В дни на две войни, инфлация и тероризъм българските политици разиграват поредния цирк пред очите на смаяния избирател.
След като допреди месец и двете формации в некоалиционната сглобка ни убеждаваха как ротацията ще се случи гладко и без проблем, само дни по-късно по детски започнаха да се сърдят един на друг, да си говорят през медиите с неделни пресконференции и вечерни обръщения по националната телевизия, докато съвсем „разтуриха седянката“ ( по думите на един бивш премиер) и запратиха страната към нова криза и нови избори.
В крайна сметка едва ли някой разбра за какво се скараха управляващите, но други, изглежда, доволно потриват ръце.
Как се стигна дотук?
На 5 март, само ден преди изтичането на договорения срок за управление с премиера, излъчен от ПП-ДБ – Николай Денков, той депозира оставката на кабинета в Народното събрание, като се мотивира, че това е част от плана за ротация с ГЕРБ. Според първоначалната договорка, веднага след това трябваше да бъде гласувано правителство с премиер Мария Габриел, а Денков да стане неин заместник.
Ден по-рано ГЕРБ представи своя проект за коалиционен договор, след седмици на спорове между двете формации, които бяха концентрирани около избора на нови членове на регулаторните органи и поста на външния министър, към който Денков прояви интерес.
На 6 март парламентът единодушно гласува оставката на кабинета. Решението беше взето в отсъствието на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и на вицепремиера Мария Габриел. То обаче ядоса Борисов, който обвини партньорите си от ПП-ДБ, че са избързали с подаването на оставка в негово отсъствие и обяви, че се върви към предсрочни избори и „надежда няма“.
След куп епитети, обиди, сръдни и искане на извинения, ГЕРБ прие мандата за съставяне на правителство от президента на 18 март, а малко преди това се върна на масата за преговори с ПП-ДБ. Разговорите течаха трудно, с пазарлъци за министри и безброй пъти думи на Борисов, че преговорите приключват и се отива на избори, въпреки че самият той не беше част от преговорния екип на партията си.
Въпреки 7-дневния срок за връщане на мандата, този път избързаха ГЕРБ. Само ден след като прие мандата, Мария Габриел се върна при президента с... пълна папка. Докато всички очакваха, че правителство няма да има, тъй като двете страни не са се разбрали относно това кой да поеме постовете на министрите на енергетиката и отбраната.
Оказа се, че ГЕРБ-СДС са написали имена на министри, които не са съгласувани нито със самите номинирани, нито с партньорите им от ПП-ДБ, чиито членове са те. На този фон полетя размяна на нови реплики, а 11 номинирани за министри в проектокабинета, включително и премиерът в оставка Николай Денков, заявиха, че отказват да се включат в този състав на Министерски съвет.
Наред с това и двете формации решиха да се върнат на масата за преговори, за да разиграят поредния фарс. Така в спорове, нападки, обвинения се стигна до неделя, 24 март, когато изненадващо на извънреден брифинг Мария Габриел обяви, че оттегля кандидатурата си за премиер, а ГЕРБ няма да участва в преговори за втория мандат.
„Това е нашата позиция. Казваме НЕ на всякакви нови и нови условия които се появяват. Казваме НЕ на преговорите за втори мандат“, посочи тя.
Мария Габриел издаде, че когато от ГЕРБ са казали, че са готови да отстъпят енергетиката, е последвало ново желание за смяна и на министъра на вътрешните работи, което е преляло чашата.
Часове по-късно министър-председателят в оставка се възползва от правото си на обръщение към нацията от националната телевизия, използвано обикновено за важни поводи, за да призове доскорошните си партньори от ГЕРБ да не „хвърлят държавата в хаос“ и да гласуват правителство с министър-председател и министър на външните работи Мария Габриел без да се променя съставът на Министерския съвет.
Това предложение не беше прието, както и по-късно беше отхвърлено желанието на ПП-ДБ да се преговаря за правителство с втория мандат с премиер, излъчен от ГЕРБ.
Кой има интерес от нови избори?
