Войната в Украйна преди дни навлезе в третата си година, а краят й все още не се вижда.
Първоначалните цели на това пълномащабно нахлуване с войски в Украйна бяха описани като денацификация и демилитаризация. За да се изпълнят тези цели, очевидно войските на Русия трябваше да превземат Киев и да сложат марионетен режим начело. Вероятно да върнат бившия президент Янукович, отстранен с гласуване в парламента и избягал в Русия. Това не стана, както не стана и демилитаризацията. Сега Украйна е по-въоръжена и милитаризирана от преди, коментира e-vestnik.bg.
Президентът Путин неотдавна отново заяви, че войната ще приключи само „когато постигнем целите си“.
Но каква е цената?
Колко са загиналите до момента, колко още ще загинат, кога ще има край?
В деня на втората годишнина от началото на войната украинският президент Володимир Зеленски заяви, че откакто руските сили са нахлули в страната му, са убити 31 хиляди украински войници.
„31,000 украински войници са загинали в тази война. Не 300,000 или 150,000 или каквото и да говорят Путин и лъжливото му обкръжение. Но всяка от тези загуби е голяма загуба за нас“, подчерта той.
Това е първият път, в който Украйна съобщава броя на убитите си войници. Украинският президент каза още, че не може да разкрие броя на ранените украински войници, тъй като това ще помогне на Русия при военното планиране.
Същевременно Зеленски обяви, че загиналите руски войници са 180,000, а още поне толкова са ранени и инвалидизирани.
По-рано този месец Русия обаче изчисли, че Украйна е загубила 215,000 войници само през 2023 г. „През изминалата година загубите на противника надхвърлиха 215,000 души и 28,000 единици оръжие“, съобщи военният министър Сергей Шойгу по време на конферентен разговор с ръководството на руските военни.
През декември „Ройтерс“ съобщи, че усилията на украинска гражданска група да регистрира смъртните случаи в бойни и небойни действия са достигнали до потвърдено число от 24,500. „Очевидно е, че 24,500-те имена не са окончателният брой на загиналите, но по наша преценка те са не по-малко от 70%“, заявяват авторите. Това означава, че реалният брой на загиналите (починалите) в бойни и небойни ситуации е повече от 30,000 души.“ Авторите твърдят, че ако съотношението между загиналите и ранените е 1:3, те смятат, че са били ранени до 100,000 войници.
През август 2023 г. неназовани американски служители споделиха с репортери на „Ню Йорк Таймс“ оценки за убитите или ранените украинци. Като уточниха, че е трудно да се докажат числата, те заявиха, че данните са за близо 70,000 загинали украинци и 100,000 до 120,000 ранени.
Още преди половин година пък, представители на САЩ оцениха, че общият брой на загиналите и ранените във войната и от двете страни наближава 500,000 души. Това число съвпада с някои косвени данни от различни източници.
Според последната оценка, направена от Генералният щаб на украинските въоръжени сили за руските загуби от началото на инвазията, публикувана на 31 януари тази година, Русия е загубила 379,610 военнослужещи (убити и ранени).
Последната информация по въпроса от руския министър на отбраната Сергей Шойгу е през септември 2022 г. Тя гласи, че има 6,000 руски жертви.
Военните експерти изтъкват, че винаги нападащият дава повече жертви от отбраняващия се
Американското списание Newsweek се консултира с експерти и обобщава военни доклади и официални информации, за да установи, ако изобщо нещо може да бъде достоверно, броя на загиналите военни и цивилни след нахлуването на Русия през 2022 г.
Руската служба на Би Би Си, заедно с независимата медия Mediazona, съобщиха преди дни, че цивилните новобранци, които са се присъединили към руската армия от февруари 2022 г. насам, представляват почти половината от бойните загуби на Русия. Те често са изпращани в битка с остаряло оборудване, съобщават източниците.
Украинските оценки по принцип надвишават тези, предоставени от други правителства и мозъчни тръстове. Но техните данни за 379 хил. руски жертви до началото на 2024 г. не са много различни от данни на САЩ, споделени с пресата през декември 2023 г. Те бяха цитирани във вестниците Wallstreet Journal и New York Times. Според разсекретена оценка на американското разузнаване, предоставена на Конгреса, от началото на инвазията досега са убити или ранени 315, 000 души от руските войски. Това възлиза на 87% от предвоенните му сили.
