ГЕРБ остава първа политическа сила след местния вот, но търпи големи загуби. Освен столицата, загубена още след първия тур, партията на Бойко Борисов загуби и свои ключови крепости като Варна, Благоевград, Кюстендил, Ловеч и Пазарджик.
Кандидати на ГЕРБ или подкрепени от тях ще управляват в 13 областни градове – това са Бургас, Враца, Габрово, Пловдив, Монтана, Стара Загора, Сливен, Хасково, Ямбол, Велико Търново, Смолян, Плевен и Търговище.
БСП набира сила като спечели местните избори в 71 общини, в сравнение с 57 на предишните избори, отчете лидерът Корнелия Нинова. Тя се похвали и с 4 областни града – Русе, Силистра, Шумен и Разград.
Освен в София, кандидатите на „Продължаваме промяната – Демократична България“ отвяха конкуренцията във Варна, Пазарджик, Благоевград.
В столицата
Васил Терзиев е новият кмет на София. Той победи с 48.17% и само около 4,500 гласа преднина опонентката си Ваня Григорова, подкрепена от леви, комунистически и националистически партии. Тя получи 46.92%.
Победата на Терзиев идва след 18-годишно управление на ГЕРБ в столицата. Тя е подсилена от друг пробив на ПП-ДБ в София, където кандидати на коалицията печелят 17 от общо 22 балотажа за районни кметства, отбелязва „Свободна Европа“.
Какво се случва с ГЕРБ?
Победата на водещата политическа сила в половината от областните градове все още й отреждат мястото на победителя в местния вот. Никой друг в неделя не достигна и половината от нейния успех. Но този резултат е твърде далече от картата на повсеместните победи в България, която Бойко Борисов беше показал пред журналисти преди няколко години, коментира още изданието.
Влиянието на ГЕРБ се пропуква много по-отчетливо, отколкото данните позволяваха да се заключи след първия тур. ПП-ДБ печели в градове като Варна, Пазарджик и Благоевград, смятани за бастиони на корупцията. БСП победи в по-малки общини, доскоро доминирани от ГЕРБ.
Въпреки че се пребори за кметския пост в Пловдив, в Пловдивска област, в която има общо 18 общини, партията на Борисов ГЕРБ печели 4 от тях. В останалите побеждава предимно БСП, земеделски партии и организации, ДПС, местни коалиции.
Шестте района на града също са „поделени“ между ГЕРБ и ПП-ДБ.
ПП-ДБ и четирите областни града
ПП-ДБ печели в четири областни града. Васил Терзиев ще бъде кмет на София, Благомир Коцев – на Варна, Петър Куленски – на Пазарджик, а Методи Байкушев – на Благоевград.
В София Терзиев отбеляза най-инфарктно постиганата победа от десетилетия. Преди 2023 г. най-близкият резултат между опоненти беше този между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова през 2019 г. Но тогава разликата между двете кандидатки беше от около 20,000 гласа, тоест около пет пъти по-голяма, отколкото на изборите от 2023 г.
А още по-рано, през 2003 г., разликата между Стефан Софиянски и Стоян Александров от БСП беше от около 35 хил. гласа. Тогава това се смяташе за напрегната надпревара.
Във Варна Благомир Коцев спечели с комфортна преднина от над 10% пред дългогодишния кмет Иван Портних от ГЕРБ.
В Пазарджик кандидатът на ПП-ДБ Петър Куленски беше втори след гласуването на първия тур. Той изоставаше с над 23% от дългогодишния кмет Тодор Попов. Между двата тура Куленски беше подкрепен от почти всички формации, така че спечели кметското място с десет процента преднина.
Изборите в Благоевград ще се запомнят не само с победата на Методи Байкушев, но и с това, че двамата опоненти следяха лично приемането и описването на бюлетините, като с това илюстрираха недоверието към изборния процес – но вече не това на избирателите, а на самите кандидати. Байкушев спечели с близо 3% преднина.
Възражда ли се БСП?
„Изключително сме доволни от резултатите“, каза в нощта на изборите лидерът на партията Корнелия Нинова. Тя каза, че партийният вот като цяло е бил повишен с около 50 хил. гласа. „За нас това е изключителен успех“.
Думите на Нинова идват на фона на спекулации за лоши отношения между нея и кандидата за кмет на София Ваня Григорова, която беше издигната от градската организация на партията и на комунистически и националистически формации.
Вестник „24 часа“, както и политолози, коментирали първия тур, предполагат, че Григорова е потенциален кандидат за лидерското място в БСП. Самата Григорова отрече това, като каза, че дори не е член на партията.
В последните години Нинова беше критикувана за прогресивния спад на гласовете в различни видове избори, но винаги успяваше да запази лидерския пост. Сегашният ръст на подкрепата за БСП биха могли да я подкрепят във вътрешната битка.
„Възраждане“ май потъва
В Столичния общински съвет „Възраждане“ ще има трима представители, а в пловдивския – петима. Във Варна, градът, в който „Възраждане“ има най-осезаемо присъствие, партията ще има 7 членове на Общинския съвет, отбелязва „Свободна Европа“.