ПП-ДБ нямат интерес от предсрочни избори, тъй като ще загубят около 10-15 депутати. Това коментира пред БНТ математикът проф. Михаил Константинов. „Сега имат 63, ще имат около 50. ГЕРБ вероятно ще си вдигнат леко резултата“, смята той.
И добави, че при предсрочен вот само „Възраждане“ ще увеличи резултата си „съществено“. „Те може да са всякакви, но са последователни и дори могат да станат втора сила, а това ще окаже психологически ефект върху българския народ. Те, станат ли втора, ще се стремят да станат и първа“, коментира проф. Константинов и предупреди, че никога не трябва да се подценява националистическа партия.
Политологът Димитър Ганев смята, че ще е пагубно, ако наистина се стигне до предсрочни избори. Според него предстои много неприятна предизборна кампания, защото никой от основните участници няма добър отговор на въпроса има ли алтернативно партньорство за управление, при положение че се очакват сходни резултати. „И аз смятам, че по-скоро няма“, допълни той.
И докато ДПС „пееше в общия хор“ с двете управляващи формации по време на консултациите на президента, че не трябва да се стига до нови избори, то липсващият с години на парламентарната банка депутат със санкции по закона „Магнитски“, но станал изключително деен през последните месеци, Делян Пеевски, сега настоя за предсрочен вот и коментира: „Всичко друго, което се случва, е фарс и мъка“.
Пеевски припомни, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изключи втория мандат, а самият той изключва третия.
„Сега ще започне кампания и кой на кого е по-близък. Интимно близки не сме“, каза той и призова политиците да запазят достойнство си и на избори да видят какво доверие ще получат от избирателите.
„ДПС и ГЕРБ действат плътно заедно. Делян Пеевски говореше през устата на Бойко Борисов и екипа на ГЕРБ, дори когато сам не се изказваше. Тази симбиоза е много силна. ... ГЕРБ защитаваше добре интересите и на ДПС във всичко, което се случваше. Не се сещам в последните 9 месеца да е имало тема, по която позициите на тези две партии са се разминавали“, коментира политологът Даниел Смилов.
„Реалистичният вариант е ГЕРБ да преговарят отново с ПП-ДБ, но след провеждането на избори. Съотношението на тези сили тогава ще бъде различно“. Такава прогноза направи пред БНР политологът Петър Чолаков.
„Промяната“ ще бъде доста по-слаба, по-лесно ще могат да й се извиват ръцете от Борисов и Пеевски. И тогава каква съдебна реформа ще се случи“, добави той.
Блокирането на съдебната реформа поради новия изборен цикъл работи в полза на Борисов, каза журналистът Иван Бакалов в интервю пред "Свободна Европа". "Основната грижа на Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ, е да не бъде вкаран в затвора. Той има за какво да го разследват и да го изправят пред съда", посочи той. Според анализатора "изгодно е за Борисов да има избори, защото се отлагат във времето избори за регулатори, отлага се изборът на Висш съдебен съвет и Борисов продължава да дърпа конците."
ГЕРБ може да управлява чрез служебен кабинет
Ако се стигне до предсрочни избори и служебно правителство, това ще стане по нова процедура, срещу която е подадена жалба в Конституционния съд (КС), отбеляза Mediapool. В настоящата ситуация най-вероятният сценарий е ГЕРБ да се сдобие със собствено служебно правителствоq и то при работещ парламент до евентуалните предсрочни избори.
Според приетите в края на миналата година промени в Конституцията президентът вече не може сам да решава кого да назначи за служебен премиер.
Той е задължен да избира измежду хора на конкретни държавни длъжности и те са „председателят на Народното събрание, управителят или подуправител на Българската народна банка, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник“.
Тази процедура може да доведе до
нов конституционен казус
Конституционните промени не предвиждат какво става, когато някой от списъка бъде избран за премиер – трябва ли да подаде оставка или досегашните му правомощия се замразяват и ще може да се върне на поста. В Конституцията това е уредено за депутатите, които стават министри: „Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър“. Но яснота няма за БНБ, Сметната палата или омбудсмана.
Конституцията не казва и какво ще се случи, ако всички от списъка откажат да заемат поста. Освен това изборът на министър-председател и служебен кабинет е обвързан с насрочването на изборите. Така, ако има проблеми при намирането на премиер, то и изборите ще се отложат във времето.