Йорис ван Бладел, експерт по руска военна и стратегическа култура и старши сътрудник в института „Егмонт“ в Брюксел, каза пред Newsweek, че въз основа на проучванията му за руската страна в конфликта, има приблизително 320,000 жертви – една четвърт от тях са убити в боя, а останалите три четвърти са ранени в боя.
Това прави около 80,000 убити и 240,000 ранени, като в това число влизат и групи като „Вагнер“, ДНР и ЛНР, както и наемни войници имигранти. Бладел казва, че остава „по-съществен въпрос, който се върти около това как руските въоръжени сили се справят с тези, които са категоризирани като убити или изчезнали“. Някои от тях са оставени въобще без отчет, особено войниците от „Вагнер“. „А проблемите с лошото управление, като например доставянето на погрешните тела на семействата, повтарят моделите, наблюдавани в предишни конфликти, особено във войната в Афганистан“, каза Бладел.
Прочети още
„Още по-сериозна загриженост предизвиква управлението на случаите с ранените. То служи като показател за военната ефективност на Русия, измервайки способността за поддържане на бойни действия. Оценката на това колко от тях могат да се върнат на фронта, натоварването на медицинската логистика, въздейства върху решимостта на Русия да продължи да воюва и последващите ефекти върху гражданското общество.“
Марк Канчън, пенсиониран полковник от морската пехота на САЩ и старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания, казва пред Newsweek, че е трудно да се проследят загубите, защото и двете страни имат стимул да крият информацията. Но той смята, че информацията, идваща от Украйна „е само донякъде надеждна, а от Русия е ненадеждна.“
Цивилни жертви
Съществуват по-надеждни данни за смъртните случаи и нараняванията на цивилното население.
Към 23 януари 2024 г. Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна е регистрирала 29,330 цивилни жертви в Украйна, от които 10,191 убити и 19,139 ранени след нахлуването на Русия на 24 февруари 2022 г.
Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека обаче заяви, че се смята, че тези цифри са значително по-високи, като все още се очаква потвърждение на докладите „особено от определени места и от непосредствения период след 24 февруари 2022 г.“. Мариупол (Донецка област), Лисичанск, Попасна и Северодонецк (Луганска област) – за там има твърдения за голям брой жертви сред цивилното население и щети на гражданската инфраструктура.
Макар че докладваните руски цивилни жертви са далеч по-малко, през август 2023 г. The Moscow Times съобщи, че след нахлуването на руска територия са убити 79 цивилни, повечето от които в Белгородската област, граничеща с Украйна, където са убити 48 души.
Ужасът в Буча, Мариупол, Краматорск
Някои от случаите на жестокост срещу цивилни са особено тежки. Клането в Буча, извършено в първите дни на инвазията, през март 2022 г. отне живота на 501 жители на града. Първите видеозаписи след оттеглянето на Русия показват масови гробове с цивилни жертви. Изданията The Times и The Washington Post пишат, че осемнадесет осакатени тела на убити мъже, жени и деца са открити в мазе. Кадри, публикувани от украинската армия, показват помещение за изтезания, намиращо се в мазе, където са намерени тела с отрязани уши и извадени зъби. По пътя са оставени трупове на други убити цивилни.
След оттеглянето на руските сили жители на Буча разказаха как руски войници ходели от врата на врата, разпитвали хората, унищожавали имуществото им и си присвоявали дрехите им. При опитите им да излязат от домовете си, за да потърсят храна и вода, цивилните били обстрелвани и им било заповядвано да се върнат обратно въпреки тежките битови условия поради разрушаването на местната инфраструктура.
Представители на Русия не коментираха информацията за разрушаването на театъра.
На 16 март 2022 г. беше взривена сградата на Драматичния театър в Мариупол, където се криеха около хиляда цивилни с деца. Amnesty International разследва трагедията и заключи, че руските военни, изглежда, умишлено са се прицелили в театъра и с голяма вероятност са хвърлили две 500-килограмови бомби от военен самолет, които са се детонирали едновременно. Организацията го определи като „военно престъпление“.
Месеци по-късно украинските власти оцениха, че при нападението са загинали около 600 души, които са били както вътре, така и извън сградата.
На 8 април пък гарата в украинския град Краматорск, беше поразена от ракетен удар, докато стотици цивилни се опитваха да се евакуират. Загинаха най-малко 39 души, сред които 4 деца, а ранените са 87, някои от които тежко.
