България отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на режима, който е на власт между 1944 и 1989 г. На тази дата се навършват и 80 години от първите присъди на така наречения Народен съд. Той е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. Функционира в периода декември 1944 г. – април 1945 г., като в резултат на дейността му е обезглавен държавният, политическият и военен елит на страната*.
На 17 септември 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България”.
На 30 септември 1944 г. Министерски съвет гласува единодушно Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.
Въпреки че обявената му цел е да подведе под отговорност политиците, които са довели до участието на България във Втората световна война, той служи за ликвидиране на политическия, военния и част от интелектуалния елит в страната.
На 1 февруари 1945 г. Първият състав на Народния съд осъжда на смърт десетки представители на политическото и военно ръководство на България.
Екзекутирани са 67 депутати и 22-ма министри, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници, както и регентите на малолетния тогава цар Симеон Втори. Сред осъдените политици са министър-председателите Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов.
Присъдите са изпълнени в нощта срещу 2 февруари.
Денят на почит към жертвите на комунизма се отбелязва с решение на Министерския съвет от 20 януари 2011 г. по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997 г.) и Петър Стоянов (1997-2002 г.).
Сега на церемония пред Мемориала на жертвите на комунистически режим в София се събраха десетки граждани и политици. Беше отслужена и панахида.
По-рано евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, който присъства на поклонението, определи датата като "черен ден за нашето Отечество, белязал унищожаването на политическия, военен, академичен и икономически елит на България".
Съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков от своя страна публикува позиция, в която призова да "не забравяме тази част от историята ни, за да не позволим подобни събития да се повторят в нашата родина отново".
Действащият между декември 1944 г. и април 1945 г. извънреден съд арестува 28 630 души и издава 9155 присъди. От тях 2730 са смъртни присъди, 1305 - за доживотен затвор, а останалите - за затвор от 1 до 20 години.
На 1 февруари 1945 г., по време на митинг пред Съдебната палата в София, са обявени смъртните присъди на осъдените от Първи и Втори състав на Народния съд - регенти, министрите заедно с министър-председателите в пет правителства - от 11 февруари 1940 г. до 8 септември 1944 г., дворцовите съветници - 51 души, народните представители от 25-ото Обикновено народно събрание - 129 души, и други граждански и военни лица.
В цялата страна са образувани 135 процеса с общ брой на подсъдимите 11 122 души. Оправдани са 1516 души, а срещу 451 души делата са прекратени, припомня БТА. През 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г.