Кой може да е следващиятслужебен премиер?
В момента председател на парламента е Росен Желязков от ГЕРБ. Назначаването му за служебен премиер ще е равносилно на декларация, че служебният кабинет ще е партиен и неговият фактически шеф ще е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
От друга страна, самият Желязков може да откаже да заеме поста, като се има предвид, че вероятно ще иска да е кандидат за депутат, коментира Mediapool.
Неофициално депутати коментират, че този проблем може да бъде решен тактически. А именно – в дните преди връщането на третия мандат парламентът да си избере друг председател, колкото да има още една кандидатура в списъка за служебен премиер. Ако се стигне до такава смяна, ГЕРБ вероятно ще настояват това отново да е техен депутат или такъв, когото смятат за свой.
Дефектът на тази идея е, че след счупването на сглобката, ПП-ДБ може и да не подкрепят този ход на ГЕРБ. При това положение Борисов трябва да търси мнозинство с ДПС, ИТН, „Възраждане“ или БСП, както се е случвало и друг път.
Но пък този пазарлък ще си има политическа цена и ГЕРБ почти сигурно ще я плати, тъй като не би рискувала да загуби шефския пост в Народното събрание, при положение че този път то няма да се разпуска, а ще работи до изборите и след това до формирането на ново.
А това е ценно време за гласуване на закони и решения, включително избор на 85-те назначения в регулаторите.
Допустим за служебен премиер е председателят на Сметната палата Димитър Главчев, както и двамата му заместници – Горица Кожарева и Тошко Тодоров.
Засега се смята, че тъй като Росен Желязков е важен на Борисов и Пеевски като шеф на парламента, много възможно е Главчев да оглави бъдещото служебно правителство. Главчев е кадър на ГЕРБ. Бил е и депутат, и председател на парламента от партията на Бойко Борисов. Затова и е напълно очаквано той да предложи близки до ГЕРБ за служебни министри.
В момента управител на БНБ е номинираният от ГЕРБ Димитър Радев, а подуправители са издигнатият от ПП Андрей Гюров, предложеният от ДПС Петър Чобанов, както и Радослав Миленков. Неофициално обаче се говори, че и четиримата не биха поели премиерския пост.
Сегашният омбудсман Диана Ковачева също изглежда малко вероятно да се съгласи да поеме Министерския съвет. Причината е, че в началото на годината тя беше избрана от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за следващия български съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя заминава на мястото на настоящия ни съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев, чийто мандат изтича на 12 април.
Зам.-омбудсман в момента е Елена Чернева-Маркова, която би следвало временно да стане омбудсман на мястото на Ковачева, докато парламентът не направи нов избор за поста.
Жалбата до КС
Още през януари президентът сезира Конституционния съд именно за последните промени в основния закон, като сред текстовете са и тези за избор на служебен премиер от списък с хора на определени позиции. В момента тече едномесечен срок за представяне на становища на заинтересованите страни. Така за насрочване на заседание по същество може да се говори чак след 9 април.
Хипотетично КС може да реши да се произнесе по жалбата в момент, в който е избрано служебно правителство по новата процедура. Възможно е съдът да реши, че текстовете, по които е направено това, са противоконституционни.
Такава хипотеза обаче изглежда малко вероятна и очакванията са решението да дойде след евентуалните предсрочни парламентарни избори.
Работещ парламент
Досега президентът разпускаше парламента и със същия указ насрочваше следващи избори. Така в рамките на поне два месеца Народно събрание нямаше. С промените в Конституцията обаче беше прието парламентът да продължава да работи до сформирането на ново Народно събрание след изборите. Това позволява докато има служебен кабинет, парламентът да приема закони и решения. Нямат обаче задължение да излязат във ваканция по време на предизборната кампания, макар досега за друг вид избори подобни решения да са били традиция.
Депутатите от сегашното Народно събрание ще продължат да бъдат такива до първото заседание на следващия парламент. „С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание“, се казва в Конституцията след промените от края на миналата година.
Така на теория излиза, че за един кратък период – след изборите и преди клетвата им, да има не 240, а 480 народни представители.