Партията досега не е участвала в местни избори. Затова и единственото сравнение, което може да се направи с нейни предишни резултати, е свързано с участие в парламентарни избори.
Въпреки сегашния успех социолозите смятат, че на национално равнище „Възраждане“ е загубила близо половината си гласове. „Партията се спихна въпреки всички прогнози, че ще разширява своето влияние“, каза пред БНТ социологът Андрей Райчев от „Галъп Интернешънъл“.
След изборите: Ще я бъде ли „сглобката“?
В първите си думи след като резултатите от местния вот станаха ясни, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заподозря партньорите си в управлението на държавата от „Продължаваме промяната“ (ПП), че по места на балотажа са „играли“ с БСП и „Възраждане“ срещу кандидатите на партията му. Той подчерта, че ако това е така – в сряда партията му може да развали „сглобката“ между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), която стои зад правителството на Николай Денков.
Борисов говори след края на втория тур на местните избори от Пловдив, където кандидатът му за кмет Костадин Димитров побеждава опонента си от ПП-ДБ Ивайло Старибратов.
Партията губи кметските избори от кандидати на ПП-ДБ във Варна и Благоевград, според предварителните данни от паралелно преброяване на резултатите от 5 ноември. Но печели в други областни градове срещу ПП-ДБ, по думите на Борисов.
От Пловдив Борисов преброи своите изборни победи още от първия тур в изборната нощ на втория, след което обвини партньорите си от ПП, че според него са подкрепяли кандидати на БСП и „Възраждане“ на балотажа. Даде пример с район „Банкя“ в София, където на втория тур бяха кандидати на ГЕРБ и на „Възраждане“.
Оттам все още няма предварителни данни за изборния резултат, но по думите на лидера на ГЕРБ там претендентът на партията му губи.
„Ако трябва да направя някакво обобщение – вече имаме нова сглобка“, каза Борисов.
По думите му „партиите, които подкрепят Русия и Владимир Путин“, визирайки ПП, „Възраждане“ и БСП, са се обединили срещу претендентите от партията му и „има нова коалиция, нова сглобка“.
Той
обвини съпредседателя на ПП Кирил Петков в „лицемерие“
и добави, че „изнасилих партията да гласува за Васил Терзиев и в същото време платиха пари да ме бият в Банкя“.
Критиката му към мандатоносителя „Продължаваме промяната – Демократична България“ е за драстично нарушение на споразумението с ГЕРБ за общо управление. Като най-скорошни примери посочи писмото до президента от премиера Николай Денков, с което се иска смяна на началника на Държавна агенция „Национална сигурност“, без това да е съгласувано с ГЕРБ. Както и намерението на финансовия министър Асен Василев да представи на извънредно заседание на Министерския съвет данъчни закони, които от ГЕРБ не били виждали.
Борисов заплаши още, че ще оповести „сглобката“ на ПП и проруската партия „Възраждане“ пред европейските партньори на България.
Той подчерта, че за запазване на правителството на Денков разчита на разума на лидерите на „Демократична България“ Христо Иванов и Атанас Атанасов.
„Техните избиратели са умни хора. И това, което се случва, тях ги наказва, защото ние не сме честни с тях. Както и с нашите хора. Пошла връзка в момента управлява държавата, наречена сглобка. Или се прави една коалиция с план, програма, време, място, иначе това е една агония“, каза лидерът на ГЕРБ.
Това е втората заплаха на Борисов, че ГЕРБ може да се оттегли от властта, което би означавало, че правителството губи парламентарното си мнозинство.
През седмицата между двата тура на местния вот бившият премиер каза, че ще свика съвещание на партията в сряда след балотажа, недоволен, че от ПП-ДБ не призоваха симпатизантите си да гласуват за кандидати от ГЕРБ по места преди 5 ноември.
Според анализаторите обаче има няколко причини, заради които
Борисов няма да си позволи да свали правителството
тази есен.
Приемането на бюджет за 2024 г. е една от тях. Политическите сили просто не могат да си позволят трета поредна година да оставят държавата без бюджет.
Втората причина да не се разпадне правителството е очакваното решение по темата Шенген – ключов приоритет за кабинета „Денков“. Новините се чакат през декември и шансовете те да са лоши са големи. Евентуално разпадане на този кабинет и ново служебно правителство или опит за съставяне на второ правителство в рамките на този парламент ще доведе до размиване на политическата отговорност.
Лоши новини може и да има по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Тук освен чисто бюджетните затруднения – по плана се чакат 1.4 млрд. лв. през декември, които могат да не постъпят навреме и да отворят дупка в хазната. Може да има още по-голям удар – по линия на постигнатите договорености с миньори и енергетици за зеления преход в енергетиката. Много е показателна съвместната инициатива на ГЕРБ и ДПС да искат ежеседмично писмено информиране на НС за хода на изпълнение на постигнатото споразумение. Тук има много голям риск в крайна сметка правителството да не постигне споразумение с Брюксел.
