Останал донякъде в сянката на по-звездните си „колеги“ като иконичния Миконос и спиращия дъха с гледки Санторини, Корфу сякаш се пробужда и намира заслужено място в средиземноморския туристически пъзел. Най-скъпата ветроходна яхта в света по дизайн на Филип Старк, достойно попълнила колекцията на руския олигарх Андрей Мелниченко, неслучайно избира за свой пристан именно живописното пристанище на Корфу. Това е сигурен знак, че водите на йонийския остров не са за подценяване, а комбинацията от гръцко гостоприемство и храна с венецианско и британско наследство би се харесала дори и на най-богатите и взискателните, оставяйки ги да се наслаждават на еклектичното изкушение. Епикурейството е философска традиция, появила се в Гърция преди хилядолетия, но все още определяща живота и културата на острова. Тук времето като че ли се забавя, тъй като ритъмът на всекидневието е подвластен единствено на удоволствието. Сутринта може да започне единствено след традиционното горчиво гръцко кафе, а когато слънцето потъне в Йонийско море, социалният живот се надига и набира скорост в оживени вечери и разговори, които правят нощта дълга и прекрасна. Най-добрият начин да се разбере Корфу и неговата многопластова и космополитна история е разходката из кадуните (малки улички) на Стария град. Именно там можем да се възхитим на елегантните италиански пасажи, доказателство за 400-те години, през които Корфу е бил венецианско пристанище. Центърът на нощния живот – аркадата Liston, е проектирана по подобие на известната улица „Риволи“ в Париж и е построена, когато Корфу е бил предмостие за египетската експедиция на Наполеон в самия край на ХVІІІ век. Един от първите гръцки острови, обърнали се към глобалния туризъм през 60-те години на миналия век, Корфу изобилства от места за хранене. Но истинската кухня на острова е много повече и много по-привлекателна от намиращите се навсякъде сувлакита и гръцки салати. Италианското и гръцкото влияние се преплитат прекрасно в ястия като софрито – телешко, бавно приготвено във вино, с магданоз и чесън, или бурдето – риба с печени домати. Разбира се, както навсякъде по гръцките острови добрите места за хранене се броят на пръсти. Но в някои от класните ресторанти могат да се опитат предястия като мариновано свинско филе и салата гравиера – тарт с карамелизиран лук, гъби и мус от козе сирене. А гаспачото от пъпеш и сладък пипер е идеално за горещите нощи. От основното меню трябва да се опитат телешки бузи на бавен огън с джинджифил, лимонена трева, медена глазура и кумкуат (малките жълти плодчета са символ на острова). Pomo d’Oro е друг добър ресторант в Керкира, сгушен на спокоен и живописен площад. Собственикът и главен готвач Аристотелос Мегулас предлага средиземноморска кухня, която е доста лека и се характеризира с елегантност на вкусовете и личен стил. Там трябва да се опита буябес с равиоли с мастило от сепия, карпачо от риба тон с диня и за основно – телешко с гъши дроб с целина и маслини. Когато става дума за гръцка таверна в Корфу, безспорно се заговаря за Porta Rеmounda. Отворена през 90-те години на миналия век, тя следва традиционната гръцка концепция за семейна механа. Менюто е изцяло от рецепти на баба Евангелия, майка на собственика. Тук може да се опита говеждо пастисада, традиционно приготвено и сервирано без промяна в рецептата през годините. Както и класическата за Корфу зеленчукова яхния цигарели – точно както е била приготвяна за рибарите. Salto Wine Bar – Bistro е отворено през 2013 г. от опитните готвачи Паблос и Наташа и бързо набира фенове не само сред туристите, но и сред местните жители. Рибните ястия са силата тук, но за месоядните винаги ще се намери пържола със сос от маскарпоне или мариновано пилешко с мед и кориандър. Мотото на собствениците е, че не само храната, но и начинът, по който е поднесена, е също толкова важен, за да бъдат клиентите щастливи. The Old School – бивше начално училище до живописното пристанище в селцето Касиопи, вече е таверна. Тук идваме заради пресните морски продукти и справедливите цени. Октоподът на скара и пърженият гаврос са прекрасни, а черното дзадзики с мастило от сепия ни оставя с отворена уста – поне докато не го изядем. Под плътната сянка на гигантския средиземноморски бор халвата с домашен сладолед ни кара да се радваме повече от всякога, че сме избрали да бъдем именно тук, в Корфу.