В нощта на 8 декември режимът на Башар Асад падна в Сирия. В страна, чиито различни провинции се контролират от множество неправителствени групировки, опозицията празнува победа. За това кой контролира различните части на страната и дали е вероятно групи, изповядващи различни вероизповедания, да успеят да се споразумеят независимото руско издание "Медуза" разговаря с Дина Лиснянская, ориенталист, изследовател в университета в Тел Авив и автор на телеграм канала "Война и мир в Близкия изток".
Кои групировки контролират провинциите на Сирия?
Тези, които се наричат бунтовници, се делят на няколко групи.
Най-важната в момента са сунитите салафити, ръководени от организация, наречена Хаят Тахрир ал-Шам. Това е издънка на Ал Кайда в Сирия, която по-рано беше известна като Джабхат ал Нусра по време на гражданската война. От 2019 г. те действат като Хаят Тахрир ал-Шам под егидата на Турция. Целта им беше да освободят Сирия от Асад (самият той не е сунит). И те успяха в това.
Под тях има още доста голям брой салафитски организации. В техните редици има много бойци от постсъветското пространство: много от Узбекистан, някои от Таджикистан, Руската федерация, например Дагестан.
Салафитите започнаха настъплението си от Идлиб на 27 ноември и превзеха цялото крайбрежие. Алепо беше превзет - и след това по магистрала М5 за Дамаск. По този маршрут те стигнаха на юг, до град Хама, превзеха Хама, след това Хомс - и едва тогава достигнаха Дамаск.
На юг, в сирийския Голан, живеят друзите. Те се присъединиха към въстанието и превзеха цялата южна част на Сирия, включително много важни стратегически точки, постъпите Дараа, подстъпите към Кунейтра в Голанските възвишения и се приближиха до Дамаск от юг.
А на североизток територията се контролира от кюрдите. Те също са бунтовници: тяхното движение иска да освободи Кюрдистан. Кюрдите превзеха Дейр ез Зор, стратегически много важна точка откъм страната на Ирак.
Какви са взаимоотношенията между тези групи? Сега ще започнат да се бият или ще се споразумеят?
Друзите ще могат да се споразумеят с всеки. Може да се очаква битка между салафитите и кюрдите: те се мразят, въпреки че понякога имат временно сътрудничество. Но вече в един от регионите на Сирия салафитите са тръгнали срещу кюрдите. Те ще се опитат да завладеят всички територии и от тях.
Какво ще стане с алауитите? Те се биеха за Асад, защото вярваха, че ако той си отиде, самите те ще бъдат убити.
Те са в опасност. Но лидерът на Хаят Тахрир ал-Шам Абу Мохамед ал-Джулани произнесе реч, в която каза, че организацията е готова за правителство, в което да бъдат представени всички малцинства. Така че не е нужно да се страхувате от нас, каза той.
Можете да вярвате в това или не. Ако бях на мястото на алауитите, нямаше да повярвам. Защото сега сунитите ще имат сериозно желание да си отмъстят за десетилетия на потисничество.
Нещо подобно се случи в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин през 2003 г. Само ако в Сирия потиснатото мнозинство са сунити, то в Ирак те бяха шиити, а Саддам и неговият елит бяха сунити. Шиитите бяха избивани масово, понякога дори с химически оръжия. И когато Саддам беше свален, шиитите тръгнаха срещу сунитите. Сега сунитите могат да направят същото срещу алауитите в Сирия.
Каква е ролята на Турция във всичко това?
Турция е подхранвала тези ислямистки групи. Тя набира за тях бойци от Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка. Плащала им е заплати и им е осигурявала всичко необходимо. Те са били базирани в онези територии в Сирия, които на практика са под турско управление от 2019 г.
Всички тези обучени сили бяха хвърлени в битка веднага след прекратяването на огъня между Израел и "Хизбула". Иран и "Хизбула", съюзниците на Асад, бяха поразени от войната с Израел. Другият му съюзник, Русия, е силно ангажиран в Украйна.
Как стана така, че Турция си сътрудничи с бившата Ислямска държава?
Хаят Тахрир ал-Шам не е точно Ислямска държава. Това са два различни клона на Ал Кайда. В момента Хаят Тахрир ал-Шам не използва методите на Ислямска държава. Те имат съвсем различен подход, много по-прагматичен.
Прочети още
Ако погледнем ситуацията като цяло, виждаме две основни оси. Едната е шиитска, проиранска. Другата е сунитска, която получаваше малка подкрепа, докато с това не се зае Турция. Това е продължение на голямата Студена война в Близкия изток, която продължава вече около две десетилетия.
Това е опасен сигнал, който говори за това, че и Турция преминава през известен процес на радикализация. Партията на Ердоган е свързана с Мюсюлманските братя. Те не са салафити, но са фундаменталистка сунитска организация.
Така че това, което виждаме тук, всъщност е война между сунити и шиити. И Турция като сунитска страна, естествено, е на страната на сунитите.
