организация „Солводи". Тя познава Жана и помага и на други жени, принудени да проституират, да се измъкнат от лапите на сводниците.
По официални данни на Федералната криминална служба през 2015 година 416 жени са станали жертва на търговия с хора с цел сексуална експлоатация. Сред жертвите има най-много румънки, българки и германки. „Това обаче са данните от приключилите следствия, а в действителност става дума за много повече жени, казва сътрудничката Розхан X. - Повечето жени не дават показания от страх от сводниците. По принцип излизането от тази среда е свързано с много рискове. Жените знаят, че ако избягат, могат да навредят на себе си, на семействата си, на родителите и децата си."
Цана също често е изпитвала страх. И днес, само при споменаването на едно-единствено име, тя започва да трепери. „Следващия път, когато те видя, ще те ликвидирам!", й казал нейният сводник. „Той беше най-страшният сводник. Биеше ни, изнасилваше ни, чупеше ни ръцете и краката", разказва Жана. Веднъж пребил една нейна колежка с табуретка, защото не била изкарала достатъчно пари. След този случай преминал в нелегалност. И тогава Жана успява да избяга.
Българката обаче продължава да проституира още няколко години. Този път без сутеньор. Целта й е да събере достатъчно пари, за да си наеме нормално жилище, а после да си потърси и нормална работа, за да може и семейството й да дойде в Германия. Един ден обаче Жана получава писмо от организацията „Солводи", която й помага да си намери квартира и я изпраща на курс по немски език. Малко по-късно Жана успява да си намери работа във фабрика.
Българката престава да проституира на 27 години. „Не е толкова лесно да оставиш миналото зад себе си. Някои от бившите ми клиенти още ми подсвиркват по улиците. Усещането е много неприятно", разказва Жана. Междувременно тя е довела в Германия и семейството си. Четирима й братя и сестри и майка й не знаят, че тя е била проститутка. Но може и да се досещат.
Сега Жана има нови планове. Тя иска да завърши гимназия, а по-късно и да следва в университет. Реалистично ли е това? „Повечето жени, които вече не проституират, работят като неквалифицирани работнички. Като чистачки или в кухнята на някой ресторант", казва Розхан X. А дали има проститутки, които са започнали да следват? „Много рядко. Но Жана може да успее. Тя е борец, който не изпуска от поглед целите си", казва сътрудничката на „Солводи".
Жана твърдо вярва в себе си. „Ще уча вечер и през уикендите. Така направих и с шофьорските курсове", казва тя. След това 30-годишната българка иска да следва социални науки. Целта й е да стане социален работник и да помага на други жени.
