Отборът на ЦСКА при победата над „Ливърпул“ през 2006 г.
Малко преди падането на комунизма през 1989 година ЦСКА за кратък период е разпуснат, но веднага след това отново е възстановен и дори става шампион през 1990 г. През следващите няколко години до края на 90-те Илия Павлов поема издържката на клуба в годините, когато неговата „Мултигруп" се смята за държава в държавата. Но империята управлява така, че видя една титла на терена за 5 години и остави клуба в ръцете на Любо Пенев. Той едва удържа фронта, поддържайки клуба на кредит.
После се появи Васил Божков, който спечели 2 титли и направи отбор, който победи „Ливърпул" и „Леверкузен". Всъщност впоследствие се оказа и най-успешният собственик за последните 25 години. Когато „Нове холдинг" си тръгна от ЦСКА в края на 2006-а, остави клуба в здравословно състояние, почти без дългове и с нелош отбор. Васил Божков не напуска ЦСКА заради нещо друго, а заради отказа на тогавашното правителство да му предостави за ползване базите на клуба. Нещо, заради което може би днес се завръща.
Но да се върнем към историята. 2006 година - Божков продава ЦСКА плюс „Кремиковци" на индийския бизнесмен Прамод Митал. Той назначава Александър Томов за президент на клуба и тук започна да се усеща упадъкът на едно здраво дружество, една институция във футбола, един силен отбор. Въпреки това ЦСКА плаваше в бурни, но не и опасни води. Лицензът за Европа бе отнет през 2008 г., но при задължения, които не стигаха и 2 милиона лева общо. И с лекота можеха да бъдат погасени при едно солидно участие в турнирите.
Всичко тези проблеми се видяха дребни пред влизането в клуба през януари 2009 г. на „Титан'' - е това вече наистина се оказа крахът за „червения" клуб. Днес ЦСКА има реални задължения от 10.6 милиона лева към НАП, от които близо 6 милиона са лихви. И още поне 3.5 милиона „футболни задължения" към играчи, треньори, мениджъри и служители. Това е резултатът от 6 години пълно абдикиране от ангажиментите по плащанията към данъчните, инициирани от двамата „Титан"-и Димитър Борисов и Иво Иванов, управлявали клуба от януари 2009-а до лятото на 2013-а. През тяхното време ЦСКА привлече някои класни скъполатени футболисти и доста трагични такива. Без значение обаче всички минаха през ЦСКА и взеха кой колкото може пари. Стотици договори, подписвани с десетки знайни и незнайни герои, повечето водени от приближени мениджъри със съмнителен вид и интелект. Безумни разходи на хора, управлявали без никакви качества да управляват спортно-техническата или пък административната дейност на клуба. Сделки с приятелски клубове и президенти, довели до осъждането на клуба за стотици хиляди евро от играчи, които почти не са обличали червения екип за официален мач, вкараха ЦСКА в кома. Нито стотинка данъци към държавата, които се дължат от всяка нормално действаща фирма в България. Дори да нямат пари (защото „Титан"-ите влязоха с политическо побутване, подчертавайки неведнъж, че не им се занимава с футбол) за кратките 5 години ЦСКА прибра 10 милиона от трансфери и около 5-6 милиона от двете участия в групите на Лига Европа. Къде потънаха тези пари?
Тук някъде дойде времето да зададем и още един въпрос. Къде са държавните институции през всичките тези години, когато нито лев не е постъпвал в държавата. Пълно нежелание и безхаберие да се спре потъването на клуба. Друг клуб отдавна да е със запорирани сметки. Не! Изчака се сумата да стане непосилна - над 10 милиона. Същото направи и БФС, давайки лиценз след лиценз с ясната мисъл, че това не е редно.
Реално погледнато - държавните управници, разпореждайки се с Родината ни през последните десетина години, съсипаха ЦСКА. От отказа за предоставяне на базите на Васил Божков през „съвета" на Бойко Борисов и Георги Първанов за влизането на „Титан" до бездействието на държавните органи и БФС.
